Четири нови доклада включват данни и констатации от проучвания, проведени през 2021–2022 г., които изследват преживяванията на млади хора по време на пандемията, с акцент върху психичното здраве. Проследяват се ролята на възрастта, пола, икономическия произход, структурите за социална подкрепа и закриването на училищата. Обобщените резултати от проучването „Здравно поведение при деца в училищна възраст“ (Health Behaviour in School Children – HBSC) са публикувани от СЗО/Европа.
Един от новите доклади подчертава многостранния характер на въздействието на пандемията, като разкрива, че географските различия, местните здравни мерки, социално-политическият и културен контекст оформят преживяванията на подрастващите. Значителна част – между 15% и 30%, съобщават за отрицателни въздействия в различни сфери.
Анализът показва, че пандемията от COVID-19 има непропорционално отрицателно въздействие върху деца и юноши от по-нисък социално-икономически произход – тези, които са били изправени пред продължително затваряне на училища, и тези, които нямат условия за подкрепа от семейството и учителите.
Данните сочат, че средно и по различни показатели по-големите момичета са изпитали въздействие върху психичното си здраве по-силно от по-младите момчета. Това несъответствие подчертава необходимостта от целенасочени усилия за подкрепа и смекчаване на дългосрочните последици за уязвимите групи.
Неблагоприятните ефекти на пандемията са съсредоточени главно около психичното здраве, физическата активност и училищните постижения. На-
блюдавани са и някои положителни резултати – подобрени взаимоотношения в семейството и с приятелите, предизвикани от по-близкия контакт в домовете.
Въпреки че възрастта, полът и социално-икономическият произход са имали известно влияние, докладите сочат, че 4 ключови източника на подкрепа – семейство, учители, съученици и връстници, са имали по-голямо влияние за смекчаване на въздействието на пандемията.
Тревожно е, че подрастващите от по-малко заможни семейства са по-склонни да споделят отрицателни въздействия на пандемията върху жи-
вота си, дори когато получават същото ниво на социална подкрепа като по-заможните.
Докладът, фокусиран върху психичното здраве, включва констатации с важни после-
дици: 30% от юношите съобщават за отрицателно въздействие върху психичното си здраве, а 16% – за ниско удовлетворение от живота, като момичетата са по-засегнати; делът на ниското удовлетворение от живота се увеличава с възрастта и за двата пола, като разликата между половете се удвоява приблизително във възрастта между 13 и 15 години.
Една от основните констатации на докладите е важната роля на социалната подкрепа за смекчаване на отрицателните ефекти на пандемията върху юношите. Степента, до която подрастващите се чувстват за-
сегнати от пандемията, е тясно свързана с подкрепата, която са получили от семейството, учителите, съучениците и връстниците си. Тези, които съобщават за положителни въздействия, е по-вероятно да са получили висока социална подкрепа във всички 4 източника, в сравнение с тези, които съобщават за неутрални или отрицателни въздействия. Семейната среда се очертава като най-влиятелният фактор, следвана от подкрепата от учители и съученици, като контактите с връстници играят сравнително по-малка роля.
Изледователите акцентират и върху степента на зашеметяващата продължителност на затварянето на училища в 22 държави и региони от януари 2020 г. до декември 2022 г. През този период са настъпили средно 138 дни затваряне на училища, което значително е повлияло на качеството на образованието на подрастващите и е оказало огромен натиск. Данните разкриват, че почти половината от юношите са изпитали значителен дискомфорт по вре-
ме на онлайн обучението, като момичетата и по-големите юно-
ши съобщават за по-високи нива. Констатациите сочат, че на всеки 100 дни затваряне на училището вероятността от изпитване на дискомфорт се увеличава до 74%.
Тези анализи подчертават необходимостта от незабавни действия и политически решения, съобразени с уникалните нужди на децата и юношите по време на криза. СЗО/Европа и проучването  HBSC призовават държавите, общностите и училищните администратори да обмислят следните мерки:
l Прилагане на политики и програми, които създават подкрепяща среда в училищата, семействата и групите от връстници, така че да насърчават и защитават психичното здраве на подрастващите. Това включва насърчаване на безопасни пространства за открити разговори, насърчаване на осведомеността за психичното здраве, прилагане на политики срещу тормоза, обучение на учители за емоционална подкрепа и на-
сърчаване на култура на съпричастност и разбиране;
l Създаване на програми за подкрепа на психичното здраве, подходящи за юношите и съобразени с възрастта и пола. Това може да включва обучение на професионалисти в областта на психичното здраве по специфични за подрастващите проблеми, гарантиране на услугите, които зачитат и защитават правата на подрастващите за неприкосновеност на личния живот и за поверителност, както и справяне със специфичните за пола бариери;
l Признаване на критичната роля, която семействата и връстниците играят в подпомагането на подрастващите да се справят с предизвикателствата, като поддържат положителни умствени нагласи;
l Разработване на програми и инициативи, които подкрепят родителите в укрепването на техните взаимоотношения с децата, като признават решаващата роля на семейната подкрепа по време на кризи. Инициативите могат да включват семинари за ефективни комуникационни стратегии, за управление на стреса, техники за разрешаване на конфликти, ре-
сурси за детското развитие и психичното здраве;
l Предлагането на учителите необходимото обучение и ресурси, за да осигурят стабилна подкрепа на учениците и да насърчават безопасна приобщаваща среда в класната стая, както и в ситуации на физическо дистанциране и дистанционно обучение;
l Предлагане на допълнителна помощ на подрастващите от по-бедни семейства, като мярка срещу по-високия риск от изпитване на отрицателни въздействия по време на здравни кризи.
Д-р Наташа Азопарди-Мускат, директор на Отдела за национални здравни политики и системи на СЗО/Европа, обобщава получените резултати така:
- Като се вслушват в тези препоръки, правителствата, по-
литиците и общностите могат да създадат благоприятна среда за подрастващите, запазвайки тяхното психично здраве, обра-
зование, и цялостното благосъстояние по време и след пандемията. Отдавна знаем за въздействието на пандемията вър-
ху нашите млади хора, но данните, с които сега разполагаме, потвърждават впечатленията и осигуряват основа за конкретни действия, докато се подготвяме по-добре за следващи критични ситуации.
Проучването HBSC, в сътрудничество със СЗО/Европа, е уникално междунационално изследване за здравето и благосъстоянието на подрастващите в Европа и Северна Америка, което се извършва на всеки 4 години. Организира се от мре-
жа от национални екипи на HBSC, които включват изсле-
дователи, базирани в различни академични и обществени здравни институции. Данните се събират от всички 50 участващи страни чрез проучвания в училищата, като се използва стандартна методология, описана подробно в международния протокол за изследване на HBSC, като се гарантира, че извадката е представителна за всички в съответния възрастов диапазон.
Източник:СЗО/Европа