Човешкият мозък е резултат на дълга еволюция, започнала с развитието на мрежестата нервна система при най-нисшите многоклетъчни безгръбначни – мешестите, преди около 700 млн. години. Преди около 500 млн. години се е формирала нервната система на хордовите и гръбначните, като развитието е било много съществено и се е получило голямо предимство. Нашите предшественици преди 5-7 млн. години са били с обем на мозъка около 325 cm3. При изправения човек преди 1-1,8 млн. години обемът е станал около 1000 cm3 .Съвременният човек е с обем средно от около 1350 cm3. Човешкият мозък е най-комплексната и ефикасна структура на планетата. Той е върхът на еволюцията, поради изключителните му качества без конкуренция. В развитието на мозъка са взели участие редица фактори: изправеният стоеж, комплексните движения на горните и долните крайници, изработването на по-сложни уреди и сечива,  решаването на социални проблеми в съответните групи, племена и общества, промяната в начина на хранене, осъществяването на различна трудова дейност, въздействието на някои гени и други.
По време на човешката еволюция се е променяла не само структурата на мозъка. От изключително значение са били промените, настъпили в биохимичните и молекулярните процеси в невроните в мозъка. Осъществено е било оптималното разпределение на синапсите в някои части на мозъка и по невроните в тези части. Настъпили са промените в невротрансмитерите и техните рецептори и транспортери. Формирали са се десет класически трансмитери: аминокиселини – 4 и 6 биогенни амини. Формирали са се и над 200 невромодулатори, които улесняват и модулират синапсната трансмисия. В постсинапсната част се намират различни видове трансмитери, които модулират действието на синапсите в мозъка. Всички тези съществени изменения са осъществили съществени промени в капацитета на човешкия мозък и неговата пластичност – способността да променя, да възприема информация и да я запазва. Можем да приемем, че формирането на серотонинергичната и допаминергичната система в мозъка е довело до съществени промени  – „очовечаване“ на мозъка на палеолитния човек. Тези дифузни трансмитерни системи достигат до кората на крайния мозък и са оказали огромно влияние върху когницията, като са модулирали вниманието, будното състояние, работната памет, мотивацията и други функции на човешкия мозък.
Значение за развитието на човешкия мозък са имали повишената продължителност на живота и по-дългият период на съзряване на индивида. Възможността за по-продължително учене и поведение в социалната среда е била от съществено значение за това развитие.
Логично се приема, че повишаването на сложността и комплексността на човешкия мозък е в резултат на формирането на допълнителни невронални кръгове и мрежи. В кората на крайния мозък има определени невронални кръгове, които най-вероятно са свързани със същността на човека. Някои от синапсите в областта на хипокампуса вземат участие в процесите на обучение и запаметяване, които са достигнали своя връх при човека.
Човешкият мозък осъществява разумно, съществено, съобразително мислене, креативност, абстрактно мислене и други. Той може да интегрира информацията от различни източници, включително сетивна информация, и има възможността от придобитото познание да взема сложни решения. Човешкият мозък има невероятната ефикасност за използване на енергията, като консумира само около 20% от общата енергия на тялото, за да поддържа активността на 100 млрд. неврона. Мозъкът притежава изключителна ефикасност.
Създаването на изкуствения интелект е било съществено вдъхновено от структурата и функцията на човешкия мозък. Системите на изкуствения интелект, особено някои от тях, изискват съществено количество енергия, за да осъществяват редица задачи. Съществува все по-растящо изтъкване на не-
обходимостта от развитието на изкуствен интелект, подобен на човешкия мозък, за нуждите на човека. Това е насочено към решаване на проблемите на човека и повишаването на неговите възможности.
Изследователите в тази област търсят „естествената обща интелигентност” или AGI (Artificial General Intelligence) – система, подобна на човешкия мозък, със способност да се напасва към съответните обстоятелства и да бъда креативна.
Големите модели на човешкия говор като ChatGPT могат да решават повече задачи, отколкото изследователите в тази област са допускали. Трябва да се знае, че тези системи правят грешки, като тяхната способност за заучаване е ограничена. След като са тренирани с книги, учебници и други материали, те в известна степен са блокирали. Знае се, че общата интелигентност е владеенето на говора. Говорните модели могат да анализират всяко изречение, което им се предлага, независимо дали е фрагментирано или е на диалект, като могат да отговарят изразително и разбираемо.
Големите модели на човешки говор не разполагат с човешките способности – възприятие или памет, и не могат да преценяват.
Изкуственият интелект може да има съществена роля в бизнеса, да създава и да помага също във всекидневието. Новосъздаденият BrainGPT e в състояние да декодира мислите на индивида преди той да ги е изказал. Това се осъществява на базата на сближаване връзките на алгоритмите, които се свързват с мозъчната активност на специфични активности, които отговарят на съответните думи и фрази.
Тези, които са създали и развили изкуствения интелект, са мислили да създадат такъв компютър, който може само да победи на шах и най-големите гросмайстори. Или да има например възможността да въздейства и раздели дори най-доброто и задружно семейство. Големи модели на човешкия говор, такива като ChatGPT, могат да решават много неща – повече, отколкото учените в началото са предполагали. Създаден е тренировъчен модел ChatGPT, който участва в разговор. Форматът на диалога дава възможност да се отговаря на последващи въпроси, да допуска грешки, оспорва неточни условия и отхвърля неточни изисквания. Големите модели на говор все още нямат редица човешки възможности или качества, като възприемане, запаметяване и преценяване.
Съществува и друг проблем. Не се знае точно как отделите области на мозъка на човека работят заедно, как са точно свързани. При това положение как е възможно изкуственият интелект да бъде идентичен на човешкия мозък? Как да се формират системи, които да изразяват чувства и мотивации? Друг съществен въп-
рос е – как да се фрмират съзнание и внимание в изкуствения интелект? Някои автори смятат това за невъзможно, но преди много години сегашните постижения също са ни се стрували невъзможни.
Полето на изкуствения интелект бързо се разширява, като изследователите намират пътища за свързване между изкуствения интелект и човешката интелигентност, включително съзнаващ и разбиращ изкуствен интелект. Всъщност, когато изкуственият интелект направи значителен прогрес, добре е да се знае, че човешкият мозък остава чудо на биологичното инженерство, показвайки възможности, които изкуственият интелект се мъчи да постигне. Започващото взаимодействие между човешката интелигент-
ност и изкуствения интелект обещава изключителен напредък в изследването на двете научни области.
Работата на изследователите върху изкуствения интелект ни даде възможност да научим много за своята собствена интелигентност.

Акад. Владимир Овчаров