Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Ролята на държавата в здравеопазването

Ролята на държавата в здравеопазването

Това бе темата на кръгла маса, организирана от КНСБ и фондация „Фридрих Еберт” на 10 май т.г. в София. Участие във форума взеха представители на всички институции, свързани със здравеопазването у нас.

- Според убежденията ми ролята на държавата е изключително важна за здравеопазването и се надявам, че днешното събитие ще допринесе за размяна на мнения и поне малко за подобряване на системата в България, заяви в приветствено слово г-н Марк Майнардус – ръководител на фондация „Фридрих Еберт”. Той припомни, че фондацията и КНСБ осъществяват съвместни проекти в областта на социалната политика.

- Кръглата маса е част от стартиралата национална кампания както за защита и разясняване, така и за провеждане на конкретни реформи, които да гарантират основните трудови и социални права на българските граждани, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той акцентира върху някои основни проблеми пред страната ни – демографския срив, високата детска смъртност, намаляване на дела от БВП, отпускан за здравеопазване, проблема с неосигурените лица. Според Пл. Димитров е необходимо да бъдат избрани отделни моменти от миналото и да бъдат използвани добрите практики от развитите европейски страни.

В кратка презентация председателят на ФСЗ към КНСБ д-р Иван Кокалов коментира някои ключови въпроси за здравеопазването. Един от основните изводи е, че пазарният механизъм не е могъл да покрие напълно потребностите и търсенето на здравни услуги, което в повечето случаи води до необходимостта от намеса на държавата. Д-р Кокалов припомни текстове от Конституцията на България, в които са описани редът и начините за достъпна медицинска помощ на гражданите, обяснени са възможностите на финансиране, изтъкнати са задълженията на държавата по осъществяване на контрола върху лечебните заведения, производството и търговията с лекарства и медицинска техника. Посочени в презентацията бяха приоритетите при реализиране на здравната политика.

- В последните години обаче държавата обслужва фискалните, а не здравните нужди на гражданите, коментира синдикалният лидер. Той се аргументира с изразходвания за други цели резерв на НЗОК, както и с процента от БВП, отделян за здраве.

От КНСБ не пестят критики и към реализацията на вариантите на Националната здравна стратегия – до 2010 г., а в последствие – 2008-2013 г. Според синдикатите липсват отчет, приемственост и план за изпълнение на стратегията.

Не бе подмината и темата за приватизацията на лечебните заведения. По думите на председателя на ФСЗ този въпрос вече не е актуален, защото предприемачите предпочитат да инвестират „на зелено”, вместо да влагат средства в остаряла материална база. От представената статистика стана ясно, че през 2008 г. частните структури представляват 24,5% от всички лечебни заведения в страната, а броят на леглата в тях заема 9,52% от легловия фонд у нас.

- Проблемът е, че частните болници лекуват предимно по-леки случаи, а в същото време привличат добри и утвърдени специалисти, посочи д-р Кокалов. Той определи проекта за национална здравна карта като моментна снимка, при която необходимостта от здравни грижи, от болници и кадри не е базирана на научна основа, а акцентът е поставен върху броя на леглата, без това да е ясно обосновано. В същото време бе изтъкнат недостигът на легла за остри случаи и за долекуване.

Както обикновено, не бе подмината и темата за промяна в начина на финансиране на болничната помощ. Според д-р Кокалов за тази цел са необходими много време, финансов и човешки ресурс. Той посочи като пример Швейцария, където за въвеждането системата на диагностично свързаните групи (ДСГ) са били необходими близо 10 години.

Представени бяха и данни, според които в България за здравеопазване държавата осигурява 57% от публичните средства, докато в Полша, Унгария – около 73%. В същото време работещите и работодателите у нас заплащат здравни вноски средно по 53 лв. месечно, докато държавата отделя едва по 19 лв. за лицата, които трябва да осигурява по закон.

Д-р Кокалов изрази особена тревога за финансирането на общинското здравеопазване. Както е известно, през тази година средствата при 46 от общинските лечебни заведения са намалени 38-40%.

- Въпреки че те обслужват една трета от населението в страната, едва 10% от средствата на НЗОК са насочени към общинските болници, подчерта лидерът на ФСЗ. Той допълни още, че в момента са налице 424 незаети практики в селата и в малките градове, като на практика близо 600 хил. души са лишени от достъп до медицинска помощ.

От синдикатите изразиха несъгласие и с политиката на МЗ по отношение на лекарствоснабдяването. Както е известно, в момента болниците сами трябва да провеждат търговете за медикаментите, като процедурата продължава средно 52 дни – този срок не включва евентуално обжалване от страна на изгубилите фирми.

В изказването бяха засегнати още въпросите за недостига на мениджърски кадри, повишаването на възнагражданията на лекарите и медицинските сестри у нас, отказа на държавата да заеме водеща роля при промоцията и профилактика на заболяванията, както и проблема със здравно неосигурените граждани. Цитиран бе доклад на НЗОК, който показва, че към април 2011 г. броят на лицата, които не заплащат здравни вноски у нас е 1,9 млн. души, като 1,2 млн. са избрали личен лекар, но не са осигурени.

В заключение д-р Кокалов посочи основните изводи, до които са достигнали синдикатите:

l Законодателните действия досега не са довели до ефективна реформа в здравеопазването – липсва ясна визия;

l Реализацията на водещата роля на държавата във функционирането и промяната на здравната система трябва да се основава на научни доказателства;

l За засилване на контрола на държавата върху здравеопазването би следвало тя да преотстъпи права на неправителствени сдружения, синдикати и пациентски организации по осъществяване на публичен контрол върху финансовите средства, изразходвани за здраве.

- Не приемам, че МЗ е допуснало грешки по всички въпроси, посочени в презентацията, коментира зам.-министърът на здравеопазването д-р Михаил Зортев. Според него реформата е трябвало да започне едновременно в доболничната, болничната и в спешната помощ. По думите му въвеждането на ДСГ е необходимо да стартира сега и по този начин промяната във финансирането на болничната помощ да стане възможна до няколко години.

Върху проблема със здравно неосигурените се спря народният представител д-р Хасан Адемов. Той припомни, че една голяма част от тези хора са напуснали страната, без да са подали декларация в НАП, а други 240 хил. души са трайно безработни -те би трябвало да се осигуряват сами, но не го правят.

- Те вероятно не влизат и в категорията на социално слабите, след като държавата не плаща здравните им осигуровки, коментира депутатът. Той изтъкна необходимостта от създаване на нов регламент, по който тези хора да бъдат осигурявани здравно. Д-р Адемов предложи още да бъде възстановена практиката, при която работещ член от семейството да има правото да осигурява безработния.

Тревога от състоянието на общинските болници изрази Мария Куманова секретар на Комисията по здравеопазване към Национално сдружение на общините. По думите й промени са необходими, но преди това са нужни изпреварващи действия, които обаче не се случват.

- От изключително значение е да бъде осигурен достъп до медицинска помощ за пациентите от общините, които ще останат без лечебни заведения, обясни г-жа Куманова. Тя подчерта значението на общинските болници в други европейски страни, но допълни, че у нас собствениците не разполагат с финансовата възможност да издържат сами тези структури.

- Държавата трябва да запази водеща роля в здравеопазването, категорична бе д-р Мими Виткова – председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. За пореден път тя лансира идеята основният пакет от здравни услуги да бъде поет от НЗОК, а надграждащият пакет – от частните фондове.

- Преди това обаче е необходимо да бъдат ясно определено за кои дейности ще заплащаме ние и за кои касата, подчерта д-р Виткова.

Участие в дискусията взеха още представители на БЛС, на БАПЗГ, директори на болници и др. Всички присъстващи бяха категорични, че държавата трябва да приеме и поеме своята голяма отговорност при осъществяване на здравната политика в страната.

ФМ

1 Отговор to " Ролята на държавата в здравеопазването "

  1. За коя държава става дума,защото аз не виждам такава?Може би БУЛГАРИСТАН?

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.