Предложението

Доц. Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване в НС:
- Известни са тенденциите за намаляване на желаещите лекари да започнат работа като ОПЛ: работата на ненормиран работен ден, регионалните
проблеми в някои натоварени региони, в които много лични лекари не успяват да ползват платен годишен отпуск, регулаторните механизми, които ограничават „чистото” работно време за преглед.
За тяхното решаване ние от „Продължаваме промяната“ предлагаме за обсъждане следните промени, с уточнението, че те са възможни единствено и само след ефективното въвеждане на електронното здравеопазване в България. Предлагаме преминаване на ПИМП от формата на „лични лекари” във формат специалисти по обща медицина. Работното време на специалистите по ОМ става нормирано, като гражданите със здравни проблеми ще могат да търсят помощ в кабинетите за неотложна помощ, спешна помощ и спешните отделения на МБАЛ. Специалистите по ОМ ще предлагат възможностите, характерни досега за ПИМП, но без фиксирането на пациенти към само един личен лекар. Целта „да познаваме добре” пациента, застанал пред нас, ще бъде възможна след ефикасното въвеждане на здравното досие. Премахване на капитационната форма на заплащане за извършване на редовните медицински прегледи, но запазване на капитационната такса на заплащане за много от сега наложените дейности в ПИМП като детска консултация, профилактични изследвания и др. Замяна на „първичния и вторичния преглед” с „амбулаторен случай”, която ще даде възможност при проведено успешно амбулаторно лечение специалистът по обща медицина да може да максимизира доходите си.
Това са част от предложенията за промени, с които да се решат натрупаните проблеми.Реакцията

Д-р Николай Брънзалов, ОПЛ, зам.-председател на БЛС:
- За да се направи каквато и да е реформа, трябва да има подготвен ресурс. Когато един пациент е болен на легло с анемия, ако му срешем косата, той сигурно ще се почувства по-добре, но това няма да реши неговия здравен проблем. За да бъде излекуван, в него трябва да се влеят свежи сили както в количествено, така и в качествено отношение.
България е много различна, особено по отношение на лекарските практики. Едва когато влеем нови сили на системата, можем да седнем на една маса, да се видят всички детайли и тогава да се премине към каквато и да е реформа. Реформата е належаща, но не може системата рязко да се променя кардинално.
Все още сме на половината път на електронното здравеопазване. Всеки общопрактикуващ лекар има пациентска листа. Поне информацията за заболяемостта на пациентите в неговата листа е видима, дори и да няма електронно здравеопазване. Как ще се водят диспансеризацията, дългосрочната грижа за хронични незаразни заболявания, кои-
то се осъществяват от личните лекари за пациентите в тяхната листа? Това ще са прегледи по дейности, за които трябва да има допълнително заплащане. Можете ли да си представите един лекар да прави профилактични и диспансерни прегледи, а друг да преглежда само кихащи и кашлящи хора с остри заболявания?
Разбирам моите колеги, те действително са изтощени. Из-
тощен съм и аз. Години наред имаме едни и същи проблеми, съобщаваме ги, даваме предложения за решаването им и никой не взима мерки. Особено в по-рядко населените райони колегите са изтощени. Има хора, които години наред не са успели да ползват и отпуска, защото трябва да бъдат 24 часа 7 дни в седмицата на разположение на своите пациенти. Това е една недомислица и се надявам да бъде променена скоро в наредбата. Общопрактикуващите лекари от 7000 в началото на реформата сега са в 3600 практики – не повече от 4000 ОПЛ. Те обаче годишно отчитат към НЗОК около 35 млн. прегледа. Нека да помислим, ако това, което доц. Тонев съобщава, стане реалност, как ще бъдат осъществявани тези 35 млн. прегледа, от които 10 млн. в дейности, заплащани от НЗОК. В останалите 25 млн. влиза т. нар. капитация. Как ще се конкурира този колега, който отговаря за 9 села, с някой друг? Нека да погледнем и в големия град, в който в едно ДКЦ има 20 практики на общопрактикуващи лекари. При добрия лекар, който се старае и който провежда надлежно прегледи, има и най-голяма опашка, а пред съседния кабинет няма никого. Знаете колко хора идват само за някаква дребна административна услуга. Те ще изчакат ли реда си при тези, които преглеждат надлежно, или просто ще влязат в съседния кабинет, за да я получат? Тези два прегледа еднакви ли са?
Всъщност така се обезсмисля най-големият плюс на настоящата система – личното познаване на пациентите.