Мнозина заинтересовани от посоките за сериозна промяна в здравната система наблюдаваха задълбочено срещата на експерт-
ните групи в областта на здравеопазването от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – представители на парламентарните групи, от които се очаква създаване на коалиционно правителство.
Срещата бе модерирана от Асен Василев – един от лидерите на ПП. Участваха д-р Ивайло Христов, доц. Силви Кирилов и проф. Андрей Чорбанов от ИТН,
д-р Александър Симидчиев и д-р Таня Андреева от ДБ, доц. Антон Тонев от ПП, проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов и проф. Бойко Коруков от БСП.
Изненада предизвика не толкова присъствието, колкото участието на председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, който представи здравните приоритети на „Продължаваме промяната“. Последва кратка дискусия по темата може ли председателят на съсловната лекарска организация да се свързва с политически субект. Отговорено бе, че д-р Ив. Маджаров представлява само БЛС. Обяснението не попречи всеки да направи свои изводи.
Участниците в експертната среща се спряха на почти всички „тесни места” в структурата и функционирането на здравната система. В един момент се оказа – те са толкова много, че дори не могат да бъдат изброени. Често разговорът приличаше на всички други, гледани и слушани в последните 20 години, откакто здравното осигуряване и новите здравни закони станаха факт. Ако слушателят затвори очи, ще си спомни други личности и други депутати, които със същия плам спорят за статута на болниците, за стотиците поправки в Закона за здравното осигуряване, за лекарствената политика, за „изтичането” на обучени у нас кадри, за клиничните пътеки и диагностично свързаните групи, за финансирането, за болничното здравеопазване, за мястото и ролята на НЗОК и т.н., и т.н. За контрола да не говорим.
Нова като тема и съдържание бе единствено дискусията за COVID-политиките. Те предвиждат ваксините да останат доброволни, да се проведе имунизационна кампания /тя не се ли проведе?/, да се осигурят мобилни групи за имунизация. Нуждата да се акцентира върху подготовката на инфекционисти вероятно изненада само най-младите участници. Останалите знаят от колко години се говори за предимствени специализации и облекчени условия за квалификация не само на инфекционисти, но и на епидемиолози, но и на педиатри, но и на патолози, но и на анестезиолози и реаниматори… Обединение бе постигнато около идеята да има целево финансиране за инфекциозните клиники. Сред другите мерки са приемането на лечебни протоколи, базирани на доказателства. Изключително внимание заслужава и решението да се направи анализ на причините за високата смъртност от COVID-19 сред българските болни.
Най-сериозно бе спорено по вечната тема за реформи в болничната сфера и за належащата нужда от радикални промени в Закона за лечебните заведения. Предложенията включват премахване на търговския статут на държавните и общинските болници по изричното настояване на БСП и ИТН. Не стана ясно какви точно биха били болниците в бъдеще, но се смята, че така ще се постигне по-ефективно изразходване на средствата от плащания за дейност, които сега отиват не само за възнаграждения, а и за всичко друго, което е нужно на едно лечебно заведение.
- По-важно от статута е как да се промени начинът на финансиране, така че лекарите да са добре заплатени, да не гледат на пациента „като на касичка”, да се спрат неразумните „течове” в болниците, каза Асен Василев. Идеята, около която се обединиха бъдещите коалиционни партньори, е финансирането на дейностите на лечебните заведения да става чрез определяне на действителните приоритети според националната здравна карта по региони. Не е ли темата за картата deja vu? Всички знаят как тя да се прилага, но никой не спазва правилата. Разрешенията за разкриване на нови болници, за извършване на нови дейности в съществуващите, идеята НЗОК да съобразява с кое лечебно заведение в наситените с болници региони да сключва договори, а не с всички – не е ли и тази тема отдавна заметена под килима, защото не е удобна.
За нивата на компетентност няма и да споменаваме – измъчиха здравните мениджъри, но най-вече – болните. Напоследък въпросът къде може да се лекува дете с пневмония дори изгуби остротата си, защото по-големият бич – липсата на кадри, ограничи до минимум възможностите. За спецификата във финансирането на университетските болници не бива и да подхвърляме – там лечение, преподаване и обучение на студенти до леглото на болния, научна работа са все фактори, които в днешните нормативи не са съобразени. И болните пътуват към най-големите градове, а след изписване никой не отговаря за тях.
За формирането на възнагражденията в сектора и за договорите с други лечебни заведения говориха всички участници в срещата. Казани бяха верни и познати неща. Предложено бе да има мандатност в управленските постове, да не се съчетават управленски позиции в различни структури – болница и факултет например, да се даде възможност за кариерно израстване на младите кадри.
Естествено по темата за специализациите бяха споделени много тези и идеи. Знаем колко пъти и в какви посоки бе променяна наредбата. За кой ли път се дискутира въпросът за включването на специализантите като изпълнители по клинични пътеки. Това да става като двама специализанти работят под ръководството на лекар със специалност, предложиха от ДБ. Специализиращите всъщност заслужават и повече – да не забравяме, че в условията на пандемия те работиха неуморно, даваха дежурства в най-тежките COVID-клиники и отделения. Всъщност те доказаха специфичното си място в една „гладна” за кадри здравна система.
Експертите дискутираха още: възможността да има т. нар. защитени болници в труднодостъпни и оголени от здравна грижа райони; определиха контрола като „едно от най-слабите места” и предложиха решения чрез промяна в принципала на Изпълнителната агенция за медицински надзор. Реално обаче статутът не е главно определящ, по-важни са правилата и наличието на компетентни кадри, след като такива не достигат където и да погледнем. На дискусията стана дума и за лекарствената политика, самата тя е цяла вселена, нуждаеща се от усъвършенстване /до редакционното приключване на броя идеята ми-
нистър на здравеопазването да стане председателят на Българския фармацевтичен съюз остава само в сферата на об-
съжданията/.
На срещата на бъдещите управляващи еднопосочно се говореше и за детското здравеопазване – една друга галактика, която не зависи само от наличието на детска болница. Тя се регулира от наблюдението на бременните, през профилактичните програми /къде са те/, до комплексната грижа за здравите, хронично болните, децата със специални потребности и т.н. Да не споменаваме колко струва на семейството лечението на една ангина, или – пази, боже, една пневмония. Справка – цената на марсианците.
Експертите на партиите се спряха още на недостатъци в спешната помощ – връзката между лечебните заведения в обслужване на един спешно болен пациент, наличието /или отсъствието/ на спешни отделения в някои болници и др. Обсъждаха – за пореден път – как средствата от акцизи да се насочват към профилактични програми, как да се усъвършенства системата за работа на ТЕЛК /колко пъти се променят нормативите/ и др.
Ясно е, че дори в коалиционна дискусия не могат да се вместят натрупаните през го-
дините неудачи на здравната система. Например основният пакет дейности, заплащани от НЗОК, и близо 50-процентното доплащане от болните, които са здравноосигурени. Или т. нар. демонополизация на НЗОК – всъщност какво точно стана с допълнителното осигуряване, с втория и третия стълб, с моделите за промяна?
Дори за човек, слушал 20 години дискусии, е ясно, че започне ли се с промяна на всичко, няма много шансове за напредък. Затова завършваме с въпроси – не е ли по-добре да се стартира с възможното – финансиране и отчет на разходите, осигурени финансово програми за скрининг, профилактика и превенция, увеличаване на приема за медици и специалисти по здравни грижи, кредитиране и стипендии за тях, които да ги задържат за работа у нас, стимули за специализация по дефицитни специалности, постепенно изместване на клиничните пътеки с отчет за тежестта и съпътстващите заболявания, дефинитивно големи стимули за работа в неатрактивни, труднодостъпни райони, ред в осигуряването на модерна диагностика и лечение на осигурените. Статутите, диагностично свързаните групи, моделите за здравно осигуряване и доста други неща могат да почакат.Явно е, че дори само за здравеопазването един мандат няма да стигне. Не е случайно, че вече толкова години се говори за надпартиен консенсус за хода на здравната промяна, която да се реализира по години, ресори и сфери, независимо кой управлява.
Може пък да се случи – днес с четири партии, утре – с повече.
Не е ли позволено на човек, слушал 20 години дискусии, да помечтае?

Дарина Стоева