Реимбурсиране и оценка на здравните технологии
Съвместен форум на Българската асоциация за лекарствена информация (БАЛИ) и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продуки (НСЦРЛП).
Темата на проведения в края на април т. г. ексклузивен обучителен семинар бе „Нови механизми, повлияващи системите на реимбурсиране на лекарства в ЕС, и тяхното приложение в България”, организиран от БАЛИ, с участие на членове на НСЦРЛП и на експерти. НЗОК бе представена от директора на дирекция „Лекарствена политика“.
Специални гости на събитието бяха представители на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата, на академичните среди и на индустрията. Зам.-ректорът на Медицинския университет в София проф. Валентина Петкова прочете поздравителен адрес. Над 80 участници слушаха, коментираха и обсъждаха интересните и важни теми.
Председателят на НСЦРЛП доц. Силвия Терезова отбеляза главните аспекти на ценообразуването, а главният секретар Галина Стоева демонстрира функционирането на мобилното приложение за цените в България. Професионално и сериозно бяха обсъдени особености на българското и европейското законодателство в сферата на реимбурсирането от НЗОК, прилагането на новия Регламент (ЕС) 2021/2282 за оценката на здравни технологии (ОЗТ) и имплементирането у нас, както и позициите на НЗОК в областта на лекарствената политика.
Сред лекторите и модераторите от страна на БАЛИ се откроиха проф. Татяна Бенишева и Юлиан Узунов. Дискусията беше динамична, конструктивна и полезна за всички заинтересовани страни.
Маг.-фарм. Боряна Иванова, проф. Маноела Манова и проф. Александра Савова подробно и задълбочено представиха темите: „Европейско законодателство Regulation (EU) 2021/2282 за HTA“ и „Статус на имплементиране Regulation (EU) 2021/2282 на HTA“.
Регламентът в сферата на оценката на здравните технологии влезе в сила през януари 2022 г. и ще започне да се прилага по етапно от януари 2025 г. Целта на Регламента е да се изготвят ОЗТ оценки за иновативните лекарства на ниво Европейски съюз. Идеята е да се постигне подобряване на достъпа на пациентите до иновативни технологии, до лекарствени продукти и медицински изделия, заплащани с публични средства. Известно е, че досега различните държави имаха доста разнородни ОЗТ- анализи, отнасящисе до един и същ иновативен лекарствен продукт, и това рефлектираше върху достъпа на този продукт до даден пазар, до решението дали да бъде заплащан с публични средства или не. Очаква се чрез прилагането на регламента да се постигне хармонизиране в различните държави от ЕС на процедурите по ОЗТ за иновативните лекарства, да се намали административната тежест за тези, които подготвят анализи, както и за регулаторите, които оценяват и взимат решения дали даден лекарствен продукт да се заплаща с публични средства.
От представянето на лекторите стана ясно, че НСЦРЛП е много силно ангажиран с участие в редовни срещи на координационните групи в ЕС за лекарства и медицински изделия. Тези групи и подгрупи ще бъдат основните звена, които ще станат „гръбнак“ на новата ЕС/ОЗТ процедура. Коментирано бе, че се провеждат непрекъснато обучителни и разяснителни кампании между участниците в тези звена от страните членки.
От друга страна, въвеждането на Регламент (ЕС) 2021/2282 изисква и ще изисква голямо натоварване за НСЦРЛП, тъй като не се разполага с екип, който да бъде фокусиран върху имплементирането, със съответната допълнителна администрация.
Експертите от НСЦРЛП представиха информация, че системно провеждат инициативи за повишаване на познанията у нас, тъй като например първите досиета на лекарства в областта на онкологията ще се оценяват от Координационната група на европейско ниво от края на 2025 г. Докладите ще бъдат публични в ЕС, ОЗТ-докладите ще бъдат депозирани на европейско ниво, но на национално ниво ще се решават въпросите на ценообразуването и реимбурсирането.
Владимир Афенлиев – директор „Лекарствена политика“ в НЗОК, изнесе доклад „Новости в лечението, реимбурсацията и възможностите на Националната здравноосигурителна каса“. В презентацията беше отбелязано, че в групата на всяко международно непатентно наименование (INN) в настоящия реимбурсен списък има поне един напълно безплатен за пациента лекарствен продукт. Изтъкнато бе, че в Интегрираната информационна система на НЗОК са извършени необходимите действия, които позволяват за активните електронни предписания, независимо кога са издадени, да се отпускат лекарства с повишеното ниво на реимбурсиране, без да се налага посещение при общопрактикуващия лекар.
Възникна сериозна дискусия за информационната кампания, която създаде погрешна представа, че всички лекарства в едно INN за лечение на сърдечно-съдови заболявания, ще бъдат заплатени на 100%.
Срещата завърши оптимистично, като бе отбелязано, че е от изключително значение да има диалог между заинтересованите страни, тъй като регулаторната среда в областта на лекарствата е в непрекъсната динамика.
Българската асоциация за лекарствена информация – като инициатор и партньор в подобни дискусии – и занапред ще осигурява платформа за споделяне на гледни точки в търсенето на най-добри решения. Защото познаването на европейските регламенти, на съществуващите и подготвяните документи е изключително важно за реализиране у нас на лекарствена политика, отговаряща на високите очаквания на хората.
Предстоящото фармацевтично законодателство в ЕС
В началото на юни т. г. бе проведен Годишен конгрес с международно участие по темата „Pharmaceutical
Legislation”, организиран от Българската асоциация за лекарствена информация (БАЛИ).
Както е известно, БАЛИ е организация с нестопанска цел, създадена в обществена полза. Особен интерес предизивикват свикваните вече 14 години семинари за заинтересовани страни от фармацевтичния бранш, с участие на чужди и български лектори, по ключови теми в здравеопазването и в лекарствените регулации. През тези години БАЛИ е провела над 110 обучения за повече от 7300 експерти, с над 550 лектори от България и други страни от ЕС.
На форума през юни т. г. присъстваха над 100 души – представители на фармацевтичната индустрия, на академичните среди, гости от Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата.
Министърът на здравеопазването д-р Галя Кондева изпрати специален поздравителен адрес по повод на конгреса и отбеляза важността на факта, че се събират представители на заинтересованите страни да обсъждат проекти на документи в областта на лекарствената регулация. В адреса министърът подчертава ролята на БАЛИ да подпомага институциите в тази сериозна тематика.
В отговор на поздравителния адрес президентът на БАЛИ проф.Татяна Бенишева благодари и отбеляза, че е необходимо в подобни форуми МЗ да бъде ръководна сила, а организации като БАЛИ да съдействат в сферата на екпертизата и логистиката.
В първата сесия бе представена темата: Ново европейско фармацевтично законодателство – предложени промени от Европейския парламент. Лектор бе проф. Барбара Сикмюлер, председател на немската асоциация за лекарствени регулации и съветник на Немската асоциация за иновативни лекарства.
Проф. Сикмюлер направи кратко обобщение на големия брой предложения за изменения и поправки, обработени през последната година – 1636 предложения за изменения на Директивата 2001/83, която е „библия” във фармацевтичния сектор, и 1927 предложения за изменения на Регламент 2004/736, който се отнася предимно за иновативните лекарства и пускането им на пазара в ЕС. Лекторката обаче подчерта, че основните приоритети от фармацевтичната стратегия на ЕС остават непроменени и те са фокусирани върху:
• Осигуряване на навременен и справедлив достъп до безопасни, ефективни и финансово достъпни лекарства за всички пациенти в ЕС;
• Подобряване на сигурността на доставките и гарантиране, че лекарствата са винаги на разположение на пациентите, независимо къде те живеят в ЕС;
• Осигуряване на привлекателна, благоприятна за иновации и конкурентоспособност среда за изследване, развитие и производство на лекарства в Европа;
• Екологично устойчиво производство на лекарствени продукти;
• Справяне с антимикробната резистентност чрез подхода One Health, обхващащ човешкото здраве, здравето на животните и околната среда.
Разгледани бяха определенията за непокрита медицинска нужда (UMN – Unmet Medical Need) и висока непокрита медицинска нужда (HUMN – High Unmet Medical Need). Става дума за ситуации, когато няма лекарствен продукт, разрешен в ЕС, за съответното медицинско състояние, или когато лекарствен продукт е разрешен за такова състояние и ще донесе изключителен терапевтичен напредък. Фокусът бе съсредоточен върху употребата на лекарствата – сираци, като се очаква тази политика да доведе до значително намаляване на заболяемостта или смъртността в съответната популация пациенти. Проектът предвижда възможност за удължаване на периода на защита на данните при осигуряване на достъп до съответния лекарствен продукт във всички държави – членки на ЕС, в рамките на първите две години от получаване на разрешение за употреба.
В момента, по данни на ЕМА, лекарствата, които се разрешават на нашия пазар, са едва близо 50% от новите лекарства, които ежегодно се появяват на пазара на ЕС. Това произтича от факта, че производителят не е заинтересован винаги да пусне продукта във всички страни в ЕС, тъй като се използват редица стратегии в ценообразуването и реимбурсирането, за да се „стъпи“ в държави с по-високи цени и те да станат основа за цените на другите пазари. Освен това играят роля нагласите на медицинските специалисти дали ще предписват дадена терапия и дали тези лекарства са включени в локални терапевтични ръководства, което е основополагащо при ценообразуването и заплащането на съответните лекарства от публични фондове. Ето защо законодателството цели да намери стимули за производителите на лекарства, за да ги доставят едновременно във всички държави в ЕС. Значение имат и много логистични фактори ,и заинтересоваността на индустрията, като регулаторите – МЗ, ИАЛ, НСЦРЛП, трудно могат да влияят върху процесите, ако производителят или притежателят на разрешението за употреба не е заинтересован.
Удължаване на сроковете за интелектуална собственост
Основен акцент в проекта на новото ЕС законодателство е обсъждане и удължаване на сроковете за Защита на данните при нови показания за лекарства, базирани на утвърдени субстанции, при условие, че са проведени подходящи неклинични и клинични проучвания, които може да бъдат и от съвременен тип за извличане и обработване на данни от практиката, чрез системен анализ по отношение на терапевтичното показание.
Акцентирано бе и върху оценката на
риска за околната среда
в новото фармацевтично законодателство. Оценката трябва да обхваща целия жизнен цикъл на лекарствения продукт, включително производството. Разрешението за употреба на лекарствен продукт може да бъде отказано или отменено, ако няма обосновка за риска за околната среда за лекарствени продукти, одобрени преди октомври 2005 г. Разрешението за употреба може да бъде отменено, ако оценката е непълна и продуктът е идентифициран като потенциално вреден за околната среда. Такава оценка трябва да бъде публично достъпна (с изключение на поверителната търговска информация). Това може да стане сериозен проблем за всички производители, особено за лекарства, разрешени преди 2005 г., което неминуемо ще доведе до оскъпяването на лекарствата, тъй като производителите ще трябва да вложат нова експертиза.
За осигуряване на бързина и гъвкавост при намаляване на административния обем, ЕМА запазва концепцията за научни работни групи и изрично призовава за създаването на ad hoc работни групи, които да се събират при необходимост и при спешни ситуации, каквато бе например ситуацията с COVID-19, когато целият потенциал на ЕМА беше фокусиран върху това.
Анализиран бе и проблемът за
нарастващата антимикробна резистентност
Липсва разработване на нови поколения антибиотици, които да се справят при причинители с висока резистентност. В тази област законодателството в ЕС предлага и предоставянето на ваучер за екслузивност, който може да бъде прехвърлян или продаван на други холдери. Ваучерът може да има продължителност от 12, 9 или 6 месеца, съответно за „критични“, „високи“ или „средни“ антимикробни средства, и не може да се използва за продукти, които вече са се възползвали от максималния RDP период. Счита се, че цената на един ваучер може да достигне колосалните суми от 60 млн. до 100 млн. евро, което би следвало да бъде доста атрактивно за индустрията, за да бъде стимулирана да разработва нови антибиотици…
В началото на юни т. г. бе проведен Годишният конгрес с международно участие по темата „Pharmaceutical Legislation”, организиран от Българската асоциация за лекарствена ин-
формация (БАЛИ). Публикацията в този брой допълва с информация и коментар подробности за важни проблеми, разисквани на конгреса.
Недостиг на лекарства,включително на лекарства сираци и педиатрични форми
Такива бяха акцентите по темата, представена от проф. Христа Виртхюмер Хох, бивш председател на Управителния съвет на ЕМА и ръководител на Австрийската агенция по лекарствата.
Лекторката очерта oсновните предпоставки за недостига на лекарствени продукти: икономически причини, грешки в планирането на капацитета за производство, проблеми във веригата за доставки, намаляващото производство в Европа. За предотвратяване на недостатъчността на лекарствени продукти се обсъжда вариант притежателите на разрешение за употреба /ПРУ/ да изготвят план за предотвратяване на недостиг (Shortage Prevention Plan – SPP), да се засили координиращата роля за EMA, както и да се осигуряват запаси за непредвидени обстоятелства, да се планират и други мерки за подобряване на сигурността на доставките на критични лекарствени продукти.
Планът за предотвратяване на недостиг ще трябва да съдържа следната информация: промени в ЕС законодателството относно информацията за лекарствен продукт; информация за лекарствения продукт – име на продукта, активно(и) вещество(а) и производител(и) на активно(и) вещество(а), производител на готов продукт, терапевтични показания, фармацевтична форма; мерки за предотвратяване на недостиг и оценка на риска по веригата на доставки; алтернативни предлагани на пазара лекарствени продукти; карта на веригата за доставки с идентифициране и анализ на риска, с особено внимание към уязвимостите на веригата за доставки; мерки за управление на недостига, които включват: въведена стратегия за контрол на риска; процес за откриване и уведомяване за прекъсвания на доставките.
По въпроса запроблемите с доставкитена лекарства в ЕС
бе представена ролята на Изпълнителната ръководна група по недостига и безопасността на лекарствата (Executive Steering Group on Shortages and Safety of Medicines, MSSG). Основните насоки на усилията в ЕС са свързани със смекчаване и управление на критичния недостиг на ниво ЕС по координиран начин; укрепване на сигурността на доставките на критични лекарства в средносрочен и дългосрочен план, прилагане на политически мерки за справяне с проблемите; международно сътрудничество.
Аудиторията бе запозната и с публичния списък с критични лекарствени средства, който съдържа повече от 200 активни вещества, обхващащи широк спектър от терапевтични области, включително ваксини и лекарства за редки заболявания. Списъкът отразява резултати от прегледа на 600 активни вещества, взети от 6 национални списъка с критични лекарства, консултиран с групи от всички заинтересовани страни. Списъкът на ЕС ще бъде разширен през 2024 г. и след това ще се актуализира всяка година.
Сериозна дискусия беше проведена във връзка с това, че в ЕС не се прави анализ за липсите за лекарства, а те само се констатират със списъци, които всяка страна огласява на интернет страницата си. Участниците в дискусията изтъкнаха, че е редно да има задълбочен анализ за всяка държава в ЕС, тъй като често причините са различни. Очерта се позиция, че не е необходимо само създаването на нови работни групи, а задълбочен аналитичен преглед на причините във всяка страна членка. ЕМА може да изисква определени индикатори от всяка държава и после да ги обобщава периодично, за да може ефективно да се работи върху проблемите. Очерта се и позиция, че е препоръчително Регламентът за лекарства сираци и Регламентът за педиатрични лекарствени продукти да станат част от общото законодателство, приложимо за всички лекарствени продукти, което ще позволи опростяване на процедурите и постигане на повишена съгласуваност на процесите.
В рамките на втората сесия от форума бяха представени две теми.
Споделяне на работатапри различни процедури – нормативна рамкаи предивикателства
Така бе озаглавена лекцията на Радослава Найденова-Тюнел (Cencora Pharmalex). Тя направи детайлен преглед на нормативните изисквания по отношение на т. нар. worksharing промени, съобразно Регламент (ЕС) 1234/2008, определящ типове промени, които попадат в обхвата на споделяне на работа, изходни условия за пристъпването към worksharing промени, условия за избор на референтна държава (ако такъв е приложим), изисквания към предварително и последващо хармонизиране на съответната част от досието и/или продуктовата информация, промени, които не могат да бъдат дефинирани като worksharing.
Беше очертан детайлно и процесът по съгласуване с компетентните органи на такъв тип промени, както и сроковете за това съгласуване и одобрение.
Лекторката подчерта, че ясно открояваща се тенденция през последните 5 години е все по-широкото приложение на worksharing промените както по инициатива на притежателите на разрешения за употреба, така и по инициатива на компетентните национални органи, като справка в официалните документи на ЕМА показва, че техният брой се е удвоил в периода 2019 – 2023 г.
В условията на висока натовареност както на компетентните органи, така и на притежателите на разрешения за употреба, тази тенденция не е изненадваща, тъй като worksharing промените водят до по-добро планиране, до оптимизиране на обема от работа както за централните и локалните офиси на компаниите, така и за националните компетентни органи.
Проектът UNICOM във фармацевтичниясектор
бе представен от Христина Търпоманова, експерт от Дирекция за разрешаване на лекарства в ИАЛ. В проекта UNICOM участват 41 партньори от 19 държави. Основен фокус на проекта е ускоряване и разширяване на внедряването на набора от стандарти „Идентификация на лекарствени продукти“ (Identification of Medicinal Products – IDMP) на Международната организация по стандартизация, с акцент върху осигуряването и улесняването на надежден обмен на информация за лекарствените продукти по последователен начин.
Сред основните подцели на проекта се дефинират адаптиране и прилагане на индентификация на лекарствения продукт на ниво ЕС и от националните компетентни органи, адаптиране на трансграничните цифрови здравни услуги на държавите членки към IDMP, проучване и прилагане на IDMP за докладване в областта на лекарствената безопасност и др.
Потвърждение на важността на идентификацията на всеки лекарствен продукт е и Регламент ЕС № 520/2012 на ЕК, който задължава държавите – членки на ЕС, притежателите на разрешения за употреба и EMA да внедрят и използват ISO и IDMP стандарти.
EMA вече прилага стандартите в поетапна програма, базирана на четирите области на основните данни във фармацевтичните регулаторни процеси: вещество, продукт, организация и референтни основни данни, а в резултат от дейността на проекта 11-те участващи в него национални компетентни органи са постигнали значителен напредък при внедряването на IDMP в своите национални системи.
Коментарите, които възникнаха по темата, бяха защо само в 19 държави е прилаган този проект на ЕС и каква полза дава той на индустрията, ако в останалите държави това не се случва. За да има ефективност, всички държави от ЕС следва да го въведат едновременно, в противен случай целият проект се обезсмисля, смятат участниците в дискусията. Приема се също, че са необходими допълнително укрепване на сътрудничеството с ЕМА, насърчаване на по-сплотено партньорство за постигане на споделени цели за разширяване на внедряването на стандартите IDMP във всички страни – членки на ЕС.
Предстоящи променив сфератана медицинските изделия
Д-р Екатерина Генова коментира въздействието на Medical Device Regulation /MDR/ и In Vitro Diagnostics Regulation /IVDR/ върху различни групи заинтересовани страни, тенденциите и най-новите разработки в тази област. Тя представи ключовите фактори за растежа на индустрията за медицински изделия, като очерта като основни честотата на хроничните заболявания, застаряващото население и революционния технологичен напредък.
Лекторката подчерта, че нововъзникващите технологии – изкуствен интелект, роботика и телемедицина, ще променят начина, по който се разработват и използват медицинските изделия, а глобалните амбиции на компаниите ще стимулират трансграничното сътрудничество и ще разширят достъпа до иновативни технологии.
След четвърт век на относителен застой в реформите и много неясноти, свързани с безопасността и регулирането на медицинските изделия в европейската индустрия, настъпва време за най-мащабни промени.
С Регламент (ЕС) 2017/745 за медицинските изделия и Регламент (ЕС) 2017/746 за медицинските изделия за ин витро диагностика се определя за-
силена регулаторна рамка, с която да се очертаят ясни задължения за производителите, вносителите и дистрибуторите, за гарантиране на проследимостта на изделията, например чрез регистрация на изделията в база данни EUDAMED, където да бъдат публично достъпни за всички заинтересовани страни и гражданите, за правилното етикетиране, както и за въвеждане на система за класификация, основана на риска. Това ще допринесе за по-строг контрол за високорисковите изделия за ин витро диагностика, чрез нов механизъм за контрол преди пускане на пазара. Очакванията са, че MDR ще подобри безопасността за пациентите и няма да се отрази негативно на иновационния капацитет, като ще опрости административните процедури.
Новите регулации MDR и IVDR поставиха много предизвикателства пред всички заинтересовани страни в здравеопазването. Въпреки значителния напредък в прехода към тези правила и допълнителното време, предоставено на сектора за тяхното прилагане, преходът остава бавен. Най-големите предизвикателства пред производителите остават прекласифицирането на изделията, което изисква скъпи процеси на сертифициране на нови продукти, както и повторното сертифициране на продуктите, които вече са на пазара.
Както новият MDR, така и IVDR преминават от фокусиране върху одобрението на продукта към целия жизнен цикъл на продукта, което изисква по-значима клинична оценка преди одобрението. Друго водещо предизвикателство, пред което са изправени производителите, са изискванията за клинични изпитвания, които стават задължителен елемент при сертифициране на изделията. Клиничните доказателства, необходими за IVD, са по-сложни от тези на много други медицински изделия. Резултатите за индустрията са по-високи разходи и по-дълги срокове за разработване на нови продукти, скъпоструващо ново клинично наблюдение, както и по-високи регулаторни разходи за целия жизнен цикъл на продукта.
Що се касае до въздействието върху болниците, то там се очертават по-високи административни разходи за прилагането на различните системи и процедури за съответствие, както и по-големи разходи за закупуване на медицински изделия на по-висока цена. За здравноосигурителните дружества това ще доведе до заплащане на по-високи разходи от името на пациентите, а пациентите, от своя страна, ще претърпят ограничен достъп до иновативни продукти при заплащане на по-висока цена за наличните продукти.
С цел да се гарантира наличието на медицински изделия и да се гарантира, че пациентите имат достъп до безопасни и качествени медицински изделия и инвитро диагностика, Европейският парламент прие мерки за изменение на IVDR и MDR – предложение за изменение на Регламент (ЕО) No 745 и 746, по отношение на постепенното въвеждане на европейската база данни EUDAMED.
Предложените нови преходни периоди ще зависят от вида на продукта. Д-р Генова подчерта обаче, че само „наследени продукти“ могат да се възползват от удължените преходни периоди и то при условие, че продължават да спазват правилата, които са били в сила към момента на пускането им на пазара за първи път.
Периодът за производителя да въведе система за управление на качеството, съответстваща на Регламента за IVD, е не по-късно от 26 май 2025 г. От производителите, дистрибуторите и доставчиците се изисква да подадат предварително уведомление до компетентните органи в случай, че очакват прекъсване на доставките на опре-
делени IVD или медицински изделия 6 месеца по-рано. Съгласно действащите разпоредби, използването на EUDAMED ще стане задължително, ко-
гато всички модули функционират правилно – от началото на 2026 г. Това ще увеличи прозрачността в ЕС и ще пре-
достави възможност за общ преглед на медицинските изделия, налични на европейския пазар.
Очаквани променив полето на клиничнитеизпитвания в ЕС
„CTIS – преходен период, нови подходи и децентрализация на клиничните изпитвания“, такава бе темата на презентацията на д-р Бирка Лехман, член на IFAPP – International Federation of Associations of Pharmaceutical Physicians and Pharmaceutical Medicine.
Тя представи Регламента на ЕС за клиничните изпитвания. Подчерта, че Директива 2001/20/ЕО е приложима, съгласно чл. 98 от CTR, защото очертава продължителността на преходния период на 3 години /от 31 януари 2022 г. до 31 януари 2025 г./, като спонсорите трябва да подадат т.нар. „преходно заявление“.
По отношение на процеса на преминаване на изпитването към условията на Регламента, д-р Лехман обясни, че отговорност на спонсора е да декларира в придружителното писмо, че клиничното изпитване е в съответствие с изискванията за преминаване от CTD към CTR. Само активни клинични изпитвания, с текуща оценка на документи в някоя от страните от ЕС/ЕИП са допустими за преход.
Ако клиничните изпитвания не са преминали към CTR до края на преходния период, предвиден в член 98 от CTR, тези изпитвания се считат за несъответстващи на Регламента и спонсорите могат да бъдат обект на коригиращи мерки от държавите членки, съгласно член 77 от Регламента.
Д-р Бирка Лехман разясни на всички участници в конгреса, че при децентрализирано клинично изпитване (DCT) някои или всички дейности на клиничното изпитване се извършват на места, различни от традиционните центрове за провеждане на клиничното изпитване. Тези алтернативни места могат да включват дома на участника, местно здравно заведение или близка лаборатория.
Специално внимание бе обърнато на информираното съгласие, като независимо от формата му, методът трябва да позволява реконструкция на процеса, включително валидността на подписите. Съществуващите процедури, свързани с повторното даване на съгласие, следва да бъдат адаптирани към използването на електронно подписани формуляри за съгласие, както и следва да бъдат въведени процедури за справяне с последващите стъпки след оттеглянето на съгласието по електронен път. Интересен за аудиторията беше коментарът на д-р Лехман по отношение на доставката на изпитваните лекарствени продукти и прилагането им в домашни условия при децентрализирани клинични изпитвания. Тя поясни, че следва да се извърши оценка на риска, за да се определи дали такъв подход е подходящ, както и да се определи дали е необходим период на наблюдение. Следва да се изготвят за целта аварийни планове, както и да се определят условията за съхранение и устойчивост на доставката. Участниците в изпитването трябва да бъдат уведомени по време на процеса на информирано съгласие, че техният контакт ще бъдe използван за целите на доставката и следва да се съобразят съхранението и администрирането на продукта в дома на участника в изпитването. Извършването на процедури, свързани с изпитването у дома, трябва да се прави, само ако процедурите не създават допълнителен риск за участника в изпитването или за надеждността на данните. Поначало децентрализираните клинични изпитвания се характеризират с препятствия при събирането на данни от участниците в изпитването. Рискът от погрешно въвеждане на данни, измерени и въведени директно от участниците в изпитването, следва да бъде сведен до минимум чрез подходящи мерки. При установяване на отдалечен достъп за целите на мониторинга, следва да се спазват принципите на необходимост и пропорционалност, като избраната стратегия за мониторинг не следва да натоварва неоправдано обекта.
Новата информационнасистема за клиничниизпитвания в ЕС
Председателят на БАЛИ проф. Татяна Бенишева продължи темата на д-р Бирка Лехман, като представи на широката аудитория преходния период на системата CTIS /Clinical trials Information System/ за клинични изпитвания (2022-2025), като спомена, че 22 % от общо 4046 подадени клинични изпитвания през CTIS са преходни заявления за клинични изпитвания. Повече от половината 2491 са в ход в страните членки за първите две години 2023 г. и 2024 г., като от тях 207 са в България.
По отношение на документите, които трябва да бъдат подадени и одобрени преди 30 януари 2025 г., крайният срок на преходния период, проф. Бенишева поясни, че има две опции за първата стъпка – да се подадат само минимално изискуемите документи (препоръчани от ЕМА), които да отговарят на условията за ускорената процедура за преход, или да се представят повече от минимално изискуемите документи, одобрени съгласно Директива 2001/20/ЕС CTD.
В съответствие с Ръководството за преход на клиничните изпитвания от Директивата към Регламента, спонсорът е отговорен да гарантира, че обобщеният протокол, брошурата на изследователя – IB и/или производственото досие – IMPD за многонационално клинично изпитване, не съдържат съществени разлики между съответните държави членки, в сравнение с разрешените документи във всяка една държава в ЕС, където изпитването се провежда. Преходният протокол, IB и/или IMPD няма да подлежи на допълнителна оценка от докладващата държава членка, след представяне на CTIS.
Проф. Бенишева обърна внимание, че първото съществено изменение (след прехода) в CTIS може да се подаде и одобри преди или след 30 януари 2025 г. С първата предстояща съществена промяна, съгласно CTR (актуализация на част I и част II документи), клиничното изпитване следва да бъде приведено в съответствие с CTR. Следва да се направи замяна на документи за преход, като се попълнят всички елементи, свързани с досието по част I, например етикети, научни становища, харта Data and Safety
Monitoring Board (DSMB), Paediatric investigation plans (PIP), както и попълване съответно на всички елементи, свързани с досието по част II. Ако не е необходима по-нататъшна съществена промяна след преминаването, не е нужно да се представят допълнителни документи/актуализации.
Полза от осъвременената информационна система
Сред ползите от въвеждането и прилагането на системата CTIS проф. Бенишева изтъкна рационализираните процеси и прозрачността, за които CTIS способства, като това опростява подаването, разрешаването и надзора на клинични изпитвания в целия Европейски съюз и Европейското икономическо пространство.
CTIS спомага за намаляване на административната тежест и повишава ефективността, като предоставя публичен уебсайт с възможност за търсене, който позволява на заинтересованите страни да имат достъп до информация за текущи клинични изпитвания. Тази прозрачност насърчава доверието, отчетността и прозрачността. Системата CTIS улеснява комуникацията между спонсорите на клинични изпитвания, регулаторните органи от държавите – членки на ЕС, страните от ЕИП и Европейската комисия, а и насърчава сътрудничеството и споделянето на знания.
Чрез централизиране на процесите за клинични изпитвания в базата данни CTIS се очаква ускорение на разрешенията за клинично изпитване, което осигурява по-бърз достъп до иновативни лечения за пациентите. И не на последно място, системата позволява мониторинг на безопасността в реално време, с което се подобрява защитата на пациентите по време на клинични изпитвания.
В заключение проф. Бенишева закри конгреса на БАЛИ, като благодари на всички присъстващи за интереса към този значим форум, който представи новите насоки във фармацевтичния сектор в ЕС. Тя подчерта, че за асоциацията и за заинтересованите страни е от огромно значение да продължи съвместната работа с институциите, с цел развитието и обединението на регулаторното общество у нас. Целта е и да се инициират и провокират бъдещи инициативи, съвместно с МЗ, ИАЛ, НСЦРЛП, в областта на лекарственото законодателство и регулации, които преминават през сериозни и динамични процеси.
