През 1980 г. в университетската болница Гросхадерн в Мюнхен е направена първата в света успешна екстракорпорална литотрипсия. Методът е одобрен от FDA през 1984 г. Само 2 години по-късно – на 3 април 1986 г., у нас се осъществява първата екстракорпорална литотрипсия в Катедрата по урология на Медицинска академия в София от Д. Младенов, Г. Будевски и А. Банчев. Екипът бързо овладява метода и за кратко време натрупва огромен клиничен опит не само за България, но и за Европа и света. До края на 1986 г. са извършени над 3000 интервенции, а до края на 2010 г. – над 37 000. В практиката рутинно се въвежда епидуралната анестезия при процедурата. Създаден е диспансер, както и работна група по уролитиаза. Въведено е определянето на химическия състав на литотрипсираните конкременти във всекидневната практика с количествени и качествени методи – поляризационна микроскопия и термогравиметричен анализ, като са изследвани над 13 000 пациенти.

През годините е натрупан значителен опит в екстракорпоралната литотрипсия на уретерни конкременти и в използването на помощни средства като стент и перкутанна нефростома. Провеждат се задълбочени изследвания за влиянието на метода върху бъбречния паренхим и бъбречната функция, като постепенно се разширяват индикациите на провеждането на процедурата. Методът е внедрен и за лечение на детска уролитиаза.

Специалистите са единодушни, че откриването на екстракорпоралната литотрипсия на пикочни камъни е епохално събитие в световната урологична наука и практика, а въвеждането на метода у нас открива нова ера в лечението на уролитиазата.