Денят се отбелязва от 1954 г. през четвъртата неделя на януари по инициатива на френския писател и общественик Раул Фолеро /1903-1977/, основател на фондация за борба с проказата.
Проказата вече е достатъчно добре изучена. Известно е, че заболяването не се предава при прост контакт с болните, както и невинаги води до смърт. В Средновековна Европа обаче от проказата се бояли повече, отколкото днешните хора се страхуват от заразяването със СПИН или заболяването от рак.
Първите споменавания за болестта се срещат на писмени паметници, отнасящи се към XV–X век пр. Хр. Много е вероятно в древността да са бъркали проказата с други кожни заболявания, например с псориазиса.
Пикът в заболяемостта от проказа е в периода между XII и XIV век, когато инфекцията поразява хора практически от всички страни в Европа.
Съдбата на всички заболели била на практика една и съща – били гонени от селищата, изолирани и ги смятани за „проклети“. Болните се лишавали от всякакви социални права, забранявало им се да посещават църкви, пазарища и панаири, забранено им било да се мият в течаща вода или да пият от нея, да докосват чужди вещи, да се хранят близо до други хора, или даже да говорят с незаразен човек, ако не застанат срещу вятъра.
Малко облекчение в живота на болните настъпва, когато се появяват първите лепрозории – места, където живеели заболели от проказа. Най-често тия места се намирали близо до някой манастир.
В края на XVI век проказата изчезва от повечето европейски страни. И досега не е ясно каква е причината за рязкото спадане на заболелите. Мнозина смятат, че проказата изчезва заради чумните епидемии, при които първи жертви стават именно болните от лепра.
За кратко се наблюдава нов пик в заболяемостта, предизвикан от разцвета на търговията с роби при овладяването на Но-
вия свят. Днес лепрата се сре-
ща в страните от Африка, Азия и Южна Америка. В Америка болните се лекуват амбулаторно, но на други места са организирани лепрозории.
Герхард Хансен и Раул Фолеро изиграват важна роля в историята на тази болест.
Герхард Хансен, норвежки лекар, открива през 1873 година причинителя на лепрата. Той съобщава за това, че открил наличие на Mycobacterium leprae в тъкани от всички изследвани болни, но тъй като не разпознал причинителя като бактерия, получава от колегите си съвсем минимална подкрепа. По-късно става ясно, че микробактериите на лепрата са близки по свойства до туберкулозните, но не могат да растат в изкуствени хранителни среди, което пък прави трудно изучаването на проказата.
Раул Фолеро пък е наричан „Свети Франциск на XX век“ заради това, че се посвещава с всички сили на борбата с проказата и с дискриминацията спрямо заболелите хора. Френският поет, журналист и писател основава през 1948 година Орден на милосърдието, а през 1966 година – Федерация на европейските противолепрозни асоциации. Известни са случаи, когато лекари са се заразявали сами с проказа, за да изучат закономерностите в развитието на страшната болест. Из-
вестно е, че в средата на XIX век Даниел Корнелиус Даниелсен в продължение на 15 години провеждал експерименти върху себе си, инфектирайки се с кръв и гной от прокажени. Са-
мият той обаче не успява да се зарази.
През 50-те години на ХХ век за лечение се използват сулфонови препарати. Прилагането им гарантира излекуване в рамките на 2 до 8 години. В наши дни медицината има далеч по-ефикасни препарати за лечение на лепрата. При навременна диагностика болестта се лекува напълно. И все пак лечението продължава средно около 3 години.
В наши дни лепрата не се води като масово заболяване. По данни на Световната здравна организация в света около 11 млн. души страдат от проказа. И макар проблемът със смъртността и разпространението да е овладян, все пак не бива да се забравя за болестта. И днес все още е актуален проблемът с късната диагностика. Най-вече това се случва, защото много от лекарите забравят, че единични случаи на проказа са възможни и в най-цивилизованите кътчета на света. А късната диагностика води в 42 % от случаите до инвалидизация. При липсващо лечение пък огромна част от заболелите почиват 5-10 години след заразяването. Смъртта обаче се дължи не на проказата, а на други заболявания, които лесно се развиват в организма с отслабена имунна система.
- През тази година се навършват 150 години от откриването на бактерията, причиняваща заболяването проказа. Това е дело на норвежкия лекар Герхард Хансен, който на 28 февруари 1873 г. със сигурност установява причинителя и го съобщава на медицинската общност. Заболяването, което засяга главно кожата, периферните нерви, лигавиците и очите, може да бъде излекувано с помощта на комбинация от лекарства, въведена през 80-те години на миналия век. Ако болестта не се лекува, може да причини прогресивна инвалидност.
През вековете хората с болестта са се сблъсквали с дискриминация и митове, с погрешните схващания за проказата, които в някои общества все още остават. В различни части на света хората, заразени с проказа, може да се окажат изолирани от обществото, семейството и приятелите. В някои страни са в сила стари закони, които им отказват да използват обществени съоръжения или признават проказата за основание за развод или уволнение от работа. Дискриминацията може да има опустошителен ефект и да доведе до самостигма. „Срещал съм хора, засегнати от проказа, които се съмняват дали имат човешки права. Това е недопустимо и произтича от неразбирането на обществото. Вярвам, че ако всеки от нас си направи труда да научи фактите за проказата и да сподели знанията си, можем да помогнем за създаването на свят без проблеми, свързани с болестта“, казва Яхи Сасакава – посланик на добра воля на СЗО за премахване на проказата.
