Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Ще станат ли диагностично свързаните групи панацея на здравната реформа?

Ще станат ли диагностично свързаните групи панацея на здравната реформа?

Отговорът, разбира се, се спотайва някъде в бъдещето. Не бе категорично потвърден или отречен и по време на семинар с дълго заглавие – „Промяна на системата за финансиране на болничната помощ в България с цел подобряване на равнопоставеността и ефективността”. Събитието бе организирано от Министерството на здравеопазването, СЗО и Европейската обсерватория за здравни системи и политики на 21 юни т.г.

В уводните си думи д-р Фарман Абдулаев – и.д. управляващ офиса на СЗО в България, обоснова смисъла на семинара с желанието да се даде начало на диалог между правителството и обществеността за посоките на здравната политика. На въпроса как да правим политика в здравеопазването  д-р Абдулаев отговори риторично – чрез прозрачност на целите и действията, чрез силни лидерски позиции, „каквито има в Министерството на здравеопазването“, чрез изучаване на чуждия опит. И не на последно място – чрез споделяне на грешките, за да бъдат преодолявани. Затова, аргументира се ораторът, експерти и гост-лектори от Франция, Германия, Естония, Литва, Македония, Унгария ще запознаят аудиторията с трудностите, с предимствата и бариерите по пътя на внедряване на диагностично свързаните групи като инструмент за финансиране, доказал предимства.

„Средства и цели на реформата във финансирането на здравните системи“ бе озаглавена лекция на Тамаш Еветовиц от Регионалния офис на СЗО за Европа. Той изрази разбирането, че преди лечението /на системата/ трябва да се постави точната диагноза, което само по себе си е предпоставка за намиране на верни и работещи решения на натрупани негативи в начина на финансиране досега. Откриването на вярната терапия според лектора може да стане именно чрез познаване на международния опит, но непременно по принципа „да адаптираме, а не да копираме“. Обърнато бе внимание колко важно е промените да се базират на точни данни, като не бе подминат фактът, че „данните за структурата и обемите на заболяемостта в България са силно изкривени поради напасването на реалните диагнози към възможните клинични пътеки, за да се постигне някакво заплащане за свършената работа“.

Новият директор на новия Национален център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/ д-р Ивайло Ваклинов направи кратък ситуационен анализ на болничния сектор у нас, обобщи познати до болка проблеми – секторът е фрагментиран, не се планират реално ресурсите, съществува териториален дисбаланс, клиничните пътеки „разцепват“ грижите за пациентите и т.н. Той изтъкна още, че у нас 50 процента от хоспитализациите са планови и 50 процента се спешни, докато в една Англия например спешните са само 25 процента. Д-р Ваклинов подчерта още, че у нас е налице 600 процента увеличение на разходите за болнична помощ от 2000 г. досега, което само по себе си налага търсене на нови решения за финансиране и отчет на дейността.

Как да се проектира и внедрява реформата в болничния сектор, какъв е европейският опит от внедряването на ДСГ, как тази система на заплащане е приложена в Литва, Естония и Македония бяха теми на останалите лекции. Професионално и откровено бяха очертани и предимствата, и трудностите, и възможните недостатъци на този начин на финансиране на дейността в болниците.

На семинара стана ясно още, че ДСГ се приемат като най-удачен метод за финансиране според световния опит. Днес ДСГ се прилагат в Португалия, Ирландия, Словения, Дания, Австралия, Австрия, Белгия, Франция, Швейцария, Швеция, Германия, Италия, Испания и Холандия. Известно е, че България взе решение да приложи този метод на финансиране за болниците от НЗОК на заседание на МС в края на миналата година, защото се смята, че чрез ДСГ ще се постигне по-справедливо и ефективно изразходване на публичните средства, защото „заплащането на разходите при лечението се обвързва с придружаващите заболявания и усложнения на пациентите“. Приема се, че чрез ДСГ-изчисленията болниците ще получават по-адекватно заплащане за реалните разходи, които изисква лечението на всеки конкретен пациент.

За въвеждането на ДСГ се предвижда финансиране от 3 млн. лв., съобщиха от МЗ. След семинара министърът на здравеопазването д-р Ст. Константинов  подчерта, че тези средства ще се използват за купуването на нужното ноу-хау, за софтуер, както и за обучение на кадри. Министърът каза още, че подготовката за въвеждането на ДСГ „остава изцяло на плещите на МЗ и ще се извършва в Националния център по обществено здраве и анализи“, като не уточни как точно центърът ще реализира пряка връзка с НЗОК – институцията, която има цялата база данни и в края на краищата ще заплаща за свършената работа, отчетена по системата на ДСГ. Министърът изтъкна още, че и през следващата година остават в сила прогнозните бюджети на болниците, но се подготвя наредба как точно болниците да отчитат свършената работа. Целта е работещите болници да правят реални отчети и за пациентите и техните заболявания, и за точно направените разходи, защото това е единственият начин да се извлече информация за „средна цена за пациент“ и за „относителните тегла“, които са основа на финансирането чрез ДСГ. Министърът смята, че в рамките на няколко години „нещата ще се наместят“, защото това показва и опитът на страните, които вече работят по заплащане чрез ДСГ. Министърът оправда избора на Австралия за закупуване на „ДСГ система“ с факта, че тяхната система е най-гъвкава и дава възможност за напасване към националните особености. Подчертано бе още, че за постигане на целите са подготвени законодателни промени – в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения и др., които са в период на съгласуване.

Международният семинар е вече история. Вероятно предстоят още много срещи и обсъждания. Вероятно още доста време е нужно и да се разберат, и да се приложат, а и да докажат предимствата си т.нар. диагностично свързани групи. Но достатъчна ли е само промяна в начина на изчисление за свършената работа в болниците, за да очакваме стъпка напред в реформата. Един от лекторите например подчерта, че прилагането на ДСГ в никакъв случай не отменя големия проблем за структурата на болничния сектор, защото този тип решения изискват политическа воля. Ясно е още, че ДСГ в никакъв случай не ще „подобрят“ кадровото състояние на общински и други лечебни заведения, които днес не приемат по определени диагнози, защото имат двама, а не трима специалисти например. Известно също така е, че не от начина на финансиране, а от много други фактори зависи как и дали много от пациентите достигат до болниците във времето, когато е възможно да бъдат излекувани или спасени.

Още в началото на 90-те години бе модерно да се говори за прилагането на кейс-микс подход като елемент за отчитане и заплащане. Днес може да се каже, че реформата си е един case mix от толкова много фактори – спешна помощ, достъп, недостиг на лекари и на професионалисти по здравни грижи, структура на лечебните заведения, лекарствената политика… Горчива микстура.

ДСГ може би ще подобрят процеса на изразходване на публични средства във време, в което ограничаването на харченето е приоритет. Нищо против ДСГ. Макар винаги да съм смятала, че приоритет и цел трябва да бъдат комплекс от действия за едно по-добро здравеопазване – дейност, която колкото харчи от държавата, толкова повече връща на обществото здрави българи. И понякога щастливи.

Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.