Какво е бъдещето на спешната помощ у нас? Търсенето на отговор разбуни духовете и вече две седмици това е най-обсъжданата тема в сферата на здравеопазването. Причината е заявеното от управляващите намерение да „върнат“ спешните центрове към областните болници.
„Бомбата бе хвърлена“ на 3 ноември т.г. от министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Защо бомба? Защото идеята намери широк отзвук, а изненадани останаха почти всички – работещите в системата, БЛС, синдикатите, дори и депутати от управляващата партия.
Министърът аргументира предложението с възможности за съкращаване на пътя на пациентите от възникване на инцидента до болниците, за повишаване на квалификацията на специалистите и за подобряване на колаборацията с колегите им от лечебните заведения. От думите на д-р Константинов стана ясно още, че една от целите е да бъдат увеличени възнагражденията на лекарите от системата. Той бе подкрепен от премиера Бойко Борисов, който коментира, че част от средствата за увеличението на заплатите ще дойдат от съкращения в администрацията. Според нечии изчисления става дума за 1200-1300 души. Така и не стана съвсем ясно обаче дали решението за преструктуриране е взето предварително или предложението подлежи на обсъждане.
Реакциите не закъсняха. На 5 ноември т.г. в Пловдив бе проведена работна среща на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ (НАРСМП). В града под тепетата се събраха представители от 23 областни центъра от страната – лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьори на линейки. Сред официалните гости бяха д-р Стефан Константинов, депутатът Янаки Стоилов, президентът на ФСЗ към КНСБ д-р Иван Кокалов, неговият заместник д-р Пламен Радославов, главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков, д-р Ивелина Георгиева – началник на отдел „Спешна медицинска помощ“ в МЗ, и др.
Естествено най-горещата тема бе за прехвърлянето на спешните центрове към областните болници. Според председателя на НАРСМП д-р Десислава Кателиева предложението в никакъв случай няма да реши проблемите със заплащането и с повишаване на квалификацията на медицинските специалисти. Като пример тя посочи опита с прехвърлянето на спешните отделения към болниците, което не е довело до положителни промени.
- Не мога да гледам на пациента като на клинична пътека и да нямам свободата да взимам решения при спешни състояния, допълни още д-р Кателиева.
В подкрепа на думите й бе изказването на д-р Д. Ленков. Той коментира и други проблеми от системата, като припомни, че в търсене на решения БЛС нееднократно е организирала срещи с МЗ.
Според д-р Ив. Кокалов предложението за обединяване на спешната система с болниците е изключително необмислено и не по този начин се извършват реформи. Той припомни, че благодарение на натиска на синдикатите средствата за спешна помощ през 2012 г. предстои да бъдат увеличени с 15 млн. лева.
- Нашето искане е чрез тези средства доходите на работещите в системата да бъдат увеличени с минимум 20%, допълни синдикалният лидер.
Срещата в Пловдив бе съпътствана от изключително емоционална дискусия, по време на която преобладаваха въпросите:
Откъде ще дойдат средствата за увеличение на възнагражденията?
Как държавата може да нареди на едно търговско дружество да отделя средства само за спешната помощ?
На кого ще бъдат подчинени служителите– на директора на центъра, на директора на болницата, на диспечерите от телефон „112“?
Защо средствата просто не бъдат насочени към центровете?
Това бяха само част от многобройните питания, на които присъстващите пожелаха да получат отговор. Припомнено бе, че спешната помощ е част от системата за национална сигурност и е недопустимо да бъде изложена на риск заради несигурното финансово положение на част от лечебните заведения. Като заблуда бе определено твърдението на премиера, че промените ще позволят съкращаването на 1200-1300 души административен персонал – по думите на присъстващите администрацията наброява не повече от 500 души. Прокраднаха се съмнения, че съкращенията ще засегнат и част от хората, които работят на терен.
Преди изказването на д-р Константинов представителите на медиите бяха помолени да напуснат залата, като аргументите не станаха съвсем ясни. След дискусията министърът все пак говори пред журналистите, като повтори мотивите за предложението.
- Чрез създаване на законови разпоредби можем да дадем гаранция, че средствата, които държавата отпуска, ще бъдат изразходвани само за спешната помощ, обясни д-р Константинов. Той допълни, че обсъжданията по темата ще продължат.
От изказванията и коментарите след края на форума обаче по нищо не личеше, че участниците са били убедени в правилността на идеята.
На 7 ноември т.г. на специална пресконференция БЛС също представи становище по въпроса. От ръководството на съсловната организация припомниха, че преди 6 месеца МЗ е подготвило Концепция за устойчиво развитие на системата за спешна помощ у нас. Според документа през 2012 г. за преструктуриране и реформиране на системата, за обучение на персонал, за оборудване и заплати са необходими 75 млн. лв.
- Сега се казва, че същият ефект ще бъде постигнат с 15 млн. лв., като само трябва спешната помощ да премине към областните болници, коментира председателят д-р Цветан Райчинов. За пореден път той изказа съмнения, че част от финансирането на спешната система ще бъде осъществено със средства от здравни вноски. Бяха представени и данни, според които администрацията в спешната помощ наброява 469 души, от които 202 души са технически персонал.
В пресконференцията участие взе и д-р Анелия Маждракова от ЦСМП в София-град, която обяви, че работещите в спешната помощ ще изпратят отворено писмо до институциите (писмото публикуваме отделно).
- Ще изчакаме отговорите, след което ще започнем процедура по организиране на протестни действия съгласно Закона за колективните трудови спорове, допълни д-р Маждракова.
Ден по-късно в интервю за БНР д-р Ив. Георгиева от МЗ подчерта, че дори да бъде прието предложението за преструктуриране, то по никакъв начин няма да промени принципите на Концепцията за развитие на спешната помощ.
- В системата действително се налагат промени, но не във философията, а в доближаване към условията, създадени в това законодателство, което направихме през 1998- 2001 г., коментира пред zdrave.net. проф. Милан Миланов – един от реализаторите на отделянето на спешната помощ от болничните заведения през 90-те години на миналия век. По думите му аргументът, че с реформата ще се подобри квалификацията на лекарите, не звучи достатъчно убедително.
Изводът, който се налага от изказаните мнения и коментари може да бъде обобщен в едно изречение. Против предложението са всички освен МЗ. Против са най-вече хората, които работят в спешната помощ. Всеки ден те – лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьорите на линейки, се реализират в тежки условия и са принудени да търпят обиди и посегателства. И всичко това срещу недостатъчно заплащане, което им осигурява държавата. Вместо да предприемат резки промени, които връщат системата с 20 години назад, не е ли по-добре от министерството да се замислят как да бъде осигурен подходящ стандарт на живот за тези хора. Защото те го заслужават.
ОТВОРЕНО ПИСМО
от представителите на 23 ЦСМП в страната, участници в националната среща в Пловдив
Протестираме срещу предложението за децентрализация на спешната помощ и преминаването й към областните /окръжните/ болници, които са търговски дружества със смесено участие, и няма средства, с които държавата да ги убеди да разходват само за спешност предоставените им средства.
Ние сме елемент от системата за национална сигурност и службите за спешно реагиране и е недопустимо децентрализираното ни управление и финансиране. По този начин ще зависим от нестабилните бюджети на областните болници, много от които имат сериозни финансови затруднения.
Финансовата нестабилност на областните болници и фактът, че те са търговски дружества по смисъла на Търговския закон, ни заплашват със:
- Съкращения на екипите, пренасочвайки ни към свободните места за лекари и медицински специалисти по отделенията. С цел ограничаване на разходите е твърде вероятно да се ограничат средствата за консумативи, ремонтни дейности, поддръжка на санитарни автомобили и апаратура.
- Не можем да разчитаме на високи възнаграждения при положение, че като търговски дружества /макар и с известни ограничения/ болниците имат правото да се разпореждат сами с разпределението на приходите си. Не вярваме да ни се изплащат пари за работно облекло, ваучери за храна, извънреден труд поради липса на достатъчно средства в лабилния и недостатъчен бюджет на болниците. Не вярваме на уверенията на министъра, че може да регулира тези процеси при липсата на каквато и да е добра воля от страна на Министерството на здравеопазването и Народното събрание да предприемат процедура по създаване на Закон за спешната помощ.
- Не можем да разчитаме на квалификационни курсове и специализация, защото при дефицита на средства и кадри болниците няма да ни допуснат до тази възможност. Например има приета от M3 Наредба за специализациите в системата на здравеопазването, където е предвидено на лекарите специализанти да се изплаща възнаграждение за времето на специализацията им. Но в момента никой не може да принуди лечебните заведения – търговски дружества, да изпълнят тази разпоредба. Няма пари – това е основанието да не се спазват законите.
4. На 2.11.11 г. Народното събрание отказа да инкриминира посегателствата спрямо нас, а комерсиализацията на спешната помощ ще засили неминуемо агресията върху ни.
Децентрализирайки спешната медицинска помощ и прехвърляйки я към областните болници, ни се отнемат идентичността и самостоятелността. Освен всичко споменато дотук наистина не разбираме и на кого ще бъдем подчинени – на директора на областната болница, на министъра на здравеопазването или на ЕЕН 112, с който имаме много сериозни проблеми след закриването на тел. 150. Това е предпоставка за хаос в системата, тъй като е конюнктурно временно решение.
Убедени сме, че с промяната няма да се подобри обслужването на населението. Защото, съобразявайки се с Търговския закон и изискванията на НЗОК, областните болници ще ни принудят да обслужваме само здравноосигурените пациенти, което е в противоречие с чл. 82, ал.1, т.1 от Закона за здравето и Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ. Недопустимо е решенията и действията на работещите в спешна помощ да зависят от правилата на пазарната икономика в здравеопазването. Ние, лекарите, сме дали Хипократова клетва и заедно с всички останали медицински фелдшери, медицински сестри, санитари и шофьори нямаме право да откажем спешна помощ на никого, независимо дали е осигурен или не, дали болестта има клинична пътека или не, дали лицето има пари да се лекува или не. Не е случайно, че и самите лечебни заведения – търговски дружества, се опитват да проведат обществена дискусия и да променят сега действащата система, като лечебните заведения бъдат извадени от категорията „търговци”. Здравето на хората не е търговия.
