Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Неврохирургията – непрестанно предизвикателство

Неврохирургията – непрестанно предизвикателство

В края на октомври т.г. Несебър бе домакин на ХІХ Национална конференция по неврохирургия. Около двеста специалисти от страната и чужбина взеха участие във форума, организиран от Българското дружество по неврохирургия и Отделението по неврохирургия към областната болница в Бургас.

Специално за „Форум Медикус” председателят на научния комитет проф. Венцислав Бусарски разказва за основните акценти от събитието, както и за предизвикателствата пред неврохирурзите у нас.

Темите на тазгодишната конференция включваха някои от най-актуалните за неврохирурзите въпроси – туморите на черепната основа и хирургията на дегенеративния гръбначен стълб.

Туморите на черепната основа са интердисциплинарен проблем и макар неврохирургията да е водеща, участие в дискусиите взеха още лицево-челюстни хирурзи, УНГ специалисти, офталмохирурзи. Обсъдени бяха както различните диагностични и лечебни методи, така и някои от най-модерните подходи. Така например, колектив от Клиниката по неврохирургия в УБ „Св. Иван Рилски” представи доклад, свързан с ендоскопските достъпи до туморите на черепната основа. Екипи от ВМА в София и болница „Токуда” докладваха за нови възможности за ендоваскуларни интервенции, които водят до намаляване на кръвозагубата.

В част от презентациите разгледахме разнообразните оперативни достъпи и тяхната роля, което е важно при лечението на туморите на черепната основа. Подчертана бе ролята на невронавигацията при тези оперативни намеси, което позволява на неврохирурга да се ориентира своевременно в разположението на важни съдови и неврални структури, като по този начин да се спести следооперативен невралгичен дефицит и съответно да се стигне до по-бързо възстановяване на пациентите.

Отчетена бе положителна тенденция за разширяване на нервнохирургичната активност при тази категория онкологично болни и чувствително подобряване на оперативните резултати, което води до излекуване или съхраняване на качеството на живот със значително удължаване на преживяемостта на болните. Добрите резултати не са изненада, защото неврохирурзите у нас показват овладяване на различните техники – както индиректни, така и мироскопски и ендоскопски. Прилагат се също така и различни интердисциплинарни достъпи – в случаите, в които е необходим специфичен достъп, налице е колаборация с колеги по пластична, лицево-челюстна хирургия или УНГ специалисти. В други случаи пък цялата оперативна интервенция се изпълнява от неврохирурзи.

За съжаление, въпреки факта, че България е „покрита” с доста апаратура за образна диагностика, все още пациентите се диагностицират в късни стадии на заболяването. Според мен това се дължи на неглижирането на някои оплаквания като увреждания на нерви, проблеми със зрението, с дишането, със слуха. Всички тези симптоми би трябвало в по-ранен етап да заострят вниманието, че може би става дума за тумор на черепната основа. Навременното откриване на заболяването, когато размерите на тумора са по-малки, дава надежди за много по-радикално лечение.

Хирургията на дегенеративния гръбначен стълб е изключително актуална и интересна тема, особено като се вземат предвид тенденциите към застаряване на населението. В тази връзка се отчита нарастване на различните форми на неврохирургичната и спиналната патология – изкривявания на гръбначния стълб, остеопоротични фрактури и т.н. Обсъдени бяха също така и някои травматични увреждания на гръбначния стълб (особено при по-млади хора) в резултат на спортни травми и пътно-транспортни произшествия. В тази насока също бе отчетено нарастване на оперативната активност и в световен план, тъй като тази патология дава възможност за своевременна корекция на деформитетите на гръбначния стълб, на изкривяванията, както и за възстановяване на доброто качество на живот, облекчаване на болката.

Представени бяха много добри резултати от перкутанната вертебопластика при остеопоротичните фрактури, както и различните методи за гръбначна стабилизация при травматични и при дегенеративни и туморни заболявания на гръбначния стълб.

По време на форума бе отделено внимание и на други проблеми от областта на неврохирургията – докладвани бяха редица новости, които са въведени в нашата страна. Такъв например е методът на флуоресцеиновата ангиография при лечението на болните с мозъчни тумори. В тези случаи контрастното усилване с флуоресцеин подпомага по-радикалното лечение на туморите и дава надежди за значително по-добри оперативни резултати. Участниците в конференцията бяха запознати също така с интересни опити за интраоперативно мониториране на мозъчната кора и подкоровите структури със специални техники на анестезия и кортикална стимулация. Това позволява своевременно да бъдат идентифицирани важните мозъчни центрове, взаимоотношението им с мозъчните тумори или със съдовите малформации и да бъдат отстранени радикално, без да се получи увреждане по време на операцията.

Сериозен интерес предизвика презентацията на колектив от УБ „Св. Иван Рилски”, който представи една нова за нашата страна оперативна интервенция. Става дума за невростимулация, при която по епидурален път (вътре в гръбначния канал, но извън твърдата мозъчна обвивка) се въвеждат електроди, свързани с подкожен генератор. Това е т. нар. гръбначномозъчен пейсмейкър, с който е възможно да бъдат лекувани хронични медикаментозно резистентни болкови синдроми – травми, многократни операции от тумори, дискови хернии или постхерпетична невралгия. В случаите, в които е налице болка, която не се повлиява от медикаменти или от оперативни интервенции, чрез въвеждането на невростимулацията с гръбначномозъчния пейсмейкър се позволява добър контрол на болката и пациентите възстановяват доброто качество на живот.

В развитите страни тази техника е известна от около 15 години, но за съжаление в нашата страна съществуват сериозни трудности заради високата цена на имплантите – между 10 и 15 хил. евро, която не се покрива от НЗОК и от здравноосигурителните фондове. Отчетена бе аномалията, че България е единствената държава в ЕС, в която системите за спинална стабилизация, които са важен и незаменим елемент от оперативното лечение, не се покриват от НЗОК. Пациентите или техните близки сами трябва да ги осигуряват, а тяхната цена също е значителна – варира между 5 и 10 хил. лв.

Независимо от ограниченията обаче, у нас се отчита едно значително увеличение на броя на интервенциите. Данните сочат, че всяка година около 2,5 хил. души се нуждаят от такова лечение – при гръбначни тумори, гръбначномозъчни травми или при дегенеративни заболявания, когато се получават различни размествания или пък притискания на нервите.

Доклади, посветени на модерните лечебни тенденции в неврохирургията, изнесоха и колеги от Чехия, Словакия, Полша, Швейцария.

Паралелно с конференцията бе проведен симпозиум на неврохирургичните медицински сестри, който бе организиран от тяхното сдружение.

В рамките на научния форум се състоя workshop, по време на който бяха демонстрирани новости в оперативния инструментариум. Основният спонсор на конференцията бе американската компания Медтроник. Представителите на фирмата за България предоставиха осем апарата за манипулации в областта на лицево-челюстната хирургия, ортопедията и неврохирургията. По този начин младите колеги получиха възможност да упражняват своите умения върху животински кости.

По време на конференцията бе избрано и ново ръководство на Българското дружество по неврохирургия, като за председател единодушно бе определен деканът на Медицинския факултет в София проф. Марин Маринов.

Съвсем открито и с гордост мога да заявя, че въпреки финансовите ограничения нашите неврохирурзи прилагат всички съвременни методи и работят с модерна апаратура както по отношение на микроскопската техника, така и на спиналната и краниалната невронавигация, на ендоскопските и на ендоваскуларните техники, на интраоперативното мониториране. Част от докладите са изнасяни на редица международни форуми, където българската неврохирургия наистина се представя достойно. Оценката идва и от колеги от другите страни. Така например през следващата година България е избрана да бъде домакин на международна конференция на страните от Черноморския регион.

Пожеланията ми към младите колеги са да продължат да работят със същия ентусиазъм, да развиват и да прилагат новостите в неврохирургията. Защото е добре известно, че прогресът се дължи на ентусиазма на младите. Разбира се, по-възрастните специалисти винаги сме готови да даваме съвети и напътствия.

Много важно е също така държавата и здравноосигурителната система да поемат своите отговорности и да осигурят добро финансиране за лечението на тези заболявания. Защото една голяма част от тях са доброкачествени и терапията дава възможност за рязко подобряване на качеството на живот – пациентите да могат да се самообслужват, да бъдат трудоспособни и да не са в тежест на близките си и на обществото. В случаите на злокачествените заболявания пък по-ранното откриване и агресивното оперативно лечение могат да доведат до излекуване или до значително удължаване на живота.

Неврохирургията продължава да бъде предизвикателство и пред младите, и пред по-възрастните. И да се надяваме, че тя ще се развива с досегашните успешни темпове.

Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.