На 20 май т. г. бе проведен Националният научноприложен симпозиум по епидемиология на тема: „Тенденции в динамиката и характеристиката на епидемичния процес при инфекциозните заболявания през последните 20 години“. Симпозиумът бе организиран от Българското дружество по епидемиология (БДЕ) и проведен под патронажа на проф. В. Митев – ректор на Медицинския университет в София.

Последните 20 години се характеризират с много съществени промени както в характеристиката и динамиката на съвременните инфекциозни заболявания, така и в административната структура и кадровия състав на звената, които работят в това направление.

Успоредно с позитивните промени възникнаха и много негативни моменти, които неминуемо се отразиха върху основната дейност – превенцията и контрола на инфекциозните болести.

Изнесените 17 доклада и 7-те постерни презентации на симпозиума отразиха резултатите от дейността на трите основни направления на епидемиологията – научно, академично (образователно) и приложно. Тези направления определят и административната структура, която ръководи, организира и реализира целите и задачите на епидемиологията в България. Структурите, занимаващи се с проблемите на епидемиологията на инфекциозните заболявания, днес са разпределени към две министерства – МЗ и МОН. Това разпределение има своите позитивни и негативни страни:  както възможности за ефективен контрол в съответните направления, така и отсъствие на ефективна колаборация между звената към двете министерства, което ограничава възможностите за пълноценно развитие и управление на проблема.

Известно е, че епидемиологията на инфекциозните заболявания днес представлява стройна система от знания за причините, условията, механизмите на развитие и формите на проява на епидемичния процес, разполага с универсални методи и си поставя амбициозни цели за снижение на инфекциозната заболяемост, включително до степен на елиминация и ликвидация на редица инфекции. Но съвременното определение на епидемиологията има по-широки граници:

„Епидемиологията е фундаментална медицинска наука, отнесена към направлението „профилактична медицина“, и включва два раздела с единна методология на изследване: епидемиология на инфекциозните и епидемиология на неинфекциозните заболявания“. Тази дефиниция определя и предмета на епидемиологията, който включва такива

показатели като заболяемост, смъртност, инвалидност, както и редица други прояви, намиращи се в причинно-следствени връзки с разпространението на заболяванията и характеризиращи здравето на населението.

Разширяването и обогатяването на целите и задачите на епидемиологията като фундаментална наука, включваща двата раздела на тази профилактична дисциплина с нейната единна методология, ще осигури на младите медицински кадри по-широки възможности за научно, академично и приложно усъвършенстване. Ще мотивира медиците за специализация в това направление, а това ще бъде правилният подход за развитието на профилактиката на масовите социалнозначими заболявания у нас.

Основните задачи на епидемиологията днес могат да бъдат формулирани по следния начин:

1. По-нататъшно развитие и утвърждаване на епидемиологията като фундаментална медицинска наука.
2. По-нататъшно изучаване на общите закономерности и регионалните особености на възникване и разпространение на инфекциозната и паразитната заболяемост на населението (епидемичния процес) за разкриване на причините, условията и механизмите за нейното формиране на сегашен етап и в бъдеще.
3. Изучаване на общите закономерности и регионалните характеристики на формиране на заболяемостта на населението от неинфекциозни заболявания за откриване на причините, условията и механизмите за нейното формиране.
4. Усъвършенстване на методологията на епидемиологичните проучвания за повишаване нивото на доказателствата в епидемиологичните заключения, в това число в клиничната практика (развитие на клиничната епидемиология).
5. Усъвършенстване на системата на епидемиологичния надзор и социално-хигиенния мониторинг на предепидемичната диагностика за ефективно управление на заболяемостта и запазване здравето на населението.
6. Разработване на нови и усъвършенстване на мерките за превенция и контрол, а също и на нови организационни форми на управление на заболяемостта за снижение на здравните загуби на населението.
7. Усъвършенстване на системата за превенция и контрол в областта на санитарна охрана на територията на страната.
8. Усъвършенстване на системата от противоепидемични мерки при извънредни ситуации.

Единството между инфекциозната и неинфекциозната епидемиология е условие, без което човечеството днес не може. Този извод се приема като правило за бъдещата световна епидемиология, която се преподава в университетите като самостоятелна наука.

По този начин у нас ще се разкрият единните позиции, които имаме със световната епидемиология. Това ще бъде процес на интеграция на страната ни в световните структури и формиране на общото информационно и образователно пространство. Пристъпвайки в това направление, ние знаем, че това е една много сложна работа, съпоставима с радикални реформи в областта на епидемиологията като наука, образование и практика. Считаме, че това е предизвикателството на XXI век за хората, работещи в областта на епидемиологията.

Ето защо предлагаме да се сформира работна група от изтъкнати наши специалисти по епидемиология, които ще могат да систематизират всички факти, съображения, мнения и предложения за разрешаването на проблемите в унисон с вече очертаните тенденции в това направление в световен мащаб и използвайки опита на колеги от страните на Европа и САЩ.

Проф. д-р Нели РИБАРОВА, дм – председател на Българското дружество по епидемиология