Известно е, че полът влияе на когнитивните функции. Повечето изследователи приемат, че тези различия са резултат на разделянето на дейностите по време на ранната човешка история. Мъжете са били ловци и воини, което е изисквало дълги преходи, пространствена ориентация, бързи животоспасяващи решения, отлични прицелни възможности. Жените са оставали в местата за живеене, грижили са се за децата, болните и възрастните, което е довело до способността да откриват и най-малките промени, добили са отлични речеви възможности, в състояние са да извършват няколко различни дейности и други. Несъмнено това е довело до формирането на полово специфични свързвания между нервните клетки и формиране на различни невронални вериги и мрежи.

Между двата пола има различия в структурата на тялото, при някои физиологични, поведенчески и психични функции, включително и в репродуктивното поведение.

Поведение, зависимо от пола

1. Различия в детските игри.

2. Когнитивни способности – няма различия в интелекта.

2.1. Пространствена способност – ментална ротация на предметите – предимство при мъжете.

2.2. Хоризонтална перцепция – предимство при мъжете.

2.3. Точност на уцелване – изразено предимство при мъжете.

2.4. Математически способности – слабо предимство при мъжете в ранната възраст, което се засилва с възрастта. Няма различия в компютърните способности.

2.5. Речеви възможности – предимство при жените.

2.6. Скорост и точност на възприемане – в началото на живота – по-добра при жените, но с възрастта разликата намалява.

2.7. Вербална памет – предимство за жените.

2.8. Сръчност – предимство за жените.

2.9. Агресивност – предимство при мъжете, особено в по-ранната възраст.

2.10. Отглеждане и интерес към децата – предимство за жените.

2.11. Неврална асиметрия – леворъките са повече при мъжете.

2.12. Има съществени различия в процентите при редица неврологични  и психични заболявания:

————————————-  %   жени : мъже

Анорексия                                           95 : 5

Булимия                                              75 : 25

Страхови неврози                            67 : 33

Депресия                                            63 : 37

Множествена склероза                  58 : 42

Тежко умствено изоставане         38 : 62

Аутизъм                                               29 : 71

Заекване                                               29 : 71

Шизофрения                                       27 : 73

Дислексия                                             23 : 77

Сънна апнеа                                         18 : 82

Синдром на Gilles de la Tourette    10 : 90

Синдром на Kleine – Levin               10 : 90

При жените е по-честа болестта на Алцхаймер, докато при мъжете са по-чести амиотрофичната латерална склероза, антисоциалното поведение, поведенческите разстройства, разстройства на половата идентичност, болестта на Паркинсон и други. Специфичното полово поведение и разликите в невроендокринната регулация са свързани с някои невроанатомични, физиологични и биохимични параметри в двата пола.

Организационната теория постулира, че андрогените по време на пренаталното развитие на мъжкия пол маскулинизират  мозъка и индивидът ще има мъжки начин на поведение, включително мъжко полово поведение. При ембрионите от женски пол такива хормони не се секретират и мозъкът остава на „базовия“ женски начин на поведение. Допуска се, че естрогените на майката оказват някакво влияние. Тестостеронът, който несъмнено взема участие в диференцирането на човешкия мозък, има три пика по време на развитието:

– 2 – 3 месец на бременността – „критичният период“;

– перинатален период – при новородените момчета нивото на тестостерона е 10 пъти по-високо от това при момичетата;

– през пубертета.

Веднъж формиралите се полови органи като мъжки и женски в ембриона и после в плода, те повлияват на диференцирането на мозъка под действието на половите хормони и други биологичноактивни   съединения. В съответните нервни клетки има рецептори за половите хормони. Впоследствие невроналните вериги и мрежи, които са се формирали по време на вътреутробното развитие, ще се активират през пубертета от половите хормони. Тази парадигма на половата диференциация на мозъка е добре установена.

Половият диморфизъм в хипоталамуса се осъществява между 4-я и 7-я месец на бременността. Различия в мозъка се осъществяват между втората година и пубертета – по-голяма маса на мозъка при момчетата, по-голямо интерстициално ядро в хипоталамуса при момчетата, различия в супрахиазматичното ядро, предната комисура, corpus callosum, massa intermedia между двата таламуса, ядрото на Онуф в гръбначния мозък и други.

Има различия в експресията на рецепторите за половите хормони в нервните клетки в редица ядра на предния мозък. Установени са различия на ензима ароматаза в нервните клетки на мозъка. Този ензим превръща тестостерона в естрогени. Тези различия определят съществената роля на андрогените и естрогените в половото диференциране на мозъка.

Приема се, че основна причина за половите различия в мозъка са четири ключови процеса:

- Неврогенеза – деленето на невробластите в мозъка на ембриона;

- Клетъчна миграция – невробластите се движат, докато достигнат определеното им място в мозъка;

- Клетъчна диференциация – от невробластите се диференцират нервните клетки, които се свързват помежду си по съответния начин – генетично определен и под  действието на тестостерона и други фактори;

- Апопотоза или клетъчна смърт – „излишните“ нервни клетки умират.

Добре известно е, че има директно генетично въздействие на половата диференциация на мозъка и без половите хормони и техните рецептори. Ето защо трябва да се приеме, че половите различия в мозъка са резултат на генетични и епигенетични фактори – хормони, лекарствени средства, стрес на бременната и други. Типичното полово развитие изисква редица гени, хормони и техните рецептори, които да участват в един добре дирижиран концерт, който е от най-съществено значение. Факт е, че половата диференциация на мозъка не се осъществява само от хормоните, при все че те са от съществено значение за половата (джендър) идентичност и половата ориентация. Тази полова или джендър идентичност е необратима.

Хората съществуват в два основни пола – мъжки и женски, като това е генетично предопределено – XY и XX. Гените на мъжа и жената съвпадат на 99,688%, т.е. разликата е 0,312%.

Терминът „трети пол“ е въведен от Magnus Hirschfeld през 1899 г., като го е използвал при хомосексулни индивиди. Разбира се, такъв пол не съществува при човека. Трябва да се знае, че и при двата пола се спотайват смущаващи за обществото неопределени състояния, които трябва да се знаят и приемат, тъй като те съществуват.

Три термина имат отношение към тези проблеми:

Пол (sex) – анатомични и физиологични аспекти на телата и мозъка – биологичен пол;

Джендър (gender) – психически, социални и културни роли на индивида в обществото;

Джендър идентичност (gender identity) – усещането на индивида за самия себе си (като мъж или жена, като никое от двете или като нещо междинно).

Джендърът е амалгама от различни елементи: хромозоми (XY и XX), анатомични структури (външни и вътрешни полови органи), хормони (нива на тестостерон и естрогени), психология (самоопределена джендър идентичност) и култура (социално определени джендър поведения).

През 1955 г. John Money въвежда терминологична разлика между биологичния пол и джендър като роля. Последният термин е бил възприет като граматична категория. В последствие в джендър се е включвал полът или се е използвал вместо пол. В обществените науки се е създала област, която изучава джендъра. Думата джендър – gender, в съвременния английски език е дошла от средновековния английски, която е заемка от средновековния френски. Всъщност тези думи идват от латинската дума genus. Тези думи значат вид, тип или сорт.

Гените са от най-съществено значение. Те определят нашата същност и психика. Известното Минесотско изследване при еднояйчни близнаци, които са били разделени веднага след раждането си и са отглеждани на съвсем различни места, условия на живот, е установило, че генетично се определят дълбоките аспекти на личността – предпочитанията, поведението, темпераментът, нагласите, религиозността, пробивността в живота, стремежът към водачество, жаждата за внимание, чувството за справедливост, алтруизмът, любовта, доверието и други.

Полова идентичност е чувството на индивида, че принадлежи към мъжкия или женския пол. Има индивиди, които имат интереси и поведения, нетипични за техния пол. За тези състояния се използват различни термини – разстройства на половата идентичност, джендър идентичност, трансполовост, интерсекс и транссексуалност. Тези състояния са приети като диагнози от Американската психиатрична асоциация през 2000 г.

Генетични компоненти на пола и джендъра

Добре известно е, че хората се раждат с 46 хромозоми, подредени в 23 чифта. X и Y хромозомите определят генетичния пол. Повечето  от мъжете са 46XY, а повечето жени – 46ХХ. Установени са редица смущения на половото развитие (Disorders of Sex Development – DSD) при хората.  Няколко индивида от 1000 души могат да бъдат родени с единични полови хромозоми (45Х или 45Y) – полови монозомии. Тези индивиди имат полови органи, които не са ясно мъжки или женски, като могат да бъдат отгледани като мъже или жени. Има редица синдроми в спектъра 46XY – гонадална дисгенезия (синдром на Swyer), парциална гонадална дисгенезия (синдром на Denys-Drash), овотестис, тестикуларен регресивен синдром и други. Някои индивиди пък са с три или повече полови хромозоми (47XXX или 47XYY или 47XXY и така нататък) – полови полизомии. Има случаи, при които мъжете са родени с 46XX, но се е осъществила една транслокация на гена SRY, който се настанил в едната X хромозома. Също така жена може да се е родила с 46XY, но в Y хромозомата в резултат на делеция е премахнат SRY и тя е жена (синдром на Swyer). Така е лесно да се разбере, че има не само жени, които са ХХ и мъже, които са XY, но има и поредица от хромозомни промени, хормонални баланси, фенотипни вариации, които определят пола. Полът е една от най-сложните характеристики на човека.

Генът SRY (Sex-determining Region of Y – полово определящата област на Y) е малък плътен ген, без интрони, който безспорно контролира половото определение по еднозначен начин. Включете SRY и човекът или животното става анатомично и физиологично мъжко. Премахнете SRY и човекът или животното става анатомично и физиологично женско. За да се осъществят  характеристиките на джендъра и джендър идентичността, SRY трябва да въздейства на десетки цели в генома – да ги включва и изключва, да осъществи своята регулаторна роля като активира определени гени и да потиска активността на други. Тези гени, от своя страна, интегрират входни сигнали от собствената личност и от средата – хормони, биологично активни субстанции, поведение, културни роли, социални прояви, памет и други, за да се породи джендърът. Съществуването на трансджендър идентичност представлява силно доказателство  за тази генно-растежна каскада в човешкия организъм. В антомичен и физиологичен смисъл половата идентичност е определено двоична – тя се управлява реално само от един ген SRY, водещ до съществен анатомичен и физиологичен диморфизъм при мъжете и жените, което всеки знае. Но трябва да се отбележи, че джендър и джендър идентичността съвсем не са двоични. В подкрепа на това могат да се дадат редица примери. Един от тях е следният – да приемем, че генът TGY определя как мозъкът ще реагира на SRY или на някой мъжки полов хормон (тестостерон, дихидротестостерон) или сигнална молекула. Даденият плод или дете би могло да наследи вариант на гена TGY, който не разчита сигнала от SRY върху развиващия се мозък. В този случай ще имаме индивид с анатомично мъжко тяло, но с мозък, който не е разпознал  или не е интегрирал достатъчно добре мъжкия сигнал на SRY. Такъв мозък може психологически да се възприема като жена, или нито като жена или мъж, като нещо друго междинно.

Несъмнено е същественото значение на тестостерона за диференциране на мозъка, който определя мъжкия тип на сексуално поведение. Трябва да се има предвид, че дефекти (генетични) в биосинтеза на тестостерон ще доведат до проблеми в диференцирането на мозъка от мъжки тип – дефицит на стероидогенния акутен регулаторен протеин, Р450 scc дефицит, хидроксистероид дехидрогенеза дефицит, хидроксилаза и лиаза дефицит, Р450 осидоредуктаза POR gene дефект и редица други дефекти. Не трябва да се забравя възможността за истински хермафродизъм. Смущения в половата диференциация на мозъка и тялото могат да настъпят и по други причини – пълна андрогенна инсензитивност (сигналът на тестостерона не се възприема), синдром на частична андрогенна резистентност, дефицит на 5алфа-редуктазата (този ензим превръща тестостерона в дихидротестостерон, който е 5 – 60 пъти по-активен от тестостерона). Трябва да се има предвид вродената адренална (вирилизираща) хиперплазия при жените – кората на надбъбречната жлеза произвежда високо ниво на андрогени, които могат да повлияят на различни функции, включително и на половата диференциация на мозъка.

Онова, което наричаме социален пол или джендър, е една сложна генетична, хормонална и растежна каскада, в която SRY стои на върха на йерархията на тази каскада, като под него има редица интегратори, модификатори, активатори, супресори и интерпретатори. Приема се, че тази генно-растежна каскада уточнява джендър идентичността. Засега съществуват много допълнителни кандидат гени, имащи роля в половата диференциация на мозъка без намесата на хормоните. В мозъка на мишки са установени 50 гена, които се експресират на различни нива в мозъка на мъжки и женски фетуси, преди хормоните да се включат в диференцирането на мозъка.

Половата ориентация се определя в ранното развитие, в резултат на генетична основа и хормони, и някои фактори, включително лекарствени средства. Това не е избор на начин на сексуално поведение през живота. Промяна в сексуалната ориентация при възрастни индивиди от хетеросексуални до хомосексуални и педофили е описана само  при случаи с тумори в мозъка – префронтална кора и хипоталамус. Има описано изследване при което, в резултат на психотерапия хомосексуални жени, но не мъже, са станали хетеросексуални. Това не е повторено и е единичен случай.

Въпросът дали сексуалната ориентация е вродена или придобита има интересна история. През 50-те и 60-те години на миналия век дискусията сякаш е била решена. Психиатрите приели, че  хомосексуалността е придобита, а не вродена. Тя била определена като фрустирана форма на невротична тревожност. Правени са били какви ли не определения и писания. До края на 80-те години идеята, че хомосексуалността е по-скоро избор, а не биологично състояние, се превърнала в догма. По този повод има изказване на Дан Куейл, американски вицепрезидент през 1992 г., в пълно съгласие с догмата, че „хомосексулността е по-скоро избор, отколкото биологично състояние… Тя е погрешен избор“. Една година по-късно започна пробивът на погрешната догма. Принос за това направиха генетиците и невроучените. Една моя статия, в съавторство с немски учени от 1991 г. в известно списание, показа как за първи път на експериментални животни бе установено, че има полови различия в броя на определени видове нервни клетки в striatum, преди да настъпи повлияването от тестостерона.

Половата или сексуалната ориентация при хората се определя през вътреутробното развитие на мозъка под въздействието на генетична основа и на въздействие на хормоните и други фактори. Приема се, че има четири вида полова ориентация: хетеросексуални, бисексуални, хомосексуални и асексуални. Явната невъзможност да принудим някого да промени сексуалната си ориентация е основният аргумент срещу значението на социалната среда за появата на хомосексуалност, както и идеята, че хомосексуалността е избор на начин на живот. Прилагани са редица методи за промяна на сексуалната ориентация: кастрация, прилагане на полови хормони (тестостерон и естрогени), психоанализ, хирургически намеси – лезия на хипоталамуса, прилагане на апоморфин като средство за повръщане в комбинация с хомо-еротични картини, електрошок, предизвикване на епилептични припадъци, затвор и други. Нито едно от тези „лечения“ и интервенции не е постигнало добре документирани промени в сексуалната ориентация. Няма и най-малки съмнения, че сексуалната ориентация е фиксирана в нашия мозък и не подлежи на повлияване. Има някои изследвания, че сексуалната ориентация на хомосексуални жени, в по-малка степен при хомосексуални мъже, може понякога да се промени спонтанно или под въздействие на психотерапия. Реалната ефективност на тези изследвания никога не е демонстрирана.

Има клинични изследвания, които показват, че редица мозъчни структури са включени в сексуалната ориентация. Има данни, че при пациенти със синдрома на Kluver-Bucy, при който има лезия на темпоралния лоб, е имало промяна на ориентацията от хетеросексуална към хомосексуална. Промяна на сексуалната ориентация от хетеросексуална към хомосексуална и педофилна е наблюдавана при тумори на темпоралния лоб и хипоталамуса. С помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс са установени различия в някои части на хипоталамуса между хетеросексуални и хомосексуални мъже. С помощта на същия метод е установено, че при стимулация с мъжки феромони, повлияващи сексуалното поведение, се е активирал хипоталамусът по еднакъв начин при хетеросексуални жени и хомосексуални мъже. Хетеросексуалните мъже не са се стимулирали от мъжки мирис.  При друго изследване на хетеросексуални и хомосексуални жени е установено, че са реагирали по противоположен начин на мъжки феромони. В резултат на тези изследвания може да се приеме, че невроналните кръгове в хипоталамуса функционират по различен начин, в зависимост от сексуалната ориентация. Изследвания също с  функционален ядрено-магнитен резонанс са установили, че  при наблюдаване на еротични филми с хетеросексуално и хомосексуално съдържание съответно са се активирали различни области на мозъка извън хипоталамуса. При хетеросексуални мъже са се активирали двустранно gyrus lingualis, десните hippocampus и gyrus parahippocampalis, докато при хомосексуалните мъже са се активирали левите gyrus angularis и nucleus caudatus и десният pallidum. Има още такива изследвания със същите резултати.

Приема се от редица автори, че хомосексуалността има поне 50% генетична основа. През 1993 г. Dean Hamer публикува статия в Science, в която описва един малък участък в Х хромозомата, наречен Xq28, който определя мъжката хомосексуалност. В такъв случай трябва да се приеме, че хомосексуалността се предава по майчина линия, тъй като хомосексуалните са имали хомосексуални вуйчовци. В няколко статии се подчертава, че Xq28 има съществена роля в мъжката хомосексуалност. Редица други автори не са потвърдили този резултат, но не малко са тези, които са го потвърдили. Засега никой не е изолирал реален ген, влияещ на сексуалната идентичност. В резултат на усилени изследвания на генетиците се е установило, че няма един „гей ген“, а има няколко „гей места“ в генома, т.е. много гени – полигенна причина.

В клетките  на женския организъм едната Х хромозома е неактивна. Установено е, че жени с екстремно усукана Х неактивна хромозома са имали 13%  хомосексуалност при своите синове, в сравнение с 4% при контролните изследвания. Необикновеното  метилиране на Х хромозомата е водило до повишаване процента на хомосексуалност в поколението на майката.

Високото ниво на стероидни хормони от кората на надбъбречната жлеза, в резултат на вродена адренална хиперплазия – автозомна рецесивна болест, в женски плод може да повлияе на сексуалната ориентация на бъдещата жена, което води до по-висок висок процент на хомосексуалност и бисексуалност. Преди няколко десетилетия за предотвратяване на спонтанен аборт широко се прилагаше диетилстилбестрол, естрогено-подобен препарат, което имаше за резултат множество бисексуални и хомосексуални жени. Има изследвания, при които е установено, че преминаващи от майчиния организъм към женския плод никотин, хормони на щитовидната жлеза и амфетамини, вземани от бременната, може да доведат до раждането на хомосексуални момичета. Също така има изследвания, че силно стресирани бременни жени имат по-висок шанс да родят хомосексуални синове и дъщери.

Маскулинизацията на мозъка под действието на андрогените води до продукция на простагландини. Един от ензимите, вземащи участие в синтеза на последните, е циклооксигеназата – СОХ. Прилагането на инхибитори на този ензим по време на бременност може да доведе до хомосексуалност на мъжки и женски плод. Тези проблеми могат да настъпят, ако бременната е вземала аналгетици, които са инхибитори на циклооксигеназата, например аспирин.

Съществуват редица различия в мозъчни структури при хетеросексуални и хомосексуални мъже. Интерстициалните ядра 1 и 3 в предния хипоталамус са по-големи при хетеросексуални мъже, отколкото при жени и хомосексуални мъже. Супрахиазматичното ядро в хипоталамуса, което контролира циркадния ритъм, е по-голямо при хомосексуални индивиди, в сравнение с хетеросексуалните мъже. Commissura anterior е два пъти по-голяма при хомосексуалните мъже, в сравнение с хетеросексуалните, подобни са разликите в isthmus corporis callosi. Бадемовидното ядро от лимбичната система е по-активно при хомосексуални мъже, отколкото при хетеросексуални мъже при полово възбуждане.

По отношение на процента на хомосексуалните индивиди популярната оценка е около 10%, но изследванията се колебаят от 1% до 14%.Според  други изследователи хомосексуални са 5–6% от мъжете и 2–3% от жените.

Трансджендъри са хора, които имат джендър идентичност, която се различава от техния биологичен пол или пола, в който са израснали. Тези от тях, които желаят промяна на пола, се наричат транссексуални. Някои от трансджендърите се възприемат като „трети пол“.  Трансджендърите могат да имат различна сексуална ориентация – могат да бъдат хетеросексуални, бисексуални, хомосексуални и асексуални. Съществува и интерсекс, който се различава от трасджендърите. Като такива се описват хора, които са родени с полови характеристики, които не пасват напълно с мъжките или женските тела. Те не всякога са съгласни с пола, в който са отгледани и възпитани. Много от трансджендърите изпитват „джендър дисфория“ и някои търсят хормонална терапия, хирургични интервенции или психотерапия. Някои от тях не могат да си го позволят поради медицински и финансови проблеми.

Понякога интерсексът се покрива с трансджендърите. Интерсексът се определя като вродена аномалия на половата система. Няма точно определени параметри за определение на интерсекса. Такива случаи се раждат един на 2000 раждания. Много интерсекс деца се подлагат на хирургични интервенции.

Транссексуалните са два вида – мъж-към-жена и жена-към-мъж. Тези индивиди имат екстремен дистрес към своя анатомичен пол. Честотата им варира при различните изследвания – МкЖ 1:2900 – 100 000, и ЖкМ 1:8300 – 100 000. Те приемат полови хормони от противния пол или поемат драстични стъпки за промяна на пола. Трансвестит (лат. trans – през, vestis – дреха, обвивка) е индивид, който носи дрехи на противоположния пол, но не желае постоянна промяна, включително хирургическа намеса. В нашия език вместо трансвестит се използва терминът травестит.

Някои редки хромозомни аномалии могат да бъдат причина за транссексуализма. Полиморфизмите на гените ERalpha и ERbeta, андрогенният рецептор повтарящ по дължината полиморфизъм и полиморфизма на ароматазата или CYP17 генът могат да доведат до трассексуализъм. Ненормалното ниво на хормоните в ранната бременност може да има също така роля в тази насока, тъй като при много транссексуални Жена-към-Мъж има олигоменореа и аменореа. Това може лесно да се обясни с много високо ниво на тестостерон в женския плод. При момичета с вродена адренална хиперплазия, което води до екстремно високи нива на тестостерон по време на интраутеринното развитие, има възможност да станат транссексуални, с вероятност за сериозни джендър проблеми. При епилептични жени, които са вземали по време на бременността фенобарбитал и дифантоин, също съществува риск за раждане на транссексуални деца. Това е лесно обяснимо, тъй като тези субстанции променят метаболизма на половите хормони, като така се въздейства върху развиващия се мозък и тяло. Установено е, че при трансексуален ЖкМ размерите и броят на нервните клетки в интерстициалното ядро на предния хипоталамус 3 и nucleus striae terminalis отговарят на тези при хетеросексуалните мъже. С помощта на функционален ядреномагнитен резонанс в мозъка на трассексуални индивиди МкЖ, но не хомосексуални, са били показани някои характеристики на мозъчна активност, подобна на хетеросексуалните мъже, но когато са гледали еротични стимули, са реагирали като жени.

В заключение бих искал да резюмирам, че половото диференциране на половата система се осъществява през първите два месеца на бременността, докато половото диференциране на мозъка започва в пълен ход през втората половина на бременността. Това е предпоставка да приемем, че маскулинизацията на гениталиите невсякога отговаря на нивото на маскулинизация на мозъка. По време на този интраутеринен период сексуалната идентичност, сексуалната ориентация, агресията, когницията и други поведенчески реакции са вече програмирани в нашия мозък по два основни начина – двата пола. Многобройните изследвания показват обърнати полови диференциации на индивиди с променена сексуалност и идентичност, на половите органи и мозъка. Няма научни изследвания , които доказват, че социалната среда след раждането има ефект върху сексуалната ориентация и идентичност. Необходими са мултидисциплинарни изследвания, които да проследят ефектите върху тази ориентация и идентичност, в резултат на хормонални и други лекарства и химически съединения по време на бременността, които въздействат върху сексуалната диференциация на мозъка. Ние като съвременно общество трябва да бъдем толерантни към тези особени състояния и в двата пола, които трябва да се приемат, тъй като те съществуват и тези хора живеят с нас.

Акад. Владимир Овчаров