Високите доплащания от джоба подкопават напредъка.България има висок процент катастрофални разходи /catastro-
phic out-of-pocket payments/ за здравеопазване в сравнение с други европейски страни. Нов доклад на СЗО/Европа, получен в българския Парламент, разкрива, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават финансовите му възможности с поне 40%. Големите разходи за здравеопазване означават, че едно домакинство вече не може да посреща други основни нужди като храна, жилище, електроенергия…
Хората, които плащат от джоба си за лекарства в извънболничната сфера, са основният „двигател” на катастрофалните разходи за здравеопазване в България. Този вид разходи засягат най-много по-бедните домакинства, възрастните хора и  живеещите в селските ра-
йони, и се увеличават с течение на времето, се отбелязва в новия доклад, озаглавен „Могат ли хората да си позволят да плащат за здравеопазване? Нови доказателства за финансовата защита в България“. Въпреки че страната е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., което е далеч над средното за ЕС – 21%, се подчертава в доклада.
- Силната зависимост на България от плащания от джоба за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие – идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения, коментира Тамаш Еветовиц, ръководител на офиса за финансиране на здравни системи към СЗО в Барселона. – Докладът препоръчва фокусиране върху начините за гарантиране, че НЗОК покрива цялото население, че освобождава от бремето хората, които не могат да си позволят  доплащания за лекарства и за други здравни услуги.
- България предприе конкретни стъпки за подобряване достъпа до здравеопазване и за намаляване на финансовите затруднения за хората, ползващи здравни услуги. Но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи, подчерта проф. Антония Ди-
мова, декан на ФОЗ в МУ във Варна и водещ автор на доклада. Проф. Димова съобщи, че през 2018 г. около 8% от домакинствата в България са обеднели или допълнително са обеднели поради директни плащания, а при 19% здравните разходи са били катастрофални:
- Хората, които е най-вероятно да изпитат катастрофални здравни разходи, са най-бедните, по-възрастните и домакинствата в селските райони. През годините случаите на катастрофални разходи се увеличават поради голямото на-
растване на най-бедната част от населението. Като цяло, здравните услуги, които е най-вероятно да водят до катастрофални здравни разходи, са лекарствата за домашно лечение, медицинските продукти и болничната помощ. При най-бедните домакинства финансовите затруднения почти изцяло се дължат на лекарствата за домашно лечение, допълни проф. Димова.
- Този нов анализ предоставя подробен преглед на текущата ситуация и идентифицира набор от възможности за укрепване на финансовата защита в нашата здравна система, каза доц. Антон Тонев, председател на парламентарната Комисия по здравеопазване.
Според изводи в доклада реформите, въведени през по-
следните 10 години, разшириха обхвата на здравните помощи, предоставяни от НЗОК, и има-
ха за цел да повишат нивото на финансиране на НЗОК от държавния бюджет. Въпреки тези положителни решения, докладът обръща внимание на продължаващите пропуски в здравното покритие.

Близо 15% от населението не е осигурено

и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. Само тези, които плащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до обезщетения от НЗОК. Правителството заплаща вноски само за хора, които живеят в крайна бедност. В резултат на това много хора с ниски доходи са длъжни да се осигуряват, но не могат да си го позволят.
Доплащанията са особено

тежки за лекарствата

изписвани в амбулаторните практики, няма изключения от доплащането за много от тях и няма общ таван на доплащанията. Това е особено вредно, защото хората трябва да плащат част от цената за лечение в България чрез процентно доплащане, а цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.
За подобряване на достъпа до здравеопазване и финансова защита политиките трябва да се съсредоточат върху намирането на начини

НЗОК да обхване цялото население

Докладът на СЗО подчертава, че санкционирането на хора, които не могат да си позволят да плащат здравноосигурителни вноски, чрез ограничаване на достъпа им до здравни грижи подкопава напредъка към универсално здравно покритие. Препоръките в доклада за справяне с това включват:
- гарантиране, че НЗОК „покрива” лица, живеещи под прага на бедността, които към момента нямат право на социално подпомагане;
- освобождаване на по-бедните домакинства и хора с хронични заболявания от доплащане, замяна на процентното доплащане за амбулаторни лекарства с някаква малка так-
са;
- намаляване на цените на лекарствата и увеличаване на бюджета за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС – 4% от БВП през 2019 г., при средно за ЕС – 6%.
СЗО подкрепя страните в преминаването към универсално здравно покритие. Финансовата защита е централна за универсалното здравно покритие, което е в основата на Европейската работна програма. Чрез офиса за финансиране на здравни системи в Барселона, СЗО/Европа наблюдава финансовата защита на достъпа до здравеопазване в над 40 държави. Финансовата защита е показател за Целите за устойчиво развитие и е част от Европейския стълб на социалните права. Офисът на СЗО в Барселона също предоставя персонализирана техническа помощ на страните за намаляване на незадоволените нужди и финансови затруднения чрез идентифициране и отстраняване на пропуски в здравното покритие.