Проф. Румен Стефанов пред „Форум Медикус”
- Уважаеми проф. Стефанов, как да дефинираме състоянието на общественото здраве у нас? То включва много компоненти – къде Вие виждате добри тенденции, къде изоставаме?
- Общественото здраве е съставено от три основни компонента – демографското състояние, заболяемостта и физическото развитие. За съжаление, в България всички три компонента се намират в особено неблагоприятно състояние и имат отрицателни тенденции.
Едно от явните отражения на това е очакваната продължителност на живота у нас, която според данните на Евростат е само 75.1 години, докато в Европейския съюз тя е средно 82.9 години. България също така е на „лидерска” позиция в класацията за смъртност, предимно поради сърдечно-съдови и ракови заболявания, които до голяма степен могат да бъдат предотвратени чрез първична и вторична профилактика. В страната се наблюдава и сравнително висока детска смъртност, съчетана с ниска раждаемост, което определя демографското състояние като катастрофално. Тези фактори поставят предизвикателства пред националната система за здравеопазване и изискват специални мерки и политики за подобряване на общественото здраве.
Струва си да отбележим и положителното в някои области на здравеопазването в последните години. Един от примерите е разширяването на пакета от медицински услуги, предоставяни на здравно неосигурени бременни жени, което се осъществява със средства от държавния бюджет. Това е важна инициатива, чието въздействие се очаква да се усети в близко бъдеще.
Политиките в майчиното и детското здравеопазване са от съществено значение за подобряване на общественото здраве. Необходима е политическа воля за приемане на стратегии и програми, насочени към предотвратяване на заболявания и подкрепа за здравословни начини на живот, както и подобряване на достъпа до качествени медицински услуги за всички граждани.
- Без обществено здраве не може да става дума за устойчиво развитие. Колко близо и колко далеч от международните стандарти сме?
- Постигането на ниво на здравето, отговарящо на международните стандарти, предполага консенсусни промени в различни обществени сфери. Здравето и благосъстоянието на обществото са резултат от комплексно взаимодействие между здравни и социални услуги, образование, информираност и културни фактори.
Здравното образование на населението има ключово значение за подобряване на общественото здраве. След началото на т.нар. „здравна реформа“ то на практика из-
чезна от дейностите и приоритетите на системата на здравеопазване. Все по-осезаема е необходимостта здравното об-
разование да бъде възродено и разширено. Трябва да бъдат ангажирани не само медицински специалисти, но и медиите, училищата, възпитателите и социалните работници. Здравното образование трябва да бъде интегрирано в образователните системи, за да се осигури информираност и развитие на здравословни навици във всички възрасти. Широката обществена подкрепа и насърчаването на активна здравна просвета са необходимата основа за изграждане на адекватна здравна култура.
Необходимо е да се съчетаят здравните и социалните услуги. Особено що се отнася до справянето с хронични за-
болявания и подпомагане на хората в уязвими общности. Стремежът към по-добро обществено здраве изисква сътрудничество между различните сектори, като се гарантира достъп до качествени здравни услуги за всички.
Мерките трябва да бъдат подкрепени от политически ангажимент и стратегии за обществено здраве. Далновидно е да се насърчават диалогът и сътрудничеството между правителството, образователните институции, здравните организации и гражданското общество за създаване на по-здравословни и устойчиви общества.
- Когато говорим за финансирането на здравеопазването и в частност за НЗОК, обикновено се концентрираме върху средствата, отпускани за лекарства. По традиция се подминава набързо опазването на общественото здраве – превенция, профилактика и т.н. Какъв е Вашият коментар?
- Вие правилно посочвате парадокса във фокуса на здравеопазването в България, който е насочен към лечението на болестите, вместо към опазването на здравето на здравите хора и ранната диагностика. Здравните политици обожават да използват израза „пациентът в центъра на здравната система“. Това е изключително популистки и дълбоко порочен подход. В центъра на системата на здравеопазване трябва да поставим здравия човек. Инвестициите трябва да бъдат насочени към недопускане на заболяване или максимално ранната диагностика на заболявания, чиято етиология не познаваме достатъчно, за да можем да ги предотвратим. Промоцията на здравето и вторичната профилактика на болестите са финансово доказани интервенции, които имат дългосрочни ползи за обществото в период, който е значително по-дълъг от мандата на тези, които вземат финансовите решения днес.
Постигането на финансова устойчивост в сектора на здравеопазването предполага кардинална промяна в подхода към финансирането му. Фокусирането върху качеството, а не само върху количеството на оказваните услуги е ключов фактор. Това означава преминаване от модел, основан на лечението на болестите, към модел, който активно инвестира в превантивни и промоционални дейности.
Вложенията в превантивни мерки и здравна промоция може да донесат значителни ползи в бъдеще, като се намали заболяемостта и облекчи тежестта върху здравната система. Например по-ранното откриване и управление на хронични заболявания може да намали необходимостта от скъпи и интензивни лечения, което има положителен икономически ефект в дългосрочен план.
Липсват критерии за качество на предоставяните услуги, стандартизация на процесите и проследяемост на резултатите. В този аспект предстои тежка работа. Приоритетът трябва да се даде на най-ефективните и качествени грижи за пациентите, които да водят до дългосрочни ползи и подобрение на общественото здраве. Подходът към финансирането на здравеопазването трябва да се преразгледа, като се акцентира върху превантивните мерки, здравната промоция и качеството на предоставяните услуги. Това ще допринесе за финансовата устойчивост на сектора и ще осигури по-добри резултати за обществото като цяло.
- Вие имате богат опит в различни сфери на здравеопазването – как да се промени управлението на тази сложна система, за да престане неглижирането на важни проблеми?
- Няма универсална формула или рецепта за успешно здравеопазване, която може да бъде копирана и приложена без промяна във всяка държава. Всяка система на управление има своите уникални предизвикателства, нужди и културни особености, които трябва да бъдат взети предвид.
Доброто управление в здравеопазването изисква гъвкавост и възможности за приспособяване към различните обстоятелства. Успешните ръ-
ководители в тази сфера трябва да променят своя стил на управление в зависимост от конкретните предизвикателства, да прилагат систематично мислене, да анализират данни и вземат решения, базирани на факти.
Важно е също да се приемат и прилагат основните принципи на здравния мениджмънт. Това включва стратегическо планиране, ефективно използване на ресурсите, постоянно подобрение на качеството на грижите, управление на риска.
А колкото до цената на неефективното управление, сложността е в това, че тя не може да се измери само в парични стойности. В общата сметка на лошото управление влизат също така пропуснати ползи, намалено качество на живот и отсрочване на подобренията. Здравето на хората е неразделна част от потенциала за икономическото развитие на всяка страна. Доброто управление в здравеопазването е фактор за икономически растеж.
За да се преодолеят тези предизвикателства, е необходимо да се приложат най-добрите практики от различни системи на управление, да се спазват основните принципи на здравния мениджмънт и да се насърчават откритият диалог и прозрачността. Това изисква ангажимент, усилия и безупречна професионална подготовка на управленските екипи, политиците и обществото като цяло.
- Каква би трябвало да бъде активността на лекарите за опазване на общественото здраве? Трябва ли например за профилактиката отговорността да се прехвърля основно на личните лекари?
- В преподавателската си работа се опитвам да представя на студентите важността на общественото здраве във всичките му аспекти. Особено във всекидневната работа с пациенти те ще се сблъскват с много реалности от сферата на общественото здраве. Голяма част от студентите ще станат клинични специалисти, но съм убеден, че за успешното лечение и грижа е необходимо да се познават основните методи на социалната медицина. Тя предоставя допълнителни инструменти и перспективи на клиничните специалисти, които позволяват да се разглежда пациентът като индивид с всичките личностни, социални и екологични фактори, които оказват влияние върху заболяването и процеса на лечение.
Ролята на личния лекар е много съществена в социалната медицина. С него е първият контакт на пациента със здравната система. Там може да се осигури цялостна и координирана грижа. Има примери, разбира се, и от практиката на лекарите със специалност. Лекарите по акушерство и гинекология, както и педиатрите, които се грижат за здравето на жени и деца, имат специфични компетенции в областта на здравната промоция и профилактиката. Тяхната роля е неразделна част от постигането на по-добро обществено здраве и предотвратяването на болести.
Да не забравяме все пак, че личната отговорност на всеки индивид за собственото здраве има водещо значение.
- Ръководите катедра във Факултета по обществено здраве към МУ в Пловдив. Как у бъдещите лекари и медицински специалисти се възпитават траен интерес и професионална отговорност към всичко, свързано със социалната медицина?
- Основна цел на работата ми като преподавател е да подчертая важността на общественото здраве и социалната медицина за студентите от всички факултети на университета. За мен качеството на учебната дейност и развитието на бъдещите специалисти в областта на общественото здраве е неотменна задача. Отличната професионална подготовка (на преподавателя), откритостта и доверието са основата за успешна работа със студентите. Вярвам, че само по този начин може да се постигне високо качество на обучението и да се създаде интерес към социалната медицина. За съжаление, в областта на здравеопазването и висшето образование често се насочва внимание към количествените критерии, които невинаги допринасят за качеството на образованието.
Съвместно със студентите реализираме много успешни инициативи. В нашата катедра активно се развива кръжок по социална медицина, чиято работа резултира в научни публикации в реферирани списания. Студентите генерират и развиват свои идеи и се ангажират с проблемите на общественото здраве. Организираме и „Вечер на социалната медицина”, която представя културата, историята и традициите в тази област. Често се провеждат конференции с помощта на студентите и техните организации в нашия университет. Тази част от моята работа с бъдещите медици – поемането на отговорност за тяхното развите в професията, ме мотивира силно и ми доставя изключително удовлетворение.
- Какво да направим, за да се променя отношението на обществото към собствената отговорност за опазването на здравето на социалната общност?
- Първата стъпка за промяна на отношението към здравето е осъзнаването на важността му като богатство и ценност. Това може да бъде постигнато чрез изграждане на здравна култура и целенасочено здравно образование.
Здравната култура трябва да бъде формирана в семейството, в училищата и чрез обществени кампании. От ранни години трябва да се развиват умения и познания за опазване на здравето, като правилното хранене, физическата активност, поддържането на добри ментално-емоционални състояния и ясното осъзнаване кое е вредно и кое – не.
Добре обмисленото и внимателно подготвено включване на образователните институции и здравните организации в този процес е задължително. Здравното образование трябва да се фокусира не само върху лечението на болестите, но и върху предотвратяването им и опазването на здравето. Важно е да се предостави на студентите и на обществото информация, основана на факти, за влиянието на здравето върху качеството на живот във всичките му аспекти. По достъпен и разумен начин трябва да се популяризират предимствата на здравословния начин на живот. Агресивното налагане на промени в здравното поведение обикновено има негативен резултат. Отговорността е и на специалистите по комуникации. Промяната на отношението на обществото към опазването на здравето на социалната общност е дълъг процес, който изисква сътрудничество на всички нива – индивидуално, образователно, институционално и обществено. Само чрез обединени усилия можем да възпитаме по-здраво и отговорно общество.
