Балкански специалисти срещу остеопорозата и остеоартрозата
От 1 до 4 юли т.г. в Несебър бе проведена първа по рода си Тристранна среща по остеопороза и остеоартроза, организирана от Българското дружество по ревматология, Сръбското дружество по остеопороза, Сръбската асоциация на ревматолозите, както и от Клиниката по ортопедия към Университета „Аристотел” в Солун.
Специално за „Форум Медикус” проф. Рашо Рашков коментира как е възникнала идеята за форума, какви са неговите цели, както и основните обсъждани теми.
Проф. Рашо Рашков е роден в лекарско семейство. Завършил е медицина в София през 1979 г. От 1982 г. е асистент в Клиника по ревматология в София, специализирал е във Франция. В момента е завеждащ Клиниката по ревматология към УБ „Св. Иван Рилски”, председател на Българското дружество по ревматология, национален консултант по ревматология и консултант на НЗОК.
- Идеята за провеждането на тази среща дойде в резултат на познанството ни с проф. А. Димич от Ниш и д-р Г. Лацос от Солун, които работят в областта на остеоартрозата и на остеопорозата. Заедно решихме, че би било полезно да проведем научен форум под мотото „Съседите са най-важни”. Оказва се, че живеем толкова наблизо, а не се познаваме с колегите. Общите ни интереси в областта на остеопорозата и остеоартрозата събраха над 100 специалисти от Ниш, Белград, Солун и София. В срещата участваха около 60 лекари от България, 40 – от Гърция, 10 – от Сърбия.
Основната цел бе да споделим опита си по основните и най-важни топици в областта на диагностиката и лечението на остеопорозата и организацията на борбата с остеопорозата в трите държави, както и да коментираме възможностите за терапия на едно от най-масовите ревматологични заболявания – остеоартроза.
Научната програма на срещата включваше 30 доклада, като за всяка страна бяха предвидени по 10 презентации. По време на дискусията стана ясно, че остеопорозата в Северна Гърция се менажира най-много от ортопеди и по-малко от ревматолози и ендокринолози, в Сърбия – основно от ревматолози, в България – от ревматолози, ендокринолози и ортопеди. В аналогичен състав бяха и лекторите – българските лектори бяха ревматолози, ендокринолози и ортопеди, от Гърция – предимно ортопеди и един ендокринолог, от Сърбия – ревматолози.
Предварително подбраните доклади предизвикаха сериозен интерес сред аудиторията. Бих казал, че бяха представени уникални разработки. Гръцките специалисти изнесоха лекция за възможностите на кифопластиката и вертебопластиката при остеопороза.
В българските презентации акцент бе поставен върху резултатите от лечението на болни с остеопороза с бифосфонати за венозно приложение. Сръбските учени ни запознаха с епидемиологични данни за тяхната страна и със сръбския регистър за остеопороза, както и с проучвания за недостига на витамин Д като фактор за развитие на остеопороза.
Участниците в срещата с интерес изслушаха доклади за кортикостероид-индуцираната остеопороза, за генетиката на остеоартрозата, за връзката между остеопороза и остеоартроза, както и за ролята и мястото на ехосонографията в диагностиката и лечението на остеоартрозата. Обсъдени бяха терапевтичните възможности на медикамените за лечение на двете заболявания.
Срещата потвърди, че балканските специалисти прилагат сходни практики в процеса на диагностициране и лечение на остеопороза. И все пак открихме области, в които можем да почерпим опит от съседите, както и те от нас.
Като цяло основният ни стремеж е да постигнем средноевропейско ниво в профилактиката, диагностицирането и лечението на остеопорозата. С тази цел бе създадена и Националната програма за ограничаване на остеопорозата у нас. В рамките на тази програма в цялата страна бяха създадени центрове по остеопороза. Специалистите в тези структури следват препоръките, изработени от научните дружества по ендокринология, по ревматология, по ортопедия, по радиология и по дензитометрия. Бих казал, че българските специалисти, ангажирани с проблема остеопороза, са висококвалифицирани в унисон със световните стандарти. Трябва да подчертая, че съществува добра колаборация между българските ревматолози, ендокринолози, ортопеди и акушер-гинеколози в инициативите срещу остеопорозата.
Най-сериозното предизвикателство пред специалистите, ангажирани със заболяването, е да бъдат обхванати и лекувани болните. У нас едва 3% от пациентите с остеопороза се лекуват. Основната причина е от финансово естество. Представителите на най-рисковата група за развитие на остеопороза (жени след менопауза) често не могат да си позволят да заплатят за диагностиката, а след това и за лечението с бифосфонати, със стронциев ранелат, както и с витамин Д и калций. Сега очакваме да бъде утвърдена клинична пътека за лечение на остеопороза. Около 35% от пациентите, които се консултират в ревматологичните амбулатории, страдат и от остеопороза. Според епидемиологично проучване, проведено в рамките на Програмата срещу остеопорозата и приключило наскоро, у нас заболяемостта при жените след менопауза е около 20-25%.
Като председател на Българското ревматологично дружество бих добавил, че у нас работят около 120 специалисти по ревматология, които са съсредоточени основно в университетските центрове. Според мен за страната са необходими около 200 специалисти, което ясно говори за недостиг на ревматолози. За съжаление интересът на студентите към тази специалност не е много голям, тъй като тя е доста трудна. През последните две-три години наблюдаваме увеличение на броя на специализантите по ревматология. Надявам се тенденцията да се запази и специалността да бъде „подмладена”, за да можем да предлагаме достъпна за всички медицинска услуга в областта на ревматологията.
В заключение бих казал, че сътрудничеството на специалистите от балканските страни категорично ще продължи. По време на форума решихме да започнем работа с колегите от Сърбия и Гърция по няколко различни проекта в областта на остеопорозата.
ФМ
