От 6 до 8 октовмри 2022 г. в Плевен бе проведен XVIII национален конгрес по хирургия с международно участие. Организатори бяха Българското хирургическо дружество и
Медицинският университет в Плевен. Пред над 300 участници бяха представени над 150 доклада, разпределени в четири основни направления: „Хирургични инфекции“,
„Карцином на стомаха. Диагностика и лечение“, „Хирургични усложнения от COVID-инфекцията“, „Роботизирана хирургия: съвременни възможности“.
Специално за „Форум Медикус” събитието коментира акад. Дамян Дамянов.
- Уважаеми акад. Дамянов, можем ли да твърдим, че роботизираната хирургия вече стана хит? Разбирам, че темата интересува дълбоко младите участници в научното събитие.
- Ще започна с факта, че още преди официалното откриване, в Телекомуникационния ендоскопски център бе организиран обучителен курс по роботизирана хирургия за млади лекари, воден от авторитетни специалисти от Световната асоциация по лапароскопска и роботизирана хирургия. Курсистите имаха възможност да работят върху животни и симулатори, наред с лекционната и дискусионната част. Същите обучители и лектори – известните хирурзи проф. Ричард Сатава, проф. Филип Шадук, проф. Джон Морисън и проф. Ян Ходгдон, на другия ден откриха научната програма с пленарна сесия, посветена на бъдещето на роботизираната и минимално инвазивната хирургия. По темата бяха изнесени 28 доклада. Уводна лекция на първото заседание изнесе проф. Р. Сатава, участие взеха още че-
тирима американци и един българин, работещ в САЩ.
Оказа се, че у нас роботизираната хирургия навлиза смело в не по-малко от четири/пет водещи клиники в университетски болници. Обект на хирургично лечение вече са и заболяванията на хранопровода – една трудна хирургия, в която обаче роботизираните устройства намират място с удобно и сигурно приложение. При това на хирургично лечение с роботизирани устройства са подложени болни както с онкологични, така и с доброкачествени заболявания като епифренален дивертикул. В същите заседания бе представен опит от лапароскопската миниинвазивна хирургия при лечението на рак на стомаха, на хиатални хернии, на надбъбреците, при перфорирала язва и остър апандицит, при лумбална херния. Наред с това бе съобщен добър опит в рутинната вече операция за лапаро-
скопско отстраняване на жлъчния мехур, но и напреднал опит в хирургията на рака на стомаха, както и начален опит за използване на лапароскопски операции в детската хирургия.
Обърнато бе внимание на важното значение на кривата в обучението на хирурзите при усвояването на лапаро-
скопските операции.
Непременно трябва да се изтъкне нетипичният оригинален вид на доклада на акад. Григор Горчев, който представи роботизираната хирургия под названието „интелектуална хирургия”. Това определение е основано на необходимостта от по-специална нагласа на хирурга, на неговото мислене, на съчетанието на конгитивното с действията на ръцете, при ясна дистанция между оператора и пациента. В този смисъл акад. Горчев сподели, че в САЩ хирургът трябва да премине сериозно обучение в конвенционалната хирургия, след това да овладее лапароскопските прийоми и техники, и чак тогава да пристъпи към роботизираната хирургия. Това дава сигурност на хирурга при потенциални грешки, свързани с нараняване на съседен орган или друг тип усложнения – тогава операторът смело може да премине към конверсия, т. е. към отворена операция, и сам бързо да коригира настъпилата компликация. В Европа, посочи лекторът, се дава възможност на младите хирурзи директно да преминат към лапароскопска и дори към роботизирана хирургия, но при развитие на усложнения те трябва да търсят и да разчитат на чужда помощ. Това, според акад. Горчев, не е добра тенденция, поради което в МУ в Плевен се придържат към американския опит.
- Хирургичната инфекция съпътства оперативната работа от векове? Всеки път бива обсъждана. Въпросът е има ли напредък срещу тези изменчиви същества – микробите?
- Действително втората основна тема на конгреса бе посветена на хирургичната инфекция. Основен доклад изнесох аз, в съавторство с двама млади хирурзи от София и Плевен. Тази тема, бих казал, е типична вече за срещите в университета в Плевен, защото се разисква за трети път. През 2010 г. сепсисът бе основен акцент на специализирана конференция, на която също имах основен доклад. Затова този път в лекцията бе поставен въпросът какво ново се е появило през тези години, което би трябвало да знаят хирурзите? Проследена бе динамиката в измененията на дефиниции и класификации, свързани със сепсиса, които са настъпили, защото периодично се появяват новости като: възприемане на скорова система, въвеждане на основни правила за провеждане на лечението, уточняване на причините за неблагоприятни лечебни резултати и пр. Съобщени бяха новости в патогенезата – една от особено динамично обновяващите се области. Направена бе систематизация на приоритетните пунктове в терапията, както и на допълнителните, но полезни дейности. Акцентът бе върху влиянието на инфекциите в сферата на хирургията, където особена тежест имат микроорганизмите при вътреболнични инфекции, мултирезистентните микроорганизми, както и микроорганизмите от коремните органи, които са особено агресивни.
Върху хирургичната инфекция бяха изнесени още 21 доклада. Може да се каже, че хирургичният сепсис бе огледан през различни призми и с различни нюанси. Например: инфекция след стернотомия и след поставяне на портален път за химиотерапия; тежки инфекции при перитонит и при некротичен фасциит в перианалната област; важни инфекции в коремната хирургия при холангит и след предна резекция на ректума. За пореден път бе обърнато внимание на широко разпространената инфекция при диабетно стъпало, на съвременното лечение на инфектираните рани с вакуумна терапия, на причините за развитие на дехисценции на раните, на влиянието на храненето и на поредица други аспекти.
- Преди време „Форум Медикус” писа, че медицината е длъжник на болните с рак на стомаха? Какво е положението днес?
- В специалната сесия няколко интересни доклада бяха посветени на пре-
дикторите при различни локализации, на усложненията при авансирал карцином, на ендоскопските дисекции, обобщен бе многогодишен опит. Особено внимание обърнахме на разширената хирургия на рака на стомаха при на-
преднал стадий, при наличие на перитонеални метастази, при инфилтрация на задстомашната жлеза или големи кръвоносни съдове, както и извършването на мултивисцерални резекции.
- Знаем, че COVID-19 чувствително засегна всички области на медицината. Какво е отражението върху хирургичната практика?
- За да отговорим на съвремието, две заседания и 13 доклада бяха свързани с отражението на COVID-19 пандемията върху хирургията. В тези доклади бе разгледана необходимостта от извършване на операции при спешни условия, при остър апандицит, както и при развитие на усложнения, предизвикани от характерното отражение на вируса върху кръвосъсирваемостта. Колегите хирурзи са регистрирали случаи на мезентериална тромбоза, както и развитието на хематоми или коагулопатии на нетипични места след боледуване. Провеждано е лечение на пневмоторакс и пневмомедиастинум при пациент с COVID- пневмония. Този опит има безценна практическа страна, тъй като пандемията още не е свършила, а не се знае дали през следващите години няма да имаме нови срещи с този вирус.
Като активност на хирурзите от страната трябва да бъдат отбелязани още 8 доклада и 32 постера, засягащи различни проблеми в хирургичното лечение, в усложненията, както и при провеждането на анестезия при проблемни болни.
- По традиция хирургичните конгреси са платформа и за здравните специалисти.
- Професионалистите по здравни грижи, работещи в хирургични структури, организираха сесии, на които бяха изнесени 14 доклада от медицински сестри – широка тематика, но изцяло съсредоточена върху необходимите познания и практическия опит: действия и грижи след извършване на панкреатодуоденална резекция и след трансплантация на черен дроб; при монтиране на вакуумни устройства за лечение на гнойни рани и септични усложнения. Други доклади бяха посветени на актуалните въпроси от работата и обучението на медицинските сестри, на специфичните задачи на операционните сестри, на тези, които извършват домашни посещения, на спецификата при обслужване на пациенти с радиационен колит или при усложнения след роботизирана хирургия. Професионалистите по здравни грижи също разработват и обсъждат консенсус по темата „Обгрижване на болните с хирургични инфекции“.
- Бихте ли обобщили впечатления и оценки за отминалия конгрес?
- В заключение ще подчертая, че всички конгресни заседания протекоха интензивно в четири зали в рамките на един ден. Три заседания през втория ден бяха посветени само на приемането на консенсуси с участието на над 150 хирурзи в залата. Тези консенсусни документи нямат задължителен характер, а само препоръчителен. В този смисъл те могат да помогнат на хирурга с указания, но не могат да послужат като лост в ръцете на съда при дела срещу хирурзите.
Първият консенсус бе посветен на лапароскопската хирургия върху извънчернодробните жлъчни пътища, което само по себе си представлява не само в България, но и в света нов етап.
Вторият консенсус бе за консервативното и оперативното лечение на острия панкреатит с особен акцент върху тежките форми, които са около 10 процента, но са причина за смъртта при около 95 процента от засегнатите.
Третият консенсус постави началото на разписване на правила за извършване на роботизирана хирургия в страната.
Бих искал да отбележа големия принос на организаторите за стегнатото, качествено, модерно и полезно провеждане на хирургичния конгрес, а съдържателната част бе принос на целия УС на дружеството. Постерите бяха представени на електронни устройства и можеха да се наблюдават на компютърни екрани. Всички заседания можеха да бъдат наблюдавани онлайн от желаещите, неуспели да се откъснат от работните си места колеги. Безспорен е приносът на досегашния председател на БХД проф. Димитър Стойков, на ректора на МУ в Плевен проф. Добромир Димитров и на акад. Григор Горчев за успешното протичане на този хирургичен форум.
За председател на БХД бе утвърден доц. Михаил Радионов от Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Св. Анна”в София, който ще ръководи дружеството до 2024 г. А за мандата 2024-2026 г. за председател бе избран проф. Никола Владов. Общото събрание на БХД добави към досегашните над 15 българи и над 36 чужденци още трима почетни членове: проф. Бойко Коруков, бивш председател на БХД, проф. Валентин Игнатов – ректор на МУ във Варна, акад. Григор Горчев – почетен ректор на МУ в Плевен.
