в сектор „Здравеопазване“ са на стойност 704,2 млн. лв. със собствен принос от 69,7 млн. лв. според публикувания проект на Плана за възстановяване и устойчивост. Служебният вицепремиер по управление на европейските средства съобщи, че в плана са включени два нови проекта – за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ – HEMS, както и за национална дигитална платформа за диагностика.
Шест са инвестиционните цели в сектор „Здравеопазване“.
1. Модернизация на здравната система у нас чрез осигуряване на съвременна и иновативна медицинска апаратура за лечебни заведения за болнична помощ
Проектът е насочен към укрепване на капацитета на лечебните заведения за стационарни грижи, които са ключови за здравната система в страната и които ще бъдат определени въз основа на анализ и картографиране на инвестиционните нужди в здравния сектор, разработени от Министерството на здравеопазването.
Три са основните насоки за инвестиции: модернизация на системата за педиатрична помощ в цялата страна; изграждане на капацитет за прилагане на най-съвременни методи за лечение на онкологични заболявания чрез създаването на Национален център за лъчелечение с протонна терапия в София; модернизация на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната.
Според аргументацията на проекта, въпреки че той е насочен към болничната помощ, се очакват и косвени положителни ефекти по отношение на качеството на първичната помощ, предвид характерното настаняване на общопрактикуващите лекари, медицинските центрове и диагностичните консултативни центрове на територията на болниците, което позволява затваряне на цикъла по пътя на пациента – от посещението при личния лекар, назначаване на съответните изследвания, консултация със специалист и при необходимост – хоспитализация. Според плана това ще доведе до намаляване на хоспитализациите, тъй като предоставянето на навременна и точна диагноза от общопрактикуващите лекари и специалисти от извънболничната помощ ще позволи навременно амбулаторно лечение и намаляване на случаите, изискващи хоспитализация. Общият планиран ресурс е 448,6 млн. лева (374,4 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, и 74,1 млн. лева национално съфинансиране), а периодът на изпълнение е 2021-2025 г.
2. Подобряване на условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдовите заболявания и създаване на условия за следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдовите заболявания в България
Мярката има за цел създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови диагностични и лечебни центрове („stroke” центрове) на територията на страната. Десетте високотехнологични центъра за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания, които ще бъдат създадени в университетски многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ на територията на 6 региона, ще покриват цялата територия на страната и ще се използват освен за диагностика и лечение, и за обучение на лекари за осъществяване на ендоваскуларната терапия на всички мозъчно-съдови заболявания – третиране на мозъчни аневризми, мозъчни артериовенозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапия при остър мозъчен инсулт. Мярката има за цел да укрепи капацитета на лечебните заведения за болнична помощ чрез увеличаване на знанията и уменията на медицинските специалисти. По-високата квалификация на персонала ще повиши качеството на предоставяните медицински услуги за гражданите от цялата страна. Това ще доведе до намаляване на смъртността и трайната нетрудоспособност на населението.
Общият планиран ресурс е 128,5 млн. лева (107,3 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, и 21,2 млн. лева национално съфинансиране), а периодът на изпълнение е 2021-2025 г.
3. Модернизация и развитие на психиатричната помощ
Проектът е насочен към подобряване на материално-техническата база в структурите от системата на психиатрич-ната помощ за предоставяне на качествена здравна услуга, осигуряване на съвременни възможности за лечение и рехабилитация на пациентите, както и за развитие на възможностите за приобщаването им към обществото.
Проектът има за цел да интервенира в инфраструктурата на поне 18 лечебни заведения, предоставящи психиатрична помощ. Изборът на лечебните заведения, които ще бъдат подпомогнати, ще се основава на анализ на специфичните нужди за ремонт/ново строителство и обновяване на техните съоръжения. В същото време проектът предвижда и действия за осигуряване на модерно медицинско оборудване за лечебните заведения от системата за психиатрична помощ, съобразено с индивидуалните нужди на всяка структура, като се вземат предвид функциите, които изпълнява, присъствието на медицински специалисти и съществуващи структури. Мярката, в нейната цялост, е ключова за постигане целите на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. Общият планиран ресурс е 28,5 млн. лева (23,8 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, и 4,8 млн. лева национално съфинансиране), а периодът на изпълнение е 2021-2026 г.
4. Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха
Проектът има за цел да създаде система за предоставяне на модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения ”златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост, от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства.
В резултат се очаква, че ще има намаление с приблизително 20% в броя на смърт-ните случаи от пътнотранс-портни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на „златния час“. Освен това се очаква да има по-малко престои в болница и/или отпуск по болест в резултат на навременна спешна медицинска помощ, от една страна, и навременен транспорт на ранените до специализирани болници, от друга. Като се вземат предвид характеристиките на страната като топография, климатични условия, състоянието на републиканската пътна мрежа, непрекъснато нарастващият трафик в областните градове и столицата, ще бъде внедрена системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, използвайки най-добрата практика на хеликоптерната спешна медицинска служба (HEMS) с последващо транспортиране на пациентите до специализирани лечебни заведения.
Общият планиран ресурс е 154,5 млн. лева (129 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, и 25,5 млн. лева национално съфинансиране), а периодът на изпълнение е 2021-2026 г.
5. Изграждане на Национална дигитална платформа за медицинска диагностика
Проектът има за цел да обхване цифровата диагностика във всички медицински специалности и да създаде възможност за генериране на база данни с цифрови изображения посредством валидирани алгоритми за машинно самообучение, невронни мрежи и др. в съответствие с европейското и националното законодателство за защита на личните данни и съответните стандарти за информационна и мрежова сигурност. Тази платформа ще бъде интегрирана с Националната здравно информационна систем (НЗИС) и не само ще подобри диагностиката и проследяването на българските пациенти и ще повиши качеството на здравните услуги в различни медицински специалности, но и притежава огромен научен потенциал и може да има важно икономическо въздействие, тъй като ще допринесе за разработването, валидирането и прилагането на базирани на изкуствен интелект цифрови здравни решения с висока добавена стойност и ориентация към износ.
Националната дигитална платформа за медицинска диагностика ще е предназначена за всички здравни направления, но обхватът на проекта ще включи четири: онкология, диагностична радиология, дерматология и патология. Като пилотен сценарий, включващ нейните основни възможности, ще бъде избрано направление, в което има възможно голямо припокриване с други национални теми. Такава здравна сфера са онкологията и свързаният с нея бъдещ Национален план за борба с рака в Република България 2021-2027 г. Липсата на централизирани данни в този медицински сектор и в резултат – неефикасната диагностика, са една от причините за бавното развитие на това направление в българското здравеопазване.
Като допълнителен ефект е редно да се отбележи и възможността за транс-гранична интеграция с европейски и световни партньори. След изпълнението на пилотния сценарий дейността на платформата ще бъде разширена към следните медицински направления: диагностична радиология, дерматология и патология. Заедно с онкологията тези четири направления произвеждат основната част на медицинския снимков материал, който е във фокуса на описания проект, и те ще бъдат главните страни, които ще доставят данни за дейността на платформата. Крайната цел е да бъдат интегрирани всички медицински направления, които чрез развитието на дигитализационния процес в здравеопазването в България ще придобият способностите за обработка на подобна информация. Платформата ще бъде изградена с фокус здравната система, но нейното използване няма да е ограничено само до нея.
Регламентиран достъп до системата, до части от информацията и процесите в платформата ще имат: общо-практикуващи медицински специалисти; представители на частния бизнес, които развиват собствени решения в сферата на медицинската диагностика и които имат нужда от информация за верификация и усъвършенстване на своите продукти; представители на фармацевтичния сектор, които имат нужда от диагностична информация за валидация на лекарствени методи и продукти. Университети и други обра-зователни организации ще получат регламентиран достъп до анонимизирана информация с цел да се приравни нивото на обучение към действителността в здравната система.
Общият планиран ресурс е 27,6 млн. лева (23 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, и 4,6 млн. лева национално съфинансиране), а периодът на изпълнение е 2021-2025 г.
6. Развитие на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
Проектът цели осигуряване на качествена европейска услуга „Единен европейски номер 112“ за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на технологиите, чрез създаване на развиваща се единна комуникационно-информационна платформа.
Ще бъдат изградени центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching PS), осигуряване на широколентов обмен на информация в мрежата на Националната система 112 (видео, данни, глас и текст в реално време) и надграждане на системите с нови и съвременни услуги.
Общият планиран ресурс е 56 млн. лева (46,7 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, и 9,3 млн. лева национално съфинансиране), а периодът на изпълнение е 2021-2026 г.
