Ние, екип на Югоизточноевропейския медицински форум – организацията, която обединява 25 медицински асоциации и повече от 800 000 лекари от Югоизточна Европа, партньори в Клъстера на здравните региони, Българският Червен Кръст, Медицинският университет в София – Факултет по обществено здраве, работещи в регионални и национални здравни институции, директори на лечебните заведения и кметове на общини от област Смолян, които представляват над 100 000 души население, директори на болници от София, Пловдив и Кърджали, медицински специалисти и общопрактикуващи лекари, участници в Конференцията за състоянието и проблемите на здравеопазването в Смолянска област /9-12 октомври 2021 г./, констатирахме редица проблеми в българското здравеопазване на регионално/областно ниво, валидни и за цялата страна.
Базирайки се на актуалната ситуация с разпространението на COVID-19 в България и Югоизточна Европа, на незадоволителния процент на имунизирани лица в страната – 19,6% /за област Смолян – 14,6 %/, и на загрижеността на Световната медицинска асоциация и Световната здравна организация за развоя на пандемията, с цялата си професионална отговорност призоваваме всички органи и институции, ангажирани с опазване здравето на населението в страната, незабавно да предприемат спешни мерки и адекватни действия за решаване на този фундаментален проблем.
Въпреки изминалите две години в борбата с пандемията, България е на първо място по смъртност и на последно място по ваксинация сред европейските страни. При сегашната натовареност на здравната система е необходимо професионално отношение към въпроса, без политически нюанси и пристрастия. Готови сме да подкрепим всички усилия и окажем съдействие на правителството и отговорните за управлението на пандемията институции за ефективно управление на кризата и гарантиране на необходимите стандарти за медицинско обслужване и профилактика на населението чрез ваксинация.
След направените обсъждания участниците в конференцията постигнаха консенсус относно очерталите се проблеми на регионалното здравеопазване на територията на област Смолян:
1. Наличие на здравно-демографски характеристики с отрицателен знак, които намаляват възможностите за позитивно развитие на региона.
2. Наличие на сериозни регионални диспропорции по отношение на достъпност, навременност и качество на медицинската помощ и лекарствоснабдяване, особено в малките и отдалечени населени места.
3. Сериозен кадрови дефицит, силно ограничени възможности за първични грижи, специализирана и високоспециализирана медицинска помощ, и липсващи структури за продължително лечение, долекуване и рехабилитация. Хронично. недостатъчно финансиране на болничните заведения.
4. Затруднена организация на извънболничната помощ, липса на профилактика, ограничени финансови ресурси.
5. Подценени профилактични дейности както от населението, така и от системата на здравеопазване, и неглижиране на процеса на ваксинация срещу COVID-19.
Повече от 20 години след започване на реформата в здравеопазването е необходимо отговорните институции да преосмислят истинската същност на здравната система и да предприемат необходимите действия за привеждането й в съответствие с възприетия модел на социално и здравно осигуряване.
Трябва да признаем, че сме се провалили с реформирането на здравната система, която все още остава недостъпна за населението на страната в редица региони и е с много ниско качество.
Призоваваме за професионална отговорност на всички институции – местни и държавни, ангажирани със здравето на хората, и всички политически партии в следващия парламент за провеждане на открит дебат за състоянието и организацията на здравеопазването, за изработване на стратегия за постепенно решаване на проблемите, в които е изпаднала здравната ни система:
1. Социално-икономическото развитие на регионите задължително да включва развитие на здравната система и поддържане на здравна инфраструктура и грижа за гарантиране здравното обслужване на населението, и осигуряване на равен достъп до качествена медицинска помощ, с актуализация на здравната карта и насочване на усилията към децентрализация и демонополизация на здравната система.
2. Гарантиране на периодични профилактични прегледи на населението по предварително изготвени програми, отразяващи регионалните здравни специфики и контрол на изпълнението.
3. Финансово и кадрово осигуряване на болничните заведения за преодоляване на острия дефицит от медицински кадри за борба със социалнозначими заболявания и имунизация на населението.
4. Усъвършенстване организацията на здравното обслужване на целеви групи от населението – възрастни хора в селските региони, социално слаби граждани, подкрепа на детското и майчиното здравеопазване.
5. Ресурсно обезпечение от страна на държавата и общините за привличане на млади лекари и медицински сестри, чрез материални стимули с възможност за специализация на място.
6. Осигуряване на необходимото финансово субсидиране на общинските лечебни заведения, което да отчита спецификата на отделните региони в страната.
7. Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/ да започне да прилага приетите нови медицински стандарти към алгоритмите на клиничните пътеки, за да могат болниците реално да усетят финансово облекчение.
Готови сме да участваме в диалог, да подкрепим всяка инициатива и да окажем експертна помощ и професионални действия за оценка и „лечение“ на здравната система в България. За осигуряване на качествена, достъпна и иновативна медицинска помощ и здравни услуги за лечение, възстановяване и профилактика на здравето на населението в България предлагаме:
1. Ситуационен анализ на състоянието на здравната система и здравеопазването в България, на всички негативни тенденции, фактори и последствия за промяна в здравния модел и изграждане на нова стратегия за развитие.
2. Национален консенсус за разработване и приемане на актуална програма за ваксинация на населението срещу COVID-19.
3. Използване на интегриран подход за профилактика, диагностика и лечение на населението в България.

Организатори на конференцията – Югоизточноевропейски медицински форум, Клъстер на здравните региони