Доц. Лилия Иванова е лекар, вирусолог по специалност и призвание, както тя сама се представя. В момента ръководи Катедрата по микробиология и вирусология при МУ във Варна. С доц. Иванова разговаряме за трудностите при терапията на вирусните заболявания и за обучението по вирусология.

- Доц. Иванова, от пръв поглед вирусологията прилича повече на теоретична наука, но ако се гледа по-задълбочено, вижда се колко е важна за практиката…

- Така е, вирусните инфекции станаха много повече от останалите заболявания и водят до по-сериозни страдания. В резултат от напредъка на високоспециализираните технологични медицински специалности – например трансплантологията, лечението на различни видове злокачествени заболявания и др., вирусните инфекции излязоха на преден план. Стана ясно, че все по-често тези микроорганизми са причина за утежняване състоянието на пациентите. Ето защо трябва да се познават острите и латентните вирусни инфекции, да се знае как да се профилактират, да е ясно как се оформя клиничната картина на всеки отделен пациент, преди да му се предпише терапия.

- Какво показват наблюденията Ви, как се справят общопрактикуващите лекари в борбата с вирусните инфекции?

- Общопрактикуващите лекари не са достатъчно подготвени и по тази причина предписват антибиотици за щяло и нещяло. А вирусните инфекции изобщо не се влияят от антибиотици. Само се създават резистентни щамове, което води до печалния факт, че децата и по-възрастните непрекъснато боледуват от нещо инфекциозно. Това се отразява върху икономиката, отношенията в семейството, в обществото.

- Защо не са подготвени – не искат да усъвършенстват знанията си или системата не им предлага достатъчно обучение?

- Вузовете самостоятелно си решават как ще оформят обучението. Те имат предвид държавния план, но различните висши учебни заведения дават различен приоритет на отделните компоненти на дисциплината микробиология. Например във Варна въведохме равен дял участие на вирусологията с бактериологията и на всички лекции говорим за имунитета, който трябва да си изградим, каква профилактична и терапевтична стратегия можем да приложим. Но за да стане това практика и в други висши училища, трябва да мине повече време. В момента се правят опити лекарите вирусолози да се подменят с биолози и молекулярни биолози. Така се стига до загуба на клиничния поглед към проблема. Лекарят вирусолог е подготвен да интерпретира нещата, имайки предвид и клиничните прояви на отделния пациент. Но това не може да направи биологът. Не е достатъчно да поставиш само диагноза. По-важен е цялостният поглед към конкретния болен и едва тогава могат правилно да се интерпретират резултатите от лабораторията.

- Как е решен въпросът за специализацията в тази област?

- Има учебник по вирусология, който никак не е лош. Автори са почти всички вирусолози в България, около 30 са в страната ни. Учебникът би могъл да се ползва както от специалисти, така и от общопрактикуващи медици.

- Трудно ли се взима специалност?

- Изискването е студентите да специализират три години, като си плащат. После някои напускат България. Отиват в частни лаборатории (чужди и наши), където добре се заплаща трудът им, работят като преподаватели. В България обучението по вирусология не е достатъчно ориентирано към практиката.

- Като разглеждате вирусологията като част от стандартите за клиничните лаборатории, какви несъвършенства откривате? Какво може да се промени към по-добро?

- Трябва да се отдели вирусологичната диагностика от имунологията, от стандартите по имунология да отпаднат изискванията, които се отнасят до вирусологията. Същото се отнася и до стандарта по клинична лаборатория. Защото, за да правиш диагностика, трябва да имаш поне два метода, с които да верифицираш резултатите си. Не може да се дамгосват хората – ти си положителен за хепатит В, ти си положителен за хепатит С, със съмнителни тестове. Длъжни сме да бъдем сигурни в резултата. Специалисти трябва да изработят стандартите, а Министерството на здравеопазването – да приеме тези стандарти, но да направи това по-компетентно, а не да допуска във всеки стандарт да се включват и вирусологични изследвания.

- Може би така се прави услуга на някои лаборатории…

- Да, и на някои специалности. Най-важното е стандартът да бъде съобразен с възможностите за всяка специалност. Вирусологията трябва да бъде за вирусолозите, а те да налагат своите знания в лечебната практика.