Повечето ваксини, включително и регистрираните срещу COVID-19 в Европейския съюз (на Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca) са безопасни за пациентите с множествена склероза (МС), сочи проучване на най-голямата пациентска организация за множествена склероза в света – US National MS Society. Въпросът е дали лечението с някои МС медикаменти, които потискат определени популации имунни клетки, може да намали нивото на защита от ваксината.
- Предвид механизма на действие се счита, че някои от поддържащите терапии е възможно да повлияят- като отслабят – имунния отговор спрямо посочените ваксини, обяснява началникът на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ проф. Пенко Шотеков. Заедно с д-р Детелина Стоилова, проф. Шотеков оглавява един от трите най-големи центрове за лечение на МС в България. Повече от 10 000 души страдат от това автоимунно, невродегенеративно заболяване в България. То засяга почти изцяло млади хора в най-активната им възраст – между 18 и 30 години.
Както е известно, целта на ваксините е да доведат до образуване на антитела към шиповия (spike) протеин на SARS-CoV-2 вируса, за да се осигури ефективна защита срещу COVID-19. В този смисъл терапии, свързани с намаление или изчерпване на В лимфоцитите (Alemtuzumab, Ocrelizumab, Cladribine) могат евентуално да отслабят продукцията на антитела в отговор на ваксината. На този етап няма достатъчно данни от клиничната практика за отделните модифициращи болестта терапии, които да потвърждават това предположение.
- Като цяло, при всички имуномодифициращи медикаменти за лечение на МС пациентите могат да се имунизират срещу COVID-19. Но при някои от тях се препоръчва да се съобрази времето на поставяне на двете дози ваксина с периода за провеждане или започване на съответен терапевтичен курс, обяснява д-р Детелина Стоилова.
Настоящите препоръки на US National MS Society относно приложението на COVID-19 ваксини при МС, са следните:
• За пациентите на терапия с Интерферон бета (Avonex, Betaferon, Extavia, Plegridy, Rebif), Глатирамерацетат (Copaxone, Remurel), Терифлуномид (Aubagio), Диметилфумарат (Tecfidera) и Натализумаб (Tysabri) няма специални препоръки, не е необходима промяна в лечението при приложение на COVID-19 ваксини;
• За пациентите на терапия с Финголимод (Gilenya), Сипонимод (Mayzent) и Озанимод (Zeposia) – ваксиниране с двете дози поне 4 седмици преди започване на терапията. При пациенти, които вече провеждат това лечение, не се препоръчват определени корекции при приложение на COVID-19 ваксина;
• За пациентите на терапия с Окрелизумаб (Оcrevus), приложението на ваксината трябва да завърши 4 или повече седмици преди започване на лечението, ако е възможно. Ако пациентът вече е на терапия, се препоръчва започване на ваксинацията 12 или повече седмици след последната доза Оcrevus;
• За пациентите на терапия с Алемтузумаб (Lemtrada) или Кладрибин (Mavenclad), приложението на ваксината трябва да завърши 4 или повече седмици преди започване на лечението, ако е възможно. Ако лечението вече е започнато, приложението на ваксината се препоръчва да се отложи поне 12 седмици, а още по-добре 24 седмици, когато е възможно, след последния терапевтичен курс с Mavenclad и особено с Lemtrada.
- Тези насоки са предварителни и е възможно да претърпят корекции, когато е налична повече информация относно ваксините срещу COVID-19, коментира проф. П. Шотеков. Той е категоричен, че натрупаните на този етап данни от клиничните изпитвания и от реалната практика показват, че одобрените ваксини срещу COVID-19 са безопасни и ефективни, както и че рисковете от COVID-19 надвишават потенциалните рискове от ваксината. Затова съветва всички пациенти с МС да обмислят поставяне на ваксина. Това е особено препоръчително за болните с повишен риск от тежък COVID-19 (пациенти над 60 години, с прогресираща МС, EDSS ≥6 и със съпътстващи заболявания). Разбира се, окончателното решение при всеки отделен случай следва да се вземе съвместно с личния лекар и/или лекуващия невролог.
