Задухът, както болката и температурата, е сред първите и най-важни симптоми при нарушена хомеостаза на организма. Описан е много добре както в специализираната, така и в художествената литература – от умиращата от туберкулоза студентка /„Вълшебната планина“/, до казака, тръгнал да се бие с болшевиките, но изоставащ от другарите си, дишайки шумно и тежко, защото е тровен с вражески газове /„Тихият Дон“/.
Диспнеята е субективно състояние, доловимо само от болния, съзнание за необходимост от усилена дихателна дейност. Анамнезата има ключово значение за определяне на генезата, типа, иритативните фактори, които провокират диспнея, кога се появява, тежестта й, степента, вида – пристъпна или постоянна, спонтанно ли преминава или след медикаменти и релаксация. Диспнеята е многозначна и  освен подробна анамнеза изисква задълбочено клинично изследване, наблюдение, обективизирано с основна и допълнителна параклиника, вкл. и високоспециализирана.
Западните автори използват патофизиологични критерии за определяне на видовете диспнея, руските – патоморфологични, американските – еклектично симптоматични, а нашата школа още от времето на проф. Ст. Киркович разчита на клинични данни, според които диспнеята се дели на инспираторна, експираторна, смесена и пристъпна.
Инспираторната диспнея се получава от обструкция в големите и средните дихателни пътища, описана в старите ръководства като „стридор“. Дължи се както на заболявания на дихателните пътища от инфекциозно и неинфекциозно естество, така и на болести в медиастинума, езофага, попаднали чужди тела, неврологични процеси, увреждащи центъра на дишането и подкорието, ретростернална струма, големи аневризми на торакалната аорта, медиастинален плеврит от специфично и неспецифично възпаление. Острият бронхиолит, особено при децата, също дава тежък задух, последван понякога от „круп“ и „псевдокруп“ (а напоследък има свръхдиагностика на бронхиална астма, особено сред малцинствата, което излишно натоварва социлните фондове, като много често облитериращият бронхиолит се приема за астма).
Експираторната диспнея се среща при цялата палитра на белодробната патология и нозология, но и при ГЕРБ, БТЕ, заболявания на гръбначния стълб, външната дихателната мускулатура, болести на диафрагмата, травми, карциноматози, неврологични заболявания от всякакво естество, колагеноза и дегенеративни ревматични болести, микози, паразитози, метаболитни аномалии. Класически пример за експираторен задух е емфиземът при който дишането е късо и тихо, а издишването е шумно и трудно.
Смесената диспнея е основно при сърдечните болести. При остро настъпил сърдечен пристъп тя е повърхностна и може да доведе до синкоп. При хроничните заболявания се  развива постепенно – отначало при физически усилия, след това при изкачване на стълби, при бавно и бързо ходене, за да се стигне до положение на ортопнея. Напоследък този вид диспнеи зачестиха, а дали за това са виновни съвременните антихипертензивни и кардиологични препарати, ще покаже бъдещето. Задух от такъв тип има и при анемия, тиреотоксикоза, бъбречни заболявания (от дишане тип Кусмаул до перманентен), при диабет с начална кетоацидоза и друга метаболитна патология, при грануломатозни или обемни процеси в коремната кухина, перитонеума и матката. Дори опитни клиницисти понякога се затрудняват от диференцирането на кардиачната от анемичната и уремичната диспнея, защото симптомите се преплитат. Например при мъж на средна възраст, табатик, появилият се задух, придружен от злокобните сухи високотонални  свиркащи хрипове, е суспектен за неоплазма и трябва щателно проследяване, вкл. с високоспециализирани неинвазивни и инвазивни процедури. А не се налага да се „лекува“ с инхалатори и изпраща на санаториуми.
Пристъпната диспнея се явява при бронхиална астма и остър белодробен оток. Може да я има и при професионални нокси, хиперсензитивни пневмонити, екзогенен алергичен алвеолит, при микроемболични инциденти при БТЕ, кардиална астма. Отдиференцирането от бронхиална и кардиална астма при първичен инцидент нощно време изисква добър клиничен поглед и терапевтично умение.
Задухът при болни с вируса на COVID-19 е смесен. Той има патофизиологично обяснение с ниската кислородна сатурация (вероятно във връзка с нарушение на дихателния център в медула облонгата) и се проявява като ларингоспазъм от типа на псевдокруп (може би това е причината за масовата, но без резултат интубация в началото на пандемията). Задухът се повлиява от големи дози кортикостероиди, механични дихателни прийоми и високопоточна начална кислородотерапия. Кашлицата е мъ-
чителна, повече суха, водеща до пневмоторакс, диафрагмална херния, руптура на диафрагмата или синкоп. Появява се парадоксален задух от типа на астматичния, но без почти никаква обективна аускултаторна находка (т. нар. тих бял дроб), което е животозастрашаващо. Таксисът на вируса към малките кръвоносни съдове в белите дробове (те са ендокринен орган и най-голям производител на хепарин) води до задух, типичен за остър или хроничен БТЕ синдром, а милиарните промени на конвенционалната рентгенография и то-
мография са подобни на така добре описания от старите автори задух на охтиката. Появата на немотивиран задух при хронично болни и при млади неболедуващи индивиди задължава изследване за COVID-инфекция, която е тотална, а белодробните промени са видимата част на айсберга, защото са най-достъпни и разпознаваеми.
При невролабилни болни се среща неврастенната или психогенна диспнея, която се появява особено у жените с хормонални нарушения, при сексуални маратони или емоционални инциденти. Тя е обикновено при покой, не се засилва при физически усилия или при промени в положението на тялото, а при дълбоко поемане на въздух. Навремето Шарко е описал жена, която е имала 180 дишания в минута, но без цианоза и ускорен пулс.
Етапите на пътя при появяване на диспнеичния симптом са ОПЛ, който е длъжен да се ориентира какъв е задухът – белодробен, сърдечен, смесен, анемичен, уремичен, токсичен или неврологичен, има ли мускулно или мозъчно участие. Ако до 14 дни няма резултат от поставената диагноза и терапия, следва насочване към специалист или районна болница – на това ниво преобладаващият брой болни получават подобрение и облекчение. Ако и на този етап няма резултат, нужно е насочване към специализирана клиника.
Лечението на задуха е лечение на основното заболяване, което го е предизвикало. При гранични случаи е задължително компетентно мнение и от хабилитирано лице. Трудово-експертната експертиза зависи от заболяването, предизвикало диспнеята, нейната степен и тежест. По принцип диспнеята, независимо от естеството й, е зов за помощ от страна на болния. Зов, на който лекарят трябва да се отзове и да отдаде цялата си ерудираност.

Д-р Камен Гърдев,специалист по вътрешни и белодробни болести, по социална медицина и здравен мениджмънт