По време на представянето на доклада на СЗО/Европа за финансовата защита в България презентация направи управителят на НЗОК проф. Петко Салчев:
- Доплащания има в лекарствата за домашно лечение, при медицинските изделия, в болничната помощ. За съжаление обаче има и директни плащания, в които влизат плащанията към болничната помощ, като например за избор на екип. В бъдеще очаквано доплащане ще има и за помощните средства.
Здравноосигурените лица не са защитени финансово в достатъчна степен при реализацията на лекарствената по-
литика на НЗОК, поради неяснота при рационалност и колебанието при налагане промени в законодателната база, които да доведат до рационалност. Разширяването на достъпа на пациентите до иновативни лекарствени терапии с включването на нови международни непатентни наименования е една от причините за постоянното увеличаване на разходите за лекарствени продукти. По отношение на лекарствените продукти за домашно лечение през 2021 г. най-голям ръст има при разходите за лечение на редки заболявания – 9,6%. Размерът на финансовите средства, заплащани за терапията на редките заболявания, засилва поляризацията между социалнозначимите заболявания и редките заболявания по отношение на стойността на терапевтичен курс на пациент, заплащана от НЗОК. Темпът на навлизане на генерични и биоподобни продукти, и ес-
тествената еволюция на цените към намаляване не са достатъчни за компенсирането на темпа на нарастване на разходите за иновативните нови  международни непатентни на-
именования, коментира проф. Салчев.
Той подчерта, че 19% от всички разходи на НЗОК през изминалата година за домашно лечение са покрили нуждите на само 1,52% от здравноосигурените лица, обърнали се към системата на здравноосигурителния фонд.
- Поради тази причина е необходима диверсификация на разходите за лекарствени продукти спрямо доплащането от пациента. Лекарствените продукти от Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък се заплащат от НЗОК с нива на реимбурсиране 100%, 75%, 50% и 25%, което, от своя стра-
на, определя и доплащането. НЗОК реимбурсира: 100% ле-
карствените продукти за хронични заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация и изискващи продължително ле-
чение; със 75% – лекарствените продукти за хронично протичащи заболявания с висока степен на разпространение на заболяемостта; до 50% (в т.ч. и 25%) се доплащат останалите лекарствени продукти извън посочените. Лекарствените продукти, включени в Приложение №2 на ПЛС и заплащани от НЗОК извън стойността на  медицинските услуги, са с ниво на заплащане от НЗОК 100%, припомни проф. Салчев. Той съобщи, че НЗОК предлага стратегия, за да се постигне по-висока финансова сигурност на здравноосигурените лица при достъп до лекарствена те-
рапия.
НЗОК вече е направила предложения до НСЦРЛП за оптимизация на база медицински показания на реимбурсната листа: лекарствените продукти да бъдат само в Приложение 2 за онкокомбинирана терапия; прекратяване на ре-
имбурсация на лекарствени продукти (например статини) и увеличение на реимбурсацията на групите с 25% и евентуално с 50% реимбурсиране.
- На база на изчисления и анализ реимбурсацията трябва да бъде при определени условия, за да има ефект едновременно и за НЗОК, и за здравноосигурените лица – т.е. да не бъде просто разход, а да стане инвестиция с дисциплиниращ и оптимизиращ ефект. Например може да се стартира постепенно за най-масовите групи ле-
карствени продукти при социалнозначимите заболявания, допълни проф. Салчев.
Той даде пример с лекарствените продукти за сърдечно-съдови заболявания, за кои-
то над 840 000 здравноосигурени се обръщат всеки месец към системата на НЗОК.
- 93% от всички разходи за тези лекарствени продукти са за лечение на сърдечно-съдови заболявания. 19% от разходите в група С са за лекарствени продукти с ниво на реимбурсация от НЗОК в размер на 25% от референтната стойност за опаковка. Месечният разход на НЗОК за тези лекарствени продукти от 43 международни непатентни наименования е
1 490 000 лв. Ниското ниво на реимбурсация от НЗОК, което изисква значително доплащане от страна на ЗОЛ, много често води до отказ от лекарствено лечение на ЗОЛ по финансови причини, а като вторичен ефект – до увеличаване на разходите на НЗОК за други по-скъпи терапии, заплащани на 100%, както и на болничните разходи.
При вдигане нивото на за-
плащане на всички лекарствени продукти от група С – сърдечно-съдова система, от 25% и 50% на 75% (с изключение на комбинираните лекарствени продукти), НЗОК ще заплаща на годишна база с 46 млн. лева повече. С толкова по-малко ще заплащат здравноосигурените лица, обърнали се към системата на НЗОК за лекарствени продукти за домашно лечение, изтъкна още управителят на НЗОК.