Шеста имунизационна eвропейска седмица
През последната седмица на април т.г. – 23-30 април, страните – членки на европейския регион на СЗО, за 6-и път ще отбележат Европейската имунизационна седмица. Епидемичните взривове в региона през изминалата година подчертават необходимостта от колективна отговорност за контрол на ваксинопредотвратимите болести. Когато тези заболявания се разпространят, общите тревоги бързо преминават споделените граници, което прави витална съвместната дейност на субрегионално ниво. Темата на 2011 г. „Заедно да разрешим общите заплахи” подчертава колко важни са колаборацията и споделянето на опита и решенията за постигане на имунизационни цели като: елиминация на морбили през 2015 г.; поддържане свободен от полиомиелит статус на региона; контрол на всички ваксинопредотвратими инфекции.
През 2010 г. за първи път внос на див полиомиелитен вирус след декларирането на региона за свободен от заболяването през 2002 г., доведе до епидемия в Таджикистан с 458 потвърдени случая и допълнително в Казахстан – 1, Руската федерация -14, и Туркмения – 3.
Страните от европейския регион продължават да се борят с епидемични взривове от морбили, които се разпространяват в съседни и в други региони по света. През 2011 г. случаи на морбили се съобщават от Дания, Германия, Холандия, Швейцария, бивша Югославия, Норвегия, Сърбия. Неотдавна Турция регистрира взрив в Истанбул, в допълнение на случаите, свързани с голямата епидемия в България. Епидемичният взрив, започнал през 2008 г. във Франция, през 2010 г. наброява 5000 случая, като според предварителни данни за 2011 г. тази тенденция продължава – само за януари новите случаи са 1000.
Защо имунизациите трябва да бъдат приоритет на европейския регион на СЗО?
Седем ключови причини
- 1. Имунизациите спасяват живот
По данни на СЗО всяка година имунизациите спасяват 3 млн. души по света, както и много повече хора от страдания и доживотна инвалидност. Когато ваксиналният обхват е висок, драматично намалява броят на заболелите. Ваксините са сред най-безопасните модалности. Сериозните нежелани реакции са изключително редки, а локалните – леки и бързопреходни. Като се сравни рискът от заболяването с този от ваксината, резултатите показват, че на всеки 1 млн. инфектирани с морбили 1000 развиват енцефалит, докато на 1000 имунизирани с ваксината морбили-рубеола-паротит – само 1 ваксиноасоцииран енцефалит. Имунизациите протектират и тези, които не могат да бъдат ваксинирани (напр. поради тежка алергична реакция към съставките на ваксината), а една много малка част не развиват имунитет след ваксинирането. Тези лица са възприемчиви и тяхната единствена надежда да не заболеят е околните да са имунни и да не ги заразят. Успешната ваксинална програма зависи от сътрудничеството на всеки индивид в обществото.
- 2. Имунизацията е основно право, но недостъпно за всички
През последните десетилетия успехите в общественото здравеопазване са огромни, но те не са равномерно разпределени в региона и по света. Според европейската база данни «Здраве за всички» в централните азиатски републики детската смъртност е 17,68 на 1000 живородени деца, докато в Европейския съюз – 3,79 на 1000. Ваксиналният обхват за морбили, дифтерия и полиомиелит в региона е 94% , но той широко варира в различните страни. Проучвания на Световната банка за 56 страни от 2005 г. показват, че само 40% от бедните са напълно имунизирани. Според последни изчисления на УНИЦЕФ глобално поне 24 млн. деца не се имунизират.
Във всяка страна има групи неимунизирани, които продължават да са възприемчиви към морбили. При епидемичните взривове 2008-2010 г. заболелите са сред лица, неваксинирани по философски, етични или религиозни причини, или такива в неравностойно положение, роми или имигранти, за които медицинската помощ е труднодостъпна.
- 3. Епидемичните взривове носят сериозен риск
Благодарение на ефективните ваксинални програми повечето от населението в икономически развитите страни не е преживяло разрушителния ефект на епидемиите от ваксинопредотвратимите болести. Мнозина вярват, че те повече не са опасни (тъй като не са видими). С намаляване честотата на заболяването парадоксално расте и съмнението в безопасността и ефикасността на ваксините.
В някои страни тези неправилни схващания доведоха до спад във ваксиналния обхват и възвръщане на висококонтагиозни заболявания като морбили, дифтерия, коклюш.
4. Инфекциозните болести продължават да убиват
Дори и днес, в ерата на ваксините, морбили, коклюш и неонаталният тетанус са “водещи” убийци сред ваксинопредотвратимите болести. Всяка година умират 10,6 млн. деца под 5-годишна възраст, от които 1,4 млн. биха били предотвратени чрез ваксини.
5. Болестите могат да бъдат контролирани и елиминирани
Чрез поддържане на висок ваксинален обхват честотата на ваксинопредотвратимите инфекции намалява. Това изисква непрекъснат ефикасен надзор за мониториране честотата на заболяването.
Вариолата, убивала годишно 5 млн. по света, е ерадикирана през 1978 г. През 2002 г. европейският регион е сертифициран за свободен от полиомиелит. Така до 2005 г. са спасени 5 млн. души от доживотни парализи. Въпреки че срокът за елиминация на морбили и рубеола е отсрочен от 2010 г. на 2015 г., честотата на заболяванията е намаляла с 96% през последните 10 години – от 215 767 случая през 1997 г. до 8833 през 2008 г.
- 6. Имунизациите са икономически ефективни
Безспорно имунизациите са едни от най-икономически ефективните постижения на общественото здравеопазване. Те са сред малкото здравни услуги, които не струват много, но предлагат огромни ползи за здравето и благополучието на популацията.
Глобалната ерадикация на вариолата струва на САЩ 100 млн.$, в резултат на което се спестяват годишно 1,3 билиона $ за лечение и профилактика. Проучвания на 11 западноевропейски страни от 2003 г. показват, че разходите за лечение на случай морбили е 209-480 €, докато стойността за ваксина и контрол на случай е 0,17-0,97 €.
Имунизациите имат и икономически ефект и в по-широк смисъл. Те предпазват от дългосрочния ефект на заболяването върху физическото и психическото благополучие – възможност за образование и обучение, работоспособност. По тази начин протекцията от имунизациите предлага неизмерими индивидуални и социални ползи – способност, продуктивност и развитие.
- 7. Децата зависят от здравната система да достави безопасни, ефективни и евтини ваксини.
Силната имунизационна система трябва да осигури на всяко дете подходящата ваксина на подходящото място и в подходящото време. Страните трябва да поддържат качествен надзор, способен да открие ранимите групи и да ги достигне своевременно.
Добре функциониращата имунизационна система е един от ключовите елементи на силната здравеопазна система и мерило за готовността на страната за бъдещи предизвикателства.
Доц. Радка КОМИТОВА
