Доц. Николай Изов – декан на Факултет по „Кинезитерапия, туризъм и спортна анимация” в НСА, пред „Форум Медикус”

- Уважаеми доц. Изов, какво представлява професията физиотерапия според световните и европейските стандарти?

- Според определението на Световната конфедерация по физикална терапия (WCPT) физикалната терапия (физиотерапия) предоставя услуги на граждани и общности, насочени към развитие, поддържане и възстановяване на максимален капацитет на движения и функционална дееспособност през целия живот. Това включва предоставяне на услуги при случаи, когато движенията и функционалната дееспособност са застрашени от процесите на стареене, от нараняване, заболяване или фактори от обкръжаващата среда. Физиотерапията e професия в здравеопазването, а физиотерапевтите не са лекари – те са здравни специалисти.

- Кои са специалистите, компетентни да прилагат физиотерапия у нас, и защо те не се наричат физиотерапевти?

- Става дума за следните категории специалисти. Най-рано е започнало обучението на кинезитерапевти в бакалавърска, магистърска и докторска степен на образование. В Националната спортна академия ”Васил Левски” в София това обучение има над 60-годишна история. По-късно към медицинските колежи се създава специалност рехабилитатор с образователно-квалификационна степен “професионален бакалавър”. Причината кинезитерапевтите, а по-късно и рехабилитаторите да не бъдат наричани физиотерапевти е неправилното използване до неотдавна на този термин за обозначаване на лекарите – специалисти по физикална и рехабилитационна медицина. Затова е подбран терминът кинезитерапия, с който се обозначават физиотерапевтите във френскоговорящите страни – Франция, Белгия. Понастоящем е правилно всички от гореизброените групи специалисти да бъдат наричани физиотерапевти, а не „физиотераписти“, както неправилно и тенденциозно се прави опит да бъде преведен международно възприетият, включително и официално от Европейския съюз термин “Physical therapist”(физикален терапевт).

- Какви са международните позиции на българската кинезитерапия?

- България, благодарение на разработените според световните и европейските стандарти бакалавърски и магистърски програми за обучение по специалността “кинезитерапия”, е приета за член на Световната конфедерация по физикална терапия (WCPT) през 1994 г. и на Европейската мрежа за висше образование по физиотерапия (ЕNPHE), което регламентира качеството на висшето образование по физиотерапия в Европа, т.е. учебните ни програми отговарят на европейските изисквания за специалността физиотерапия.

- Какви са международните тенденции в обучението по физиотерапия?

- Тези тенденции в обучението на физиотерапевтите недвусмислено изискват ориентация към придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” (3+2 или 4+1 години). В САЩ тенденцията е за ориентация и към образователно-квалификационна степен “професионален доктор” с 6 години на обучение.

- В кои висши училища на територията на България се изучава специалност кинезитерапия?

- Специалност кинезитерапия се изучава в три висши училища – НСА „В. Левски” в София, РУ „Ангел Кънчев” в Русе, ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград. В момента там се обучават над 600 студенти по държавна поръчка, както и чуждестранни студенти, включително и граждани на Европейския съюз. Трите висши учебни заведения, както и направление „Обществено здраве”, към което е специалността кинезитерапия, са акредитирани от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) към Министерския съвет на България с много добра оценка. Както споменахме и по-горе, НСА „В. Левски” и РУ „Ангел Кънчев” са членове на ENPHE – Европейската мрежа за висше образование по физиотерапия (кинезитерапия) в Европейския съюз.

- Представете актуалното състояние на статута на професионалното направление кинезитерапевт – специалност, която се придобива във Вашия факултет?

- Принципал на специалност кинезитерапия е Министерството на здравеопазването, тъй като същата е в направление „Обществено здраве”.

Статутът на професията е отразен в Закона за здравето. Нормативните документи са следните:

Чл. 175. (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен „магистър“ по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Обществено здраве“ се организира и провежда във факултети на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.

Чл. 177. (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Министерският съвет приема единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“, „Обществено здраве“ и „Здравни грижи“ по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 185. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Министерството на здравеопазването служебно създава и поддържа списък на лицата, завършили висше образование по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“, „Обществено здраве“ и „Здравни грижи“.

Чл. 188. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Министърът на здравеопазването издава наредби за професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система за здравеопазване, завършили висше образование по специалностите „психология“, „кинезитерапия“, „биология“, „биохимия“, „микробиология“ и „молекулярна биология“.

Задачите и компетенциите са отразени в Наредба № 4/2006 от Министерството на здравеопазването.

От 1992 г. учебните планове на НСА „В. Левски” в София са адаптирани към международните изисквания за придобиване на квалификация физиотерапевт. В НСА „В. Левски” в София студентите по специалност кинезитерапия придобиват 6-а и 7-а образователно-квалификационна степен – съответно „бакалавър” и „магистър”, по кинезитерапия.

Асоциацията на кинезитерапевтите и рехабилитаторите в България (АКРБ) е създадена преди 20 години, за да защитава интересите и статута на професията. АКРБ е член на Световна конфедерация по физикална терапия. Последната, както и Европейската мрежа за висше образование по физиотерапия препоръчват да бъде променено името на кинезитерапевтите, за да се идентифицира с професията физиотерапевт. Съответните официални документи ние сме предоставили в Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Комисията по здравеопазване към Народното събрание и Националния статистически институт.

- В какво днес се изразява проблемът със статута на завършилите специалност кинезитерапия? –

Основният проблем възникна с въвеждането от 1 януари т.г. на промени в Националния класификатор на професиите и длъжностите (НКПД-2011) – кинезитерапията беше преместена от клас 2 ”Специалисти”, в клас 3 –„Техници и приложни специалисти”. Нашето проучване на въпроса установи тенденциозно неправилен превод на Международния стандарт за класификация на професиите (ISCO -08) при оформянето на НКПД- 2011. Правилно е в НКПД-2011 г., подклас 22 – “Медицински специалисти” да бъде записан, както е в ISCO-08 подклас 22 – “Здравни специалисти”. Също така в НКПД-2011 г. единична група 2264 „Физиотераписти” (към група 226 „Други медицински и здравни специалисти”) да бъде обозначена като „Физиотерапевти”, както е според ISCO-08 и какъвто е преводът, направен от официалния вестник на Европейския съюз. Преместването на специалността “кинезитерапия” е необосновано, тъй като всички законови аргументи поставят кинезитерапията именно в клас 2 «Специалисти», подклас 22 – здравни специалисти, единична група 2264 „Физиотерапевти”. Това се подсилва и от придобиваната по специалността образователно-квалификационна степен бакалавър и магистър, задачите и компетенциите на кинезитерапевтите, отразени в Наредба №4 на Министерството на здравеопазването, които съответстват на клас 2. В подкрепа на нашата теза са и становищата на компетентните международни организации и особено на Eвропейския регион на световната конфедерация по физикална терапия, който e възприет като представител на професията “физикален терапевт” на европейско равнище от Комисията по здравна политика на Европейския съюз.

Вторият съществен въпрос се отнася до изключването на кинезитерапевтите от Медицинския стандарт по физикална и рехабилитационна медицина, в който липсва категорично изразена необходимост от немедицински специалности в гл.V – Персонал. Този факт опорочава ефективността на лечебния процес, лишавайки пациентите от квалифицирани кинезитерапевтични услуги в това медицинско направление.

Третият проблем е свързан с наименованието на специалността при признаване на дипломите в Европа и света. Този проблем е съществен за България. По неизвестни причини България е посочила като съответна на професията „Physiotherapist” професията „рехабилитатор”, пренебрегвайки напълно официалните становища на европейските институции, регулиращи професията, тъй като според European Ваnchmark Statement на Световната конфедерация по физикална терапия в България физиотерапевтичната професия се упражнява от две категории специалисти – рехабилитатори и кинезитерапевти. Изхождайки от факта, че движенията са основната форма на въздействие на физикалната терапия според WCPT, дори буквалният превод на специалността кинезитерапия като лечение чрез движения, отговаря на изискванията за поставянето й в професионално направление физиотерапевти. Нещо повече – Министерството на здравеопазването предпочита физиотерапията да се осъществява от професионалното направление „рехабилитатор” с по-ниската степен на образование, съответно „професионален бакалавър”, вместо „кинезитерапевт”, който е с по-високите образователни степени „бакалавър”, „магистър” и „доктор”. Директивите на Европейския регион на Световната конфедерация по физикална терапия недвусмислено очертават тенденциите за преминаване именно към 4- и 5-годишно обучение за образователно-квалификационна степен ”бакалавър” и “магистър”. Това ни навежда на мисълта за тенденциозно пренебрегване на образованието по специалности в професионалното направление “Обществено здраве” и толериране на обучението на специалности в направление “Здравни грижи”. Нещо повече – напоследък получихме сигнали, че от Министерството на здравеопазването се предоставя информация, че кинезитерапевтите не могат да работят в лечебни заведения – твърдение, което е напълно невярно и незаконосъобразно и е предпоставка за сезиране на прокуратурата и търсене не само на административна, но и на наказателна отговорност.

- Поставен ли е проблемът за статута на кинезитерапевтите пред компетентните органи?

- Трите висши училища и АКРБ представиха проблема в Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Комисията по здравеопазване към НС и Националния статистически институт. В предложенията към тях бяха приложени документи, които са актуални в момента. При въвеждането на НКПД – 2011 г., аргументирано се доказва, че няма промяна в законодателните и нормативните актове. Ето защо напълно необосновано се върви към незачитането на професията кинезитерапевт.

Проведени бяха разговори с председателя на Комисията по здравеопазване към НС г-жа Д. Атанасова, както и с министъра на здравеопазването д-р Ст. Константинов. В разговорите участваха тримата ректори на висшите училища и съпредседателят на АКРБ. Демонстрирана беше съпричастност към проблема. Във всички наши предложения и разговори подчертаваме, че мястото на кинезитерапевтите е в екип с рехабилитатори и други здравни специалисти, като отчитаме ролята на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина съобразно Медицинския стандарт.

- Какъв е резултатът от проведените разговори и предложения?

- Със Заповед на министъра на труда и социалната политика г-н Т. Младенов беше сформирана комисия, в която има представители от МЗ – дирекция „Образователна политика”. Последните изразяват негативно становище, основано единствено на мнението на Националния консултант по физикална и рехабилитационна медицина. Това становище е с аргументи, които нямат нищо общо с обяснителните записки и критериите на ISCO -08, а именно – придобиваните при обучението по кинезитерапия образователни и квалификационни степени и компетенции. Ще изтъкна и един любопитен факт – Националният консултант по физикална и рехабилитационна медицина беше председател на Експертната група за акредитиране на специалността “кинезитерапия” в НСА и Националната агенция по оценяване и акредитация даде много висока акредитационна оценка, което е гаранция за качеството на тези специалисти. Оказва се, че компетенциите на обучаваните от нас специалисти се защитават от компетентните европейски институции, както и от АКРБ, а само Министерството на здравеопазването отказва да се съобрази с тях, като не ги коментира и тотално ги пренебрегва. По този начин Министерството на здравеопазването влиза в сериозно противоречие с европейските норми за здравеопазване.

- Защо не сте съгласен с изразените становища от МЗ и МТСП?

- МЗ няма категорично становище. То подкрепя единствено становището на Националния консултант по физикална и рехабилитационна медицина, който представя специалността “кинезитерапия” неправилно, тенденциозно и дискриминационно. В същото време се пренебрегват напълно становището и насоките на Световната конфедерация по физикална терапия и на единствения й легитимен представител за България – Асоциацията на кинезитерапевтите и рехабилитаторите у нас. Трябва да се има предвид, че само Eвропейският регион на световната конфедерация по физикална терапия e възприет като представител на професията “физикален терапевт” на европейско равнище, като член на комисията по здравна политика на Европейския съюз. Освен това НКПД- 2011 е развит на базата на неточен превод на ISCO -08, особено в частта си със заместването на понятието „здравни специалисти“ с „медицински специалисти“, което е абсолютно неправомерно. Кинезитерапията е немедицинска, но здравна професия, каквато е физикалната терапия. Обучението по специалност кинезитерапия в България отговаря на европейските критерии за професията физиотерапевт. Освен това несъстоятелно се изтъква, че професията кинезитерапевт не е регулирана и не е медицинска, докато професията рехабилитатор е регулирана, тъй като дали една професия е регулирана или не няма никакво отношение към класифицирането й в НКПД- 2011 г. Не е задължително тя да фигурира в списъка на регулираните професии, а да има регулации, които да са оценени при акредитацията. Такава е проведена и в трите висши училища както на институционално, така и на програмно ниво за специалност “кинезитерапия”. Остава впечатлението, че Министерството на здравеопазването умишлено регулира професията рехабилитатор, а не регулира професията кинезитерапевт, за да го използва като аргумент за пренебрегване и дискриминиране на професията кинезитерапевт. Според нас е правилно и професията кинезитерапевт да бъде регулирана от МЗ въз основа на наличните нормативни документи за специалността “кинезитерапия”.

- Как се отразява всичко това върху специалистите, завършили специалност “кинезитерапия”, работещи в системата на здравеопазването?

- По данни на АКРБ е намалено заплащането на кинезитерапевтите в лечебните заведения. На някои места кинезитерапевтите са освобождавани от работа, а на други се преназначават на длъжност “рехабилитатор”. При чуждестранните студенти се явява проблем с признаването на дипломите им във връзка с изразено становище от МЗ, че те не могат да работят в лечебни заведения, което ние считаме за абсурдно.

- Каква е реакцията на чуждестранните студенти?

- Имаме информация, че завършили чуждестранни студенти се подготвят да водят дела срещу България, респективно срещу Министерството на здравеопазването.

През 2008 г. беше заведено дело от кипърски адвокати срещу Министерството на здравеопазването. Тогава бяха забравени тесните интереси на определени кръгове от МЗ и министърът на здравеопазването подготви писмо № 3479/26.11.2008, в което пише: „…ръководството на Министерството на здравеопазването счита, че титлите кинезитерапевт и рехабилитатор имат същото значение както титлата Физиотерапевт (физиотерапист) за целите на професионалното признаване. Това следва да бъде записвано и в отговорите до компетентните органи при запитвания.”

- Какви действия смятате да предприемете?

- В случай че проблемът не намери справедливо решение по установения ред, който спазваме стриктно, трите висши училища и АКРБ ще предприемат следните действия:

1. Свикване на пресконференции и даване на широк отзвук в медиите.

2. Обявяване на гражданско неподчинение.

3. Завеждане на съдебни дела срещу Министерството на здравеопазването и изразените от там становища.

- Каква е реализацията на кинезитерапевтите в Европа и света?

- Кинезитерапевти работят като физиотерапевти в много европейски държави, както и в страни извън Европа, което доказва, че образованието на дипломираните в България кинезитерапевти се признава в целия свят. Това противоречи на възникналите проблеми със специалността “кинезитерапия” относно пълноценната професионална реализация на тези специалисти в страната.

Въпросите зададе Филип МАРИНОВ