Населението на България е намаляло с 2,5 млн. души от началото на 90-те години на миналия век досега. Това показват данни от проучване на Съвета за икономически анализи (СИА), представени в Министерския съвет, съобщи правителствената пресслужба.
Този факт поставя пред страната и пред управляващите сериозни демографски предизвикателства, които са повод за серия обществени дискусии за националното благосъстояние и перспективите за развитие на България.
Неблагоприятните демографски тенденции са резултат както от световни данни за спад в раждаемостта и застаряването на населението, така и на специфични за страната фактори, основно емиграцията.
Проучването е осъществено от Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева от съвета, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на БАН.
Икономическото въздействие от тези демографски данни е значително. Анализът показва, че след 2009 г. те оказват силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0.9 процентни пункта на година. Това представлява около 45% от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 година. Отрицателният ефект се дължи главно на големия брой българи, напуснали страната и работещи за други икономики, както и на промените във възрастовата структура на населението.
Ако не настъпи промяна в икономическите условия и политики, има риск отрицателният ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването. За да се отговори на предизвикателствата, необходимо е прилагане на комбиниран подход, включващ както директни, така и компенсаторни политики – такъв е един от изводите на изследователите.
Те предлагат директните политики да включват както мерки с дългосрочно действие – стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и мерки с краткосрочен ефект, свързани с управлението на миграционните процеси. Защото според анализите, отрицателният ефект в резултат на емиграцията ще доведе до задълбочаване на проблемите след  2035 г. Следователно мерките и действията е нужно да стартират още сега, пишат в заключение експертите.