На 21 май т.г. се навършват 100 години от откриването на едно от най-авторитетните учреждения в тогава град Неврокоп, в района и околията, в целия Пирински край – Районната болница. През 1950 г. Неврокоп е преименуван на гр. Гоце Делчев в памет на Апостола на борбите на българите в Македония. Известно е, че този край се освобождава от Османско робство след Балканските войни от 1912-1913 г. и влиза в пределите на Царство България след Ньойския договор от 1919 година.
Самият факт, че болницата е оцеляла през толкова превратности в нашия живот – войни, политически катаклизми, икономически изпитания, говори, че нейното създаване не е плод на случаен порив или нечий каприз, а жизнена необходимост за населението. Колко държавни ръководители – министри, депутати, кметове, областни и околийски управители, общински съветници и служители, са стояли начело на държавата, околията, града и селата през тези сто години не се наемам да отговоря. Във всеки случай те са много повече от броя на медицинските служители в болницата, които, противно на някои твърдения, се оказват съвсем скромен брой – малко повече от 3000 души. Около 1000 от тях са лекари, зъболекари и фармацевти. Останалите са: фелдшери, медицински сестри, пом. фармацевти, лаборанти, акушерки, зъботехници, санитари, шофьори и др. Всички те са записали имената си със златни букви в историята на българското здравеопазване, те никога няма да бъдат забравени от признателните пациенти, защото са част от живота им, от бита им. И в най-отдалеченото село да отидеш, и в най-бедната къща да влезеш, ще намериш признателни пациенти, които с възхищение говорят за своите лечители. Малцина са здравните служители, които са страняли от нуждаещите се хора, те винаги са били част от обществения, стопанския, политическия и културния живот в града и района. Медицинските специалисти по принцип са хора с демократични възгледи, със здрави традиции, неизменно вплетени в съдбата на хората. За тях никога не е имало значение дали лекуваните са българи, турци, евреи, гърци, албанци, каква вяра изповядват, дали са богати или бедни, учени или неграмотни.
През годините медицинските служители са се занимавали наред с лечебната и с профилактична дейност: ваксинации, борба с всички видове пара-
зити, хигиена на жилищата и населените места, снабдяване с питейна вода, здравна просвета в училища, църкви, джамии и др.
Специално искам да подчертая заслугите и ролята за здравното дело в района и града на представителите на т. нар. „бяла“ емиграция, която идва в България и по-точно в Неврокоп след Октомврийската революция от 1917 г. и Гражданската война от 1920 г. в Русия. Това са лекари, медицински сестри, акушерки, медицински техници, зъболекари и др. Техният принос е много голям, защото тяхната работа в района съвпада с годините на разруха и разорения у нас след Първата световна война.
Когато отбелязваме стогодишния юбилей на болницата ние – съвременниците, се прекланяме пред ентусиазма и дръзновението на нашите предшественици, прокарали пътя на медицинската наука и практика в този отдалечен район на нашата страна. С уважение си спомняме за първите медицински служители, за несгодите и трудните условия, при които са работили. Ако за историята 50 или 70 години са само миг, то за болницата в гр. Гоце Делчев теи десетилетия са време на упорито изграждане, непрекъснато развитие и утвърждаване.
Известно е, че болницата носи името на нашия съгражданин Иван Скендеров, жител на ФРГ, който завещава след смъртта си през 1982 г. 5 млн. швейцарски франка за построяване на болница и нейното оборудване в гр. Гоце Делчев. По решение на ЦК на БКП с парите тогава е закупена съвременна медицинска апаратура за Медицинска академия в София, Първа работническа болница в София и ВМИ – Пловдив.
През 1986 г. след дълги умувания започва строителство на нова болница в гр. Гоце Делчев. За голямо съжаление строителството върви бавно, а събитията от 1989 г. го замразяват. И днес тази недовършена „нова болница“ стои и напомня за големия българин – родолюбец, наш съгражданин и неговото последно желание: „Нека се лекуват хората от Неврокопско…“. Това е много интересна история за нашите бивши и настоящи политици. За нея малко се пише и знае от нашата общественост.
За отбелязването на стогодишния юбилей на това забележително лечебно заведение е създаден Инициативен комитет с представители на МБАЛ „Иван Скендеров“, на общинските съвети на гр. Гоце Делчев и съседните общини гр. Хаджидимово, с. Сатовча и с. Гърмен.
Предстои откриване на обновено Отделение по образна диагностика; на фотодокументална изложба „100 години болница“, както и среща на всички медицински специалисти, свързали професионалния си път с лечебното заведение.
Вие сте в: Начало // Всички публикации // Поколения и личности
Поколения и личности
Уважаеми д-р Фидошев, аз съм внук на д-р Валентин Владимирович Матвеев, специалист по кожно-венерически болести, руски лекар емигрант след преврата в Русия през 1917 г. и Гражданската война. Имам доказателство (пощенска картичка от баща ми до дядо), от която следва, че през 1939 г. д-р Матвеев е живял (очевидно и работил) в Неврокоп. Дали имате информация за него? Ще Ви бъда извънредно благодарен, ако я споделите с мен.
Проф. д-р Михаил Матвеев, https://biomed.bas.bg/bg/mikhail-matveev/