До месец в България ще започне изграждането на „Национална информационна система по трансфузионна хематология”. Проектът вече е одобрен, като финансирането се осъществява по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Размерът на отпуснатите средства е 550 хил. лв., а предвиденото време за реализация е 20 месеца.
Новината бе съобщена по време на откриването на 51-вата Национална конференция по трансфузионна хематология на 14 юни т.г. в Народното събрание. Във форума участваха министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, председателят на Комисията по здравеопазване Десислава Атанасова, председателят на БЧК Христо Григоров, представители на районни центрове и на отделения по трансфузионна хематология, кръводарители.
- Една от целите е да бъде изграден динамичен национален регистър на донорите, реципиентите и кръвните продукти, обясни д-р Веселин Сливов – завеждащ сектор „Информационно обслужване” в Националния център по трансфузионна хематология. Предвижда се системата да свърже националния център с 4-те регионални структури, 23-те отделения по трансфузионна хематология и 38-те лаборатории към многопрофилните болници. По този начин експертите ще получават информация в реално време, което ще даде възможност за ограничаване на „брака” на постъпилата кръв и ще намали риска от инфектирането й.
От презентацията стана ясно още, че за работа със системата предстои да бъдат обучени минимум 150 души, както и 10 системни администратори и администратори на данни. Д-р Сливов запозна присъстващите и с техническите параметри на проекта – отделните модули, възможностите за достъп до информация и защитата на данните, и т.н.
- В процес на разглеждане са още три проекта за изграждане на информационни системи: за ТЕЛК; за регистър на медицинските изделия; за интегрирана информационна система, обяви д-р Ст. Константинов. Той допълни, че оценката ще бъде готова до 2-3 месеца, а очакваното финансиране е в размер на 11 млн. лв. Реализацията на проектите трябва да приключи до края на 2013 г., стана ясно още от думите на министъра.
Началото на конференцията съвпадна с Международния ден на доброволния кръводарител – 14 юни. По този повод директорът на Националния център по трансфузионна хематология доц. Андрей Андреев представи цялостен отчет на извършената дейност по кръводаряване, диагностициране, преработване и предоставяне за приложение на кръвта и кръвните съставки през 2010 година.
- През последните години все повече са желаещите да дарят безвъзмездно кръв, което е резултат от проведените успешни кампании у нас, коментира специалистът. Той цитира данни, според които през 2000 г. кръводаряванията в страната са около 148 хил., докато през 2010 г. техният брой е нараснал до над 162 хиляди. От презентацията стана ясно, че в момента доброволните кръводарители у нас са 21,7 на 1000 души, което е близо до средното ниво за Европа – около 25 на 1000 души.
- Целта на Националния център по трансфузионна хематология е до 2013 г. броят на кръводарителите да достигне 185 хил. души, обяви доц. Андреев. Според експерта една от възможностите за повишаване на количеството на събраните кръвни продукти е чрез активизиране на дейността на мобилни екипи – анализът показва, че 84,6% от дарената кръв е взета в стационарните структури. Подчертана бе и необходимостта от създаване на позитивна нагласа към кръводаряването сред населението.
Не бяха подминати и проблемите пред трансфузионната хематология у нас, един от които е недостигът на кадри. Данните сочат, че в момента в системата работят 139 лекари, 32 биолози, 191 медицински сестри, 181 лаборанти.
- Свободни места има, но желаещите да ги заемат са малко, уточни лекторът. Независимо от този факт обаче той не пропусна да подчертае, че постиженията са добри.
Друг сериозен проблем е количеството на бракуваната кръв в болниците -
1750 литра или 2,13% от цялото количество получена кръв. Анализът показва, че при 64% от случаите причината е била трансмисивна инфекция, 18% – технически брак, в 17,2% – изтекъл срок на годност.
По този повод от Националния център по трансфузионна хематология са изпратили предложения до МЗ: да се увеличи срокът на годност от 35 на 42 дни; да се осъществява по-строг контрол върху лечебните заведения.
