На 15 април т.г. в Александровска болница тържествено бяха отбелязани два юбилея – 50-годишнината от създаването на Клиниката по урология към болницата и 60-годишнината от създаването на Катедрата по урология при Медицинския факултет на МУ в София.
Сред гостите на тържеството бяха министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, зам.-ректорът на МУ в София проф. Генка Петрова, проф. Иван Митов – зам.-декан на МФ в София, проф. Дамян Дамянов – председател на Българското дружество по хирургия и на Съюза на учените в България, народни представители, ръководители и специалисти от много лечебни заведения, уролози от всички поколения.
По традиция тържеството започна с поздравления, отправени към домакините на празника – проф. Чавдар Славов – началник на клиниката, и проф. Петър Панчев – ръководител на катедрата. Министър Константинов пожела на екипа на двете звена да продължават да поддържат високото ниво на академизъм.
Празникът естествено е подходящото време да се направи преглед на постигнатото, да бъдат отчетени постиженията, но и да се обърне поглед към бъдещето, към новите задачи и цели. През годините двете звена са неразривно свързани, наричани с различни имена, функционирали са като една структура, или пък са били разделени. Но независимо от това те са следвали своята основна задача – да утвърдят позициите на българската урологична школа. Това ясно пролича от презентацията на проф. Чавдар Славов, озаглавена „50 години Клиника по урология – 50 години напредък и лидерство“, и от презентацията на проф. Петър Панчев за историята на Катедрата по урология.
През 1935 г. е създадено първото урологично отделение към Катедрата по хирургия на МУ в София с ръководител проф. Владимир Томов. Катедрата по урология в България е формирана на 17 декември 1951 г. в ИСУЛ с ръководител проф. Антон Червенаков. Това е и първото официално държавно научно звено, в което българските уролози получават знания и придобиват специалност. През годините в катедрата се оформят специализирани звена – група по нефролитиаза със специализирана лаборатория за анализ на конкрементите, по урогенитална туберкулоза, по андрология, по хемодиализа. Катедрата по урология е „люлка“ на повечето ръководни кадри по урология в нашата страна. Там е и мястото, където се прилагат върховите постижения на урологичната наука и практика – ендоскопска урология, трансплантация, екстракорпорална литотрипсия. Днес катедрата има 21 членове, сред които 11 хабилитирани лица – 4 професори и 7 доценти. През последните 17 години представители на структурата участват във всички европейски, световни или регионални конгреси по урология. Първата самостоятелна Клиника по урология на ВМИ в София е създадена на 6 февруари 1961 г. с ръководител проф. Стоян Ламбрев. През 1972 г., след създаването на Медицинска академия, Катедрата по урология в ИСУЛ и Клиниката по урология в Александровска болница се обединяват в единна Катедра по урология, която се преименува на Научен институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация.
Ръководители на Клиниката през годините са били проф. Стоян Ламбрев (1961 – 1973 г.), проф. Никола Атанасов (1973 – 1980 г.), проф. Николай Минков (1980 – 1982), проф. Христо Куманов (1982 – 1989), доц. Ламбо Доновски (1989 – 1993), проф. Петър Панчев (1993-1995), проф. Христо Куманов (1995 – 1999), проф. Петър Панчев (1999 – 2006), проф. Митко Цветков (2006 – 2009), проф. Чавдар Славов (от 2009 до днес).
Днес клиниката в Александровска болница се състои от 5 отделения: по обща урология с направления по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия и по лапароскопска хирургия; по нефролитиаза с две уникални звена – андрология и детска и реконструктивна урология; по онкоурология; по бъбречна трансплантация, както и операционен блок. На 30 юли 2010 г. от структурата на клиниката е „извадено“ отделението по анестезиология и интензивно лечение. Според проф. Славов това е било напълно неоснователно. Специалистът подчерта, че с решение на министъра на здравеопазването ще бъде възстановен диспансерът по онкоурология.
Обликът на клиниката се определя главно от работещите специалисти. Днес част от екипа са 4 професори, 8 доценти, 8 асистенти, 6 ординатори, 1 старша медицинска сестра, 5 старши медицински сестри на отделенията, 35 медицински сестри, 4 технически сътрудници, 1 домакин, 22 санитари.
Щрихи на уникалността и постижения
През 1969 г. в клиниката е извършена първата трансплантация на възрастен човек в България. На 3 април 1986 г. в звеното е инсталиран първият у нас апарат за екстракорпорална литотрипсия, който през 1998 г. е заменен с нов. В клиниката се извършват диагностика, лечение и профилактика на уролитиаза, диагностика, лечение и наблюдение на онкоурологични заболявания, решаване на андрологичните проблеми, иновативни методи в реконструктивната урология на високо ниво.
Сред бъдещите приоритети на ръководството на клиниката са: възстановяване на отделението по анестезиология и реанимация; ремонт на отделението по нефролитиаза; окомплектоване и въвеждане на иновативни технологии за диагностика и лечение на урологични заболявания – нов набор за лапароскопска хирургия, нов набор за ендоурологични операции с нова маса и С – рамо; нов апарат за екстракорпорална литотрипсия, мултифункционален лазер, апаратура за перманентна интерстициална брахитерапия, апаратура за уродинамика; подобряване на финансовите параметри; създаване на референтни национални центрове в клиниката.
По традиция официалната част бе последвана и от академична сесия, в която бяха представени научни доклади, посветени на различни направления от урологията. Със специален доклад бе отбелязана и 25-годишнината от въвеждането на екстракорпоралната литотрипсия у нас. Сред темите бяха: иновативни методи при реконструктивни операции на мъжката уретра; тумори на бъбрека и горните пикочни пътища; доброкачествена простатна хиперплазия; настояще и бъдеще на бъбречната трансплантация и др.
ФМ
