Насилието срещу здравните специалисти се увеличава с тревожни темпове в цяла Европа. СЗО съобщава, че около 38% от здравните специалисти страдат от физическо насилие в някакъв момент от кариерата си, а много повече са изложени на вербално и онлайн насилие. Такава агресия може да има опустошителни последици, включително физически наранявания, въздействие върху психичното здраве, а в най-екстремните случаи – дори смърт.
Вербалното и физическото насилие водят до професионалното прегаряне. В допълнение  опасните условия на труд, недостигът на работна сила в здравеопазването и последиците от продължаващата пандемия от COVID-19 са водещи фактори лекари и медицински сестри да избират да напуснат изцяло здравния сектор.
Д-р Кристиан Кейзер, президент на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME), заяви:
- Трябва да признаем въздействието на насилието върху здравните специалисти, което в крайна сметка засяга не само работната сила, но и грижата за пациентите. От решаващо значение е да се насърчава култура на уважение към здравните специалисти и да се предоставят ресурси за докладване и подкрепа на случаите при възникване на насилие. Здравната работна сила вече е в криза. Призоваваме политиците и широката общественост да помогнат за безопасността на здравните специалисти. Също така призоваваме Европейската комисия да подкрепи правителствата, като предостави критерии за минимален капацитет на работната сила и се обърне към здравните специалисти в предстоящия всеобхватен подход за психично здраве.
БЛС рестартира през есента на 2022 г. националната си кампания срещу насилието над медици – #ПребориГнева, със серия от безплатни обучения, които са разработени от психолози от Лабораторията за психично здраве във ВМА.
Проучване от агенция „Тренд“ по поръчка на БЛС показа, че повече от половината лекари у нас (55%) са били жертва на агресия, като всеки втори медик е бил подложен и на вербална агресия по време на работа. За сравнение – всички останали професии са се сблъсквали с агресията в много по-малки мащаби. И още: за упражнена физическа агресия срещу самите тях споделят
7% от лекарите, като за останалите професии този процент е два пъти по-малък – 3%.
Изследване от 2019 г. показва, че 61,9% от медиците в света съобщават за насилие на работното място. 42,5% са били жертва на вербално насилие, а 24,4% са преживели физическо насилие през последните 12 месеца. Това става ясно от презентацията „Инициативи на БЛС за преодоляване на случаите на агресия срещу лекари“, представена по време на първата за годината среща на председателите на районните колегии (Regional Medical Association) в Драма, Гърция.
В световен мащаб между 8% и 38% от лекарите са претърпели физическо насилие в някакъв момент от кариерата си, докато около 70% са обект на вербална агресия и тормоз. Най-висок е процентът в Турция. Там 86,8% от здравните специалисти са били жертва на агресия поне веднъж в кариерата си. В Италия 67% от медицинските сестри и 53% от лекарите са били обект на агресия, а в САЩ по данни на ФБР 75% от престъпленията в здравните заведения са агресия срещу лекари.
Сред основните причини за агресията са безпокойство и раздразнение; дълго време за изчакване; усещане за ниско качество на здравните грижи; ниска здравна грамотност; дисонанс между очаквания и реалност; липса на състрадание и героичен образ; ролята на медиите; отношението на здравните специалисти.
48% от лекарите в България, или почти всеки втори, е бил подложен на вербална агресия по време на работа, става ясно още от презентацията. За сравнение, жертва на вербална агресия са само 17% от професионалистите в други индустрии. 7% от лекарите са преживели физическа агресия, докато в другите професии процентът е едва 3. Градовете, отличаващи се с най-висока степен на насилие над медици, са Ямбол, София, Добрич, Шумен, Самоков и Перник.
Проучване сред 1409 медицински специалисти и 1373 пациенти за периода 2014-2017 г. показва, че основните причини за агресията у нас са ниското ниво на здравна култура, употребата на наркотици, недостатъците на здравната система, липсата на доверие в лекарите и провокиращо насилие поведение от страна на медиците.
35% от лекарите обаче не могат да преценят какви превантивни мерки трябва да бъдат въведени и приложени.
30% смятат, че трябва
да бъде подобрена комуникацията с пациентите и близките им.
23% смятат, че е нужно
да се върне доверието
в обществото чрез промяна на отношението към тях от страна на медии и институции.
21% са за
активна работа с обществото.
Според 8% от лекарите ситуацията ще се оправи, ако има
строги наказания и ефективни присъди за насилниците.
3% от респондентите разчитат на
засилена охрана и видеонаблюдение.
От БЛС уточняват, че между 2014 г. и средата на 2017 г. е имало средно между 70 и 80 случая на насилие срещу лекари, а 100 са били регистрираните нападения срещу медицински екипи на Спешна помощ, но има само 4 влезли в сила присъди. За 2018 г. и 2019 г. има 330 случая на вербална агресия и 41 случая на физическа агресия срещу екипи на Спешна помощ и съответно 623 и 34 случая в спешни отделения. Между 2020 г. и 2022 г. има 30 съдебни производства, довели до 26 присъди, четири от които са влезли в сила.
Сред възможните решения от БЛС посочват справедливо и бързо съдебно производство, за да се преобърне усещането за безнаказаност; обучение на лекари за справяне с рискови ситуации – комуникационни умения, техники за деескалация, самосъзнание; повишен престиж на лекарите в обществото. Като приоритет са посочени действията, които имат за цел да променят социалните нагласи и да създадат нулева толерантност към агресията. На второ ниво са действията, които са насочени към справяне със свързаните с лекарите рискови фактори и промяна на поведението им.