Вие сте в: Начало // Всички публикации // Кистната ехинококоза

Кистната ехинококоза

Така е озаглавена новоизлязлата монография за кистната ехинококоза сред хората от Югоизточно родопския регион. Авторът – д-р Марин Тодоров Мухтаров, дм, е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт.

Книгата е написана в обем 205 страници и е богато  онагледена с 43 фигури, 37 таблици и съдържа много цифрови данни, които дават изчерпателна информация на читателя. Литературният списък включва 326 източника, от които 130 на кирилица и 196 на латиница. Рецензенти са чл.- кор. проф. Олга Полякова–Кръстева от БАН и доц. Йордан Генов – гастроентеролог.

Неслучайно чл.-кор. Полякова отбелязва, че трудът впечатлява с комплексно и задълбочено разглеждане на проблема, свързан с кистната ехинококоза – една от основните хелминтозоонози в нашата страна, разпространена и в световен мащаб. Според рецензента това е една отлично замислена и изпълнена научноизследователска работа върху клинико-епидемиологичните и ехографските особености на кистната ехинококоза сред населението на слабо проучен географски район.

В първата глава на книгата са представени исторически данни за хората, които са работили върху изучаването на кистната ехинококоза в чужбина и у нас, включително и по проекта HERACLES,  финансиран от Европейската комисия, за осъществяването на ехографски скрининг за кистна ехинококоза в България, Румъния и Турция.

Във втората глава са разгледани в съвременен аспект етиологията, морфологията, биологията и биологичният цикъл на  E. granulosus.

В третата глава авторът подробно представя епидемиологията на кистната ехинококоза. Той задълбочено разглежда епидемиологичния процес и неговите особености, както и разпространението на ехинококозата сред хората по показателите заболяемост, болестност, смъртност и леталитет по света, в България и в Югоизточния родопски регион (Кърджали, Смолян и Хасково).

Анализирани са териториалното разпределение на хелминтозоонозата,  изходът от заболяването, рисковите фактори и рисковите групи.

Подробно са разгледани взаимодействието между епидемичния и епизоотичния процес при кистната ехинококоза, зоонозните и екологични аспекти на ехинококозата и др.

Представени са патогенезата, патоанатомията и имунитетът. Анализиран е имунният отговор при ехинококоза – хуморален и клетъчно-медиран.  Клиничната картина (неусложнена и усложнена ехинококоза ) e представена в шеста глава.

Специално внимание се отделя и на съвременните диагностични методи. Последователно са посочени етапите на диагностичния процес,  образните методи, ултразвуковото, рентгеновото и радиоизотопното изследване,  имунологичните, паразитологичните, молекулярно-биологичните и хистологичните методи.

Подробно се обсъждат различните видове лечение, както и диспансеризацията  и наблюдението на пациенти с кистна ехинококоза. Наред с хирургичното лечение на абдоминални кисти, се обръща внимание на перкутанното, а така също  и на противопаразитното медикаментозно лечение, акцентира се върху подхода „Изчакване  и наблюдение”, както и на поведението при друга органна  локализация на кистите и при неусложнена чернодробна кистна ехинококоза.

Резултатите от проучване за нивото на здравните знания, нагласи и поведение сред  роднини на лица, болни от кистна ехинококоза, сред ловци и ученици също са анализирани.

Изключителен интерес за читателите представлява и десета глава, в която са разгледани социално-икономическите аспекти на ехинококозата. Подробно са анализирани  икономическите загуби от кистна ехинококоза в периода 2009-2013 г. Изчисляването на икономическите загуби от кистна ехинококоза в България се прави за първи път след въвеждането на здравноосигурителната система у нас. Представени са медицинските разходи в извънболничната и болничната медицинска помощ, както и немедицинските разходи. Авторът акцентира върху индиректните загуби от нереализиран БВП поради преждевременна смърт от кистна ехинококоза.

В последната глава авторът обсъжда епидемиологичния надзор и контрол за елиминирането на кистната ехинококоза. В началото на 2014 г. д-р Мухтаров за първи път организира пилотен УЗ-скрининг за абдоминална кистна ехинококоза в 4 села от община Кирково, област Кърджали. Установената  от него моментна ехографска болестност от кистна ехинококоза възлиза на 0,3% (2-ма от 642 участници). През 2014-2015 г. по проекта HERAKLES  е проведен УЗ-скрининг за абдоминална ехинококоза в 50 населени места от 4 области в България (Благоевград, Бургас, Кърджали и Шумен), 5 области в Румъния и 6 в Турция. Обхванати са 24 681 лица, от които 8602 в България. По този проект в област Кърджали са изследвани 4155 лица, а установената моментна ехографска болестност от кистна ехинококоза с коремна локализация е 0,4%.

През 2014 г. е осъществено и  едномоментно  епидемиологично проучване чрез популационен ехографски скрининг, съчетан с имунологично изследване, сред лица в селища на територията на областите Кърджали, Смолян и Хасково. Скринингът е бил организиран в 8 села със спорадично-ендемично разпространение на кистна ехинококоза и персистираща огнищност през последните години, както и сред рискови групи. Обхванати са 1051 лица. Установената моментна ехографска болестност от кистна ехинококоза  е била 0,6%, а моментната обща болестност – 1,52%.

В заключението се подчертава, че кистната ехинококоза е сериозен проблем на общественото здраве. Източникът на заразата е при животните, а сериозните последствия се прехвърлят върху хората. Кистната ехинококоза е 100% предотвратима болест, защото крайни и междинни гостоприемници са основно домашните животински видове, които могат да бъдат контролирани ефективно чрез адекватни ветеринарномедицински и обществени мерки за прекъсване на паразитната трансмисия. Авторът препоръчва да се инвестират средства  във ветеринарномедицински контролни програми и скринингови изследвания на хора от рискови групи.

Разглежданите в монографията въпроси имат интердисциплинарен характер и представляват интерес за широк кръг читатели –  паразитолози, епидемиолози, специалисти по образна диагностика, общопрактикуващи лекари, хирурзи, интернисти, педиатри, инфекционисти, здравни мениджъри. Тя е особено полезна за специализиращите гастроентерология и другите тесни специалности от вътрешните болести, както и за лекарите по ветеринарна медицина, специалистите по здравни грижи и студентите по медицина.

Доц. Виолина Бангьозова, паразитолог

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.