Заминаването на лекари и сестри за работа в чужбина, застаряването на оставащите, намаляването на интереса към медицинските професии, критично нарастващият дефицит на ред специалисти, пълзящата деморализация на съсловието, спадането на неговия обществен престиж + невероятната стръв на чиновници, силови служби и медии, с която “проследяват” и “разкриват” пропуски, грешки и дори престъпления на хората с бели престилки, се превръщат в национално бедствие. За време, по-малко от година, на работа в чужбина са заминали 519 наши лекари и 704 медицински сестри. При така очертана устойчива тенденция и почти равностойна стъпка екстраполацията е проста задача. С математическа точност нейното решение вещае катастрофа. И то в обозримо бъдеще. Като вината за катастрофата не е на заминалите.
“Форум Медикус” е от малкото професионални издания, които овреме (още преди присъединяването ни към ЕС) удариха камбаната за наближаващата опасност, за потребността от добре премислени мерки и решения за нейното минимизиране. Такива нямаше, ще берем плодовете. И чак сега правим корекции, както винаги на парче – облекчаване процедурата за придобиване на специализация например. Каквато кацналите в Германия имат гарантирана в своя договор – да я направят на място заедно с екстрите на условията за работа и с достойното заплащане.
Свой оригинален експеримент за някакво ограничаване изтичането на медицинските кадри са опитали и унгарците. Неговата същност и резултатите от провеждането му още не са окончателни, но заслужават внимание. Струва си да се спомене също, че по време на председателството си на ЕС унгарците обмисляха и идеи за определено компенсиране на последствията от изтичането на кадри към по-развитите европейски страни. Проблемът би бил добро занимание и за нашите евродепутати.
Унгарското правителство предлага на лекарите да изплаща ежемесечно допълнително към заплатата им по 100 000 форинта (около 363 евро) в течение на 5 години. Което означава те да удвоят своето възнаграждение. В замяна на жеста медиците, участващи в тази програма, се задължават да упражняват професията си само на територията на Унгария в следващите 10 години. Същевременно те не могат да получават никакви подаръци и пари от пациентите, което в Унгария по всеобщо признание е повсеместна практика.
Въпреки тази програма, амбициозно обявена от здравния министър Miklos Szocska като “битка за душата”, опитите за склоняване на унгарските лекари да се откажат от емиграция и да останат в страната засега не успяват. Първоначално от програмата са смятали, че ще могат да „вербуват” около 600 специалисти. Реално отказалите се от напускане обаче са под 100 и както предварително можело да се предполага, получаващи високи доходи. Участие в програмата са поискали и 11 фармацевти. Сред специализантите (в Унгария наричани резиденти) само 10 са били заинтересованите от предложението. Свежо „излюпените” абсолвенти твърдят, че не искат да ограничават своите решения с бъдещи сериозни задължения. Не могат да си разрешат и предвиденото по програмата – че след 5 години техните заплати да бъдат драстично намалени. И което смущава най-много е фактът, че според проведена неотдавна анкета 74% от студентите от последните курсове и абсолвентите на медицинските институти вече планират търсене на работа в чужбина. Подобно изследване сред практикуващите лекари е показало, че над 6000 от тях сериозно обмислят напускане на Унгария, ако в близко време възнаграждението им не се увеличи значително. Лекарите настояват за нарастване със 100%, което пак ще остане по-ниско от това, което им се предлага в други страни. В които, както се знае от всички, не по-малко привлекателни са и по-добрите условия за живот, работа и развитие.
Правителството засега не взема под внимание искането на лекарите, просто държавата не може да си позволи да отдели нужните за целта 200 млрд. форинта. Като правило понастоящем в Унгария резидентът печели месечно между 80 000 и 100 000 форинта (290 – 363 евро), а средната лекарска заплата възлиза на 140 300 форинта (510 евро).
Емиграцията на лекари постепенно се превръща в тежък проблем за унгарското здравеопазване. В момента не достигат около 1500 лекари, но ситуацията непрекъснато се влошава. Най-много сред напусналите са лекари от общата практика, педиатри и анестезиолози. Проблемът засяга в не по-малка степен сестрите и други медицински специалисти. Пациентите, които все по-често се оказват на дълги опашки, предлагат студентите, които започват да следват, да бъдат задължавани да остават в страната за определено време. Като аргумент се изтъква, че следването им заплаща държавата. Засега обаче, макар че срокът за включване във въпросната програма отдавна е минал, правителството обявява, че ще я стартира още веднъж – с надеждата, че този път ще има повече желаещи.
Д-р Димитър ШИШКОВ
