Д-р Линда Джиргис е семеен лекар в Ню Джърси. Има сертификати от Американския борд по семейна медицина, работи в пряка връзка с две университетски болници в региона. Има специалност по вътрешни болести, избирана е за интернист на годината. Носител е и на други награди – от пациентски организации, от лекарски асоциации. Автор е на книгата „Повредената здравна система – поглед отвътре“.
Личната цел на д-р Джиргис като лекар е и си остава осигуряване на възможност всеки неин пациент да получава най-високите съществуващи стандарти за медицинска грижа.
- Според мен отношението лекар пациент е свято. Няма други отношения, при които връзката на доверие да бъде толкова силна, с изключение на майчинството. Пациентите разчитат на лекарите за помощ, когато вземат животоспасяващи решения. А ние пък се нуждаем пациентът да бъде откровен с нас, за да му осигурим медицинска грижа и съвет от най-високо качество.
Така или иначе настъпи ерозия във връзката ни през последните години. Лекарите не се ползват вече с такъв висок авторитет, както бе преди десетилетие. Дори от най-високо място президентът Обама обяви, че лекарите имат финансов интерес да правят повече операции. Така обществото губи доверие в нас. Гледат на нас като хора, мотивирани само от печалбата. Болните мислят, че ние не слушаме техните оплаквания, че не се интересуваме от какво се нуждаят.
Защо обществото губи доверието си в лекарите?
- Решенията често се вземат от трета страна. Например ние често сме с вързани ръце какво лекарство можем да предпишем. Често пациенти ме питат за „силни предписания”. Те не разбират, че лекарите са лимитирани да предписват някои препарати, че лекарите не „притежават” най-добрите медикаменти. Те говорят точно с нас, ние сме на предната линия в общуването с пациентите.
- Има и лекари, които „си играят“ със системата. Но повечето от нас винаги слагат пациента преди печалбата. Малко са тези, които използват титлата си само с користна цел. Например като д-р Оз, който промотира продукти за намаляване на теглото, които са с недоказани ползи. Такива лекари правят така, че всички да изглеждаме лоши.
- Наложени са ни и много задължения, които се отразяват върху грижата за болния. Лекарите сега трябва да документират много изследвания, да нанасят данни в електронната система, за да отговорят на изискванията. Пациентите възприемат липсата на пряк разговор и контакт като знак, че ние повече се интересуваме от електронното им досие, отколкото от тях самите. Те усещат, че ние ги слушаме все по-малко. И не разбират, че не желаем да бъде така. Правилата са ни наложени, ще бъдем наказани, ако не ги спазваме.
- Health Maintenance Organisation – Осигурителната система с фиксирана годишна здравноосигурителна сума, силно оряза заплащането на лекарите. За да остане практиката финансово стабилна, ние трябва да посрещаме повече пациенти. Нужно е да осигурим повече и повече помещения за тези пациенти – условие, за да останем на пазара. Пациентите усещат това и го приемат като индикация, че правим нещата за печалба, че не се грижим достатъчно за тях.
- Медиите са склонни да представят лекарите в лоша светлина. Те огласяват големи истории за лекари, зависими от това какво предписват, за тези, които са обвинени в измама и корупция. Всъщност има много повече много големи истории за героични лекари, отколкото за гнилите ябълки, но пресата не им обръща внимание. Хората по-скоро научават за лошите, отколкото за хубавите неща. Това също допринася за обрисуването на всички лекари в негативна светлина.
Болестите стават все по-комплицирани, хората живеят по-дълго. Сега повече от всякога е време, когато пациентът трябва да се доверява на лекаря си. Всички лекари трябва да помнят своята клетва и отново да поставят пациента в центъра на системата. Ние всички трябва да се противопоставим на тези лекари, които обиждат професията заради собственото си благополучие. Пациентите трябва да разберат, че повечето от нас ги е грижа за болните и правим най-доброто за тях. Нужно е да станем отново екип. Пациентите се нуждаят от връщане на доверието, а професията ни трябва да възстанови своя интегритет.