В дългогодишни проучвания бе доказано от различни автори, експериментално, върху модели на стомашни язви у плъхове, че българското розово масло притежава предпазно действие по отношение на експериментално предизвикани кръвоизливи и нарушения в структурата на стомашната му-
коза на животните. Българското розово масло притежава свойството да пре­дизвиква миорелаксация спрямо различни мултирецепторни спазмогени, между които и необратимите инхибитори на холинестеразата (бойните отровни вещества зарин и зоман). Това става посредством два механизма: антихолинергичен и постсинаптичен, т.е. антагонизъм по отношение на един от вторичните месинджери на нервромускулната проводимост – калциевите йони. При това спазмолитичната му активност се оказва по-силна от тази на бусколизина и папаверина.
Българското розово масло се прилагаше успешно в практиката за лечение на жлъчно-чернодробни и белодробни заболявания (холецистити, дискинезии на жлъчката, ХОББ и други). То притежава и антимикробно действие (бактерицидно и бактериостатично) по отношение на редица патогенни микроорганизми, включително и при причинителя на антракса. Ето защо българското розово масло се явява единственото познато в практиката лечебно средство, което притежава едновременно противомикробни и спазмолитични свойства.
В последните години бе доказано (съвместно с Л. Боянова) инхибиращото действие на българското розово масло върху инфекцията, причинявана от Хеликобактер пилори. Това действие е по-силно от това на бисмута и метронидазола. Получените резултати дадоха основание за пилотно изпитване на лечебното действие на българското розово масло спрямо Хеликобактер пилори инфекцията и в клинични условия. Клинично проучване, съвместно с Б. Владимиров, Л. Боянова и Е. Попхристова, бе проведено при болни с доказани язви на стомаха и дванадесето-
пръстника по следните методики: фиброгастроскопия с вземане на биопсии от антрума и корпуса на стомаха, определяне на хистологичен резултат като степен (score), уреазен тест (CLO) и културелен метод. Последният бе извършен с посявки на биопсичните проби успоредно върху неселективни и селективни среди, и микроаерофилна инкубация за 3 до 12 дни. Културелно гъстотата на Х. пилори бе определяна с полуколичествен тристепенен културелен метод, въведен от Боянова, като в случаите на несъвпадащи резултати бе отчитана по-високата стойност.
Българско розово масло бе приложено на 15 болни под формата на желатинови перли (100 мг), 3×2 перли дневно в продължение на 20 дни. По време на лечението не бяха прилагани други медикаменти. Плацебо (с течен парафин) беше давано на 5 болни. Не са отбелязани никакви нежелани реакции по време на терапията.
При анализ на субективните оплаквания бе установено благоприятно въздействие на българското розово масло върху: диспептичните симптоми, гаденето, стомашните болки, намаляването на апетита, повръщането и мелената (последните само при двама болни). Така бяха овладени диспепсията в 10 (66,7%) от болните, гаденето в 13 (87%), стомашната болка в 10 (66,7%), намаление на апетита в 3 (38%) от случаите.
И мелената, и повръщането бяха овладени след лечението.
В сферата на обективните находки  бе отчетен лечебен ефект, както следва: фиброгастроскопските резултати показаха оздравяване на ерозиите у 11 (85%) от болните; на рефлуксните симптоми – у 4 от 5 болни; на атрофията на жлезите – при единствения болен с атрофичен гастрит. Уреазният тест се негативира у 9 (60%) от болните, активният гастрит /открит при хистологичното изследване на биопсичните материали/, беше излекуван при 6 (40%) от 15-те болни.
Хистологично бяха проучени общо 91 стомашни биопсии. Отчитана бе колонизацията с Х. пилори посредством полуколичествения метод на Снап, активността на гастрита по тристепенна скала (Маринчев и съавт.). Намаление на Х. пилори бе намерено в 6 (40%) от лекуваните болни. Активността на възпалението пък показа отслабване в 12 биопсии, от които 9 в антрума и 3 в корпуса.
Културелно Х. пилори бе доказан при всички 20 пациенти (15 лекувани и 5 с плацебо). X. пилори бе установен след лечението при 14 от болните, а с директен препарат – при 12 от тях. Важното е обаче, че бе установено намаление на високата гъстота със score 2+/3+ върху селективната среда в
1 от 10 aнтрални и 1 от 9 корпусни проби, и в повечето проби (3 от 7 aнтрaлни и 1 от корпусни) върху неселективната среда. Като цяло бе получен обнадеждаващ резултат – намаление в степента на гъстотата в 9 (60% от лекуваните болни). За сравнение – при петимата болни, третирани с плацебо, нямаше намаление в гъстотата на бактериите.
Обобщено може да се заключи, че бе отчетено, и то на фона на липса на ерадикация, интересно намаление на активността на болестните изменения, причинени от Х. пилори в резултат на проведеното лечение, което корелира с резултатите от хистологичното проучване.
За обяснение на механизма на наблюдавания лечебен ефект на българското розово масло могат да се допустнат две хипотези. Според първата то инхибира факторите на вирулентност на бактерия, като се има предвид, че у нас са често разпространени Х. пилори щамове с вирулентния генотип саgА+ и vacasa (по Л. Боянова), при което бактериите могат да изгубят вирулентните си качества. Тази хипотеза за възможностите на българското розово масло бе публикувана (2004 г.), преди подобни публикации за антивирулентна активност на други лечебни средства. Наличието на потисната уреазна активност на бактериите в 60% от случаите след лечение с българско розово масло, и в някои случаи с намалена гъстота на Х. пилори е една възможна подкрепа на тази хипотеза. Във връзка с непрекъснато нарастващата антибиотична резистентност – тази на Х. пилори и други бактерии (по Л. Боянова), такива антивирулентни средства са много ценни и перспективни, те могат да помогнат за ограничаване на нарастващата антибиотична резистентност.
Втората хипотеза предполага главно въздействие на маслото върху стомашната мукоза – открития протеин decay accelerating factor (DAF), който се експресира от стомашните епителни клетки като рецептор за Х. пилори. Възможно е българското розово масло да блокира действието на DAF, а и не бива да се забравя, че то е богата смес от високоактивни ненаситени терпенови алкохоли. Нещо повече. И при петимата болни, третирани с плацебо, не бе установен никакъв лечебен ефект. Нежелани рекции не се появиха и при 20-те третирани болни.
С цел потвърждаване и доказване липсата на нежелани реакции при лечението с българско розово масло бе проведен и имунологичен мониторинг при лекувани с маслото болни, под ръководството на Г. Стефанова и Ел. Наумова. За целта бе изучено влиянието на маслото върху клетъчния и хуморалния имунитет при бол-
ни с доказан хроничен обострен холецистит. Получените резултати показват, че българското розово масло не повлиява стойностите на Т-лимфоцитите. Установена бе обаче тенденция към намаляване на абсолютните стойности на супресорно-цитотоксичните Т-лимфоцитни субпопулации. Достоверно бе и намаляването на NK клетките в края на терапевтичния курс. Повишеният след лечението индекс СА4/СА5 най-вероятно бе във връзка с намаляването на цитотоксичната Т-лимфоцитна активност. Установено бе още, че маслото намалява стойностите на моноцитите и В-клетките, и активираните мононуклеарни лимфоидни клетки.
От хуморалния имунен отговор прави впечатление само тенденцията към намаляване стойностите на серумното ниво на IgM и IgA, въпреки че и изходните нива и тези след лечението са в границите на нормите им.
При нито един от изследваните болни не бяха установени циркулиращи имунни комплекси нито преди, нито след лечебния курс.
Нашите резултати дават основание да се предположи, че след лечение с българско розово масло се инхибират ефекторните звена на имунния отговор. Това вероятно се дъл-
жи на противовъзпалителното и антимикробното действие на маслото, от една страна, и на потискане на бактериалната антигенна инвазия, от друга. Резултатите корелират с благоприятните промени в обективните и субективните показатели за наличие на възпалителен процес в жлъчните пътища, като процесът отзвучава под въздействие на лечението. Теоретично може да се предположи, че маслото се явява косвено (а може би и директно) като слаб имуносупресор. При нито един от изследваните болни не бе установена имунологична констелация на активиране на имунния отговор. Тези резултати окончателно отхвърлят по категоричен начин неоснователните съмнения за алергични нежелани реакции от страна на маслото. Нещо повече – то е „пионер” при създаването на хипотезата за съществуването на антивирулентни средства.

Проф. Гео Нешев, специалист по клинична фармакология и терапия