„Бъдеще в България”, припомняме, е мотото на протестите на млади медици, специализанти и студенти по медицина, започнали преди време в столицата и в други университетски градове. Последваха данни от изследвания, анкети, публични изяви по темата. Дръзки и непримирими, организаторите на протестите инициираха среща в Комисията по здравеопазване в НС, кръгла маса с масово присъствие на представители на почти всички организации с отношение към здравната система, сами предложиха законопроект за изменения в Закона за лечебните заведения.
Какво поискаха младите?
Те предлагат в Закона за лечебните заведения да се запише, че основното трудово възнаграждение на лекар без специалност и магистър-фармацевт без специалност не бива да бъде по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на НСИ. Да се осигури допълнително трудово възнаграждение на медицинския персонал за осъществени през предходната календарна година форми на продължаващо медицинско обучение /съгласно минимални изисквания, определени от съсловните организации/, което да не е по-малко от 1% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година. Допълнителното възнаграждение за придобита професионална квалификация в българско висше учебно заведение да е не по-малко от 5%, а в друга държава от ЕС или ЕИП – от 10%. Допълнителното възнаграждение за нощен труд да не е по-малко от 0,5% от размера на минималната работна заплата за всеки отработен час, а съотношението между максималното и минималното брутно възнаграждение на медицинските специалисти в болниците да не е повече от 10 към 1 – т. е. да се постави таван на трудовите възнаграждения в лечебните заведения. В проекта си младите лекари са записали още, че лечебно заведение, което не заплаща трудовите възнаграждения по този закон, се наказва с глоба от 15 000 лв., а при повторно и следващо нарушение – 30 000 лв. Наказание се налага и на управителя/директора на лечебното заведение.
В дискусиите се включиха всички /дори народният представител Тошко Йорданов/. И започнаха да коментират. Дотук добре. Но стана така, че всяко изказване започваше и завършваше с натрупаните през годините нерешени проблеми на здравеопазването, на нормативната уредба, на финансирането и разпределението на средствата. Стана дума за камара от натрупани системни проблеми, за които дискутиращите говорят отдавна. И пак… И пак… Обобщено може да се твърди, че всички апелираха за цялостна промяна, за реформа из основи, без да обосноват поне едно предложение как да стане това. И в какъв срок.
Ето все пак част от акцентите.
Проф. Костадин Ангелов:
- Представителите на инициативния комитет на младите предлагат основната им заплата да бъде 150 процента от средната брутна заплата. Професионалистите по здравни грижи настояват за същото. Няма как да бъдат еднакви основните трудови възнаграждения на двете съсловия…Разговор за реформа може да се проведе, ако няма политически цвят. Обсъждаме в управляващата коалиция нуждата от реформа, която да доведе до подобряване на демографските показатели – заболяемост, смъртност. Но тази насока изисква пренастройване на цялата система към профилактика, превенция и скрининг, а не само към болнично лечение. Дори и сега да започне такава реформа, резултатът ще бъде видим след много години.
Министър Силви Кирилов:
- Системата изначално е дисбалансирана и трябва да се подхожда много внимателно към всички промени, които се правят. Дискусията повдигна много въпроси. В системата на българското здравеопазване има проблеми, натрупани от десетилетия. Не трябва да ги решаваме един по един, защото това ще доведе до дисбаланс. Младите колеги започват сега своя път и трябва да бъдат обучавани от колеги, които носят цялата отговорност лично. Аз съм оптимист, ще участвам във всички дискусии, но ще защитавам интересите на цялото съсловие.
Д-р Николай Брънзалов:
- БЛС защитава интересите на всички лекари, а не само на младите, не можем да дискутираме отделно само за тях. Какво ще правим със старите при това положение? Те също са част от системата. Останали са тук, не заплашват, че ще напуснат България. Системата се крепи на техните плещи. Затова БЛС настоява лекарският труд в България да бъде остойностен. Тогава ще стане ясно, че българската система страда от хронично недофинансиране във всяка лечебна дейност.
Адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация:
- Няма работодател или болница, за които да не е важно да запазят своите служители. Все пак не мисля, че е нормално със закон да се налагат минимални прагове за работна заплата.
Д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници:
- Общинските болници работят в условия на див капитализъм, а ни карат да разпределяме приходите по комунистически начин. Трудовите разходи са функция на приходите. Приходите не са мръднали от миналата година, а има голяма вероятност дори да намалеят. Ако бъдат заложени минимални прагове за основна заплата на специализант, равни на заплатите на лекар със специалност, ние, обречените болници, няма откъде да плащаме нито тези заплати, нито тези глоби.
Междувременно от пресцентъра на МЗ съобщиха, че до 25 юли т. г. ще бъде изготвен и представен доклад до министъра на здравеопазването на базата на обсъдени предложения и становища от сформирана работна група, която ще разгледа възможностите за промени в Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. В състава й са включени представители на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Членовете на работната група ще се запознаят подробно с предложенията на Инициативния комитет на протеста „Бъдеще в България”. Министър Кирилов ще се съобрази и с искането на комитета техни представители да присъстват по време на разискванията.
Съобщено бе още, че след продължителните дебати членовете на Комисията по здравеопазване към НС са решили да формират работна група, която да изготви законопроект за възнагражденията на медиците, срокът е 28 юли т. г. В групата ще участват и представители на МЗ, а депутатите ще вземат предвид законопроекта, който младите медици предлагат. Крайният срок за изпращане на предложения до комисията е 14 юли т. г.
Протестите на младите медици преминават като лятна буря в небето на българското здравеопазване. Вихрят на показ факти и данни, които знаем от години, за които пишем толкова много, че започнахме да ги възприемаме като част от статуквото. На връстниците на милениума това не се харесва. Дано не спрат само до заплатите. Дано продължат битката в широкия обхват на кардинални промени във всяка и във всички сфери на здравеопазването. Дано не повторят съдбата на поколението, което остаря с идеите за реформа.
