Повече от година след началото на пандемията директорът на Националните институти по здравето в САЩ Франсис Колинс продължава да има една мечта – откриването на Tamiflu за COVID-19 – хапче, което пациентът да приема веднага след поставянето на диагнозата – специфично лечение с поносими странични ефекти и ниска цена. То би трябвало да действа също толкова добре, колкото и онова лечение с антитела, което изисква едночасова интравенозна инфузия, но би било в таблетна форма, удобна за приемане у дома. Оказа се, че пътят до сбъдването на тази мечта е дълъг, но това не е изненада – обикновените настинки често се причиняват от коронавируси. И учените се шегуват, че въпреки похарчените милиарди долари за научноизследователска и развойна дейност, все още няма лечение за тях.
Общопризнати са два взаимосвързани етапа на заболяването COVID-19: начален стадий на активна вирусна репликация и последваща фаза на имунен отговор с клиничните характеристики на свръхвъзпаление, свързано с остър респираторен дистрес синдром. Във втория случай много имунни модулатори и имуносупресивни лекарства, които са широко използвани в ревматологичната практика, влязоха в употреба за лечение на пациенти с умерен или тежък COVID-19. Появи се и ново предизвикателство – търсенето на медикаменти, които, използвани off label, да облекчават симптомите на т. нар. post COVID. Нашият скрининг в сайтовете на медицински издания показва последните търсения в тези направления.
В края на март т. г. фармацевтичната компания Pfizer обяви началото на клинично изпитване на нов антивирусен терапевтичен агент – PF-07321332. Това е първият орално прилаган експериментален протеазен инхибитор, който се оценява в клинични проучвания. Същевременно във фаза 1b при хоспитализирани участници с COVID-19 се оценява интравенозно прилаганият експериментален протеазен инхибитор на компанията PF-07304814. „Пероралният антивирусен клиничен кандидат PF-07321332, инхибитор на SARS-CoV-2-3CL протеаза, демонстрира in vitro мощна антивирусна активност срещу SARS-CoV-2, както и ефикасност срещу други коронавируси, което предполага възможност за използване при лечението на COVID-19, както и потенциално приложение при бъдещи заплахи от коронавируси”, се казва в прессъобщение на Pfizer.
Протеазните инхибитори се свързват с вирусен ензим (наречен протеаза), предотвратявайки репликацията на вируса в клетката. Те са ефективни при лечението на други вирусни патогени като ХИВ и хепатит С както самостоятелно, така и в комбинация с други антивирусни средства. Предлаганите на пазара терапевтици, атакуващи вирусни протеази, обикновено не са свързани с токсичност и този клас молекули има потенциала за лечение на COVID-19, което да бъде добре понасяно от пациентите.
„Проектирахме PF-07321332 като потенциална перорална терапия, която може да бъде предписана при първите приз-
наци на инфекция, без да е необходимо пациентите да бъдат хоспитализирани или да се нуждаят от критични грижи”, заяви д-р Майкъл Долстен, научен директор на Pfizer. Според него в случай на успех двете опции – пероралното приложение в началото на инфекцията и интравенозното при хоспитализирани пациенти, ще затворят цялостния цикъл на лечение на COVID-19.
Проучването, което се провежда сред здрави доброволци в САЩ, е рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано, с еднократно и многократно дозиране, и оценява безопасността, поносимостта и фармакокинетиката на PF-07321332.
* * *
Кортикостероидът budeso-nide, използван в инхалационна форма за  лечение на астма и ХОББ, може да съкрати с около три дни времето за възстановяване от COVID-19 при амбулаторни пациенти. Това показват резултатите от клинично изпитване сред хора на възраст над 65 години и сред по-рискови пациенти на над 50-годишна възраст. В рамките на проведено във Великобритания проучване Principle, 961 души са разпре-
делени на случаен принцип да получават инхалационен bude-
sonide у дома и са сравнявани с разпределени на случаен принцип 1819 пациенти, които са на стандартна терапия.
Междинният анализ, базиран на данни, събрани до 25 март т. г., включва 751 души от групата на budesonide (800 µg два пъти дневно в продължение на 14 дни) и 1028 души от контролната група.
Около една трета (32%) от хората, приемащи инхалаторен budesonide, са се възстановили през първите 14 дни след рандомизацията и са останали в добро състояние в целия из-
следван период от 28 дни, в сравнение с малко над една пе-
та (22%) в групата на стандартно лечение.
Ръководителят на проучването Крис Бътлър, професор по първична медицинска помощ от Оксфордския университет, каза по този повод: „Очакваме лекарите по целия свят, които се грижат за амбулаторни пациенти с COVID-19, да имат предвид тези доказателства при вземането на решения за лечение”.
Резултатите ще бъдат публикувани, след като приключи проследяването на всички останали участници в проучването.
* * *
В Обединеното кралство стартира проучване на терапии, целящи намаляване на броя на хората, които биват отново приемани в болница или умират в последващите месеци след хоспитализация заради COVID-19.
Данните на Службата за национална статистика показват, че в рамките на шест месеца след хоспитализация поради COVID-19 29% от пациентите биват рехоспитализирани, а повече от 12% умират в същия период.
Ръководителят на изследването д-р Шарлот Съмърс от Университета в Кеймбридж казва: „След като са преживели травмата от хоспитализация с COVID-19, твърде много пациенти се озовават отново в болница с нови или дългосрочни усложнения .За съжаление мнозина умират през месеците след изписването. Това изпитване е първото по рода си, което ще изследва какви терапии бихме могли да използваме, за да намалим опустошителното въздействие на заболяването“.
Проучването e наречено HEAL-COVID (Helping to Alleviate the Longer-term consequences of COVID-19 – Помощ за облекчаване на дългосрочните последици от COVID-19). То се провежда от Университета в Кеймбридж и от Центъра за клинични изпитвания на Университета в Ливърпул. С цел преодоляване на дългосрочните усложнения от прекаран COVID-19 ще бъдат тествани редица съществуващи безопасни лекарства върху пациенти в Обединеното кралство.
HEAL-COVID ще включва пациенти, изписани от болница след първия им престой за COVID-19. Те ще бъдат рандомизирани да получават едно от двете лекарства – apixaban и atorvastatin – и напредъкът им ще бъде проследяван. През следващите седмици ще бъде включено и трето лекарство по препоръка на британския Терапевтичен консултативен комитет по COVID-19.
Проф. Карол Гембъл, директор на Центъра за клинични изпитвания в Ливърпул, изтъкна, че при проучване с подобен дизайн през лятото на миналата година са оценени възможностите на dexamethasone за лечение на тежко и критично болни пациенти и сега той е част от стандартното лечение на COVID-19 по целия свят. „Дългият COVID може да окаже значително въздействие върху качеството на живот, което обяснява както необходимостта от подобни изследвания, така и инвестирането на милиони за откриването на десетки специализирани клиники, за да се помогне на потърпевшите да възстановят здравето си“.
* * *
Британски изследователи стартират клинично изпитване, за да изследват  дали препаратът niclosamide, обикновено използван за лечение на тении, може да предотврати инфекцията с COVID-19 при уязвими, високорискови пациенти с бъбречни заболявания. В предклинични изпитвания е доказано, че медикаментът може да спре репликацията и да възпрепятства навлизането на SARS-CoV-2 в клетките на горните дихателни пътища.
Данните показват, че един на всеки пет пациенти на диализа или с бъбречна трансплантация, които са с положителен тест за вируса, умира в рамките на четири седмици. Много от тези на диализа са принудени да се излагат на риск и да посещават диализния си център няколко пъти седмично. А тези, които са с бъбречна трансплантация, трябва да продължават да приемат своите имуносупресори, въпреки че те ги правят по-податливи на инфекция.
Проучването PROTECT-V ще започне в Cambridge University Hospitals с перспективата за разширяване и в други британски здравни центрове. То ще включи поне 1500 пациенти с бъбречни заболявания, които ще бъдат рандомизирани в допълнение към обичайната терапия да получават или плацебо, или UNI911 (niclosamide), преформулиран като назален спрей. Локалното приложение на медикамента ще намали опасността от странични ефекти в тази високорискова група.
Участниците могат да се включат и след ваксинация, което ще определи дали niclosamide може да предпази хората от вируса самостоятелно, или в комбинация с някоя от наличните в момента ваксини.
Ако изпитването е успешно, то може да проправи пътя за ново лечение за COVID-19 при хора с бъбречни заболявания, което впоследствие може да бъде разширено и към други уязвими групи.
* * *
Regeneron Pharmaceuticals обяви на 12 април т. г., че еднократното прилагане на коктейла от моноклонални антитела на компанията намалява с 81% риска хора, изложени на Covid-19, да развият заболяването.
В проучването са включени 1500 здрави доброволци, всеки от които е съжителствал с някого с положителен тест за SARS-CoV-2. Около една трета от тях са с поне един рисков фактор за тежко протичане на заболяването. Една трета са със затлъстяване, а 38% са над 50-годишни.
Участниците в проучването са получили единична доза от коктейла с антитела, инжектирана подкожно, или плацебо. След 29 дни 11 души в групата, получила лечението, са развили COVID-19, в сравнение с 59 души в групата на плацебо. При лицата, които въпреки лечението са получили COVID-19, симптомите са изчезнали след една седмица, в сравнение с три седмици при тези на плацебо. Същевременно е установено, че рискът от прогресиране до симптоматичен COVID-19 намалява с 31%.
Тези резултати са подобни на резултатите, наблюдавани в проучване, проведено от компанията Eli Lilly на нейния моноклонален медикамент в домове за възрастни хора. Една ключова разлика: докато в предишни проучвания както на Lilly, така и на Regeneron, антителата трябваше да се прилагат интравенозно, сега Regeneron е използ-
вал формула, която може да се прилага субкутанно.
Досегашната възможност са-
мо за интравенозно приложение, което става в болнични условия, докато в същото време е доказано, че антителата са най-ефикасни в началото на заболяването, е едно от основните препятствия пред използването на медикамента. Така например през януари т. г. Германия закупи 200 000 дози моноклонални антитела на стойност 400 млн. евро, но до средата на март са използвани само около 800 единици. С малкото дози са лекувани пациенти, които по друга причина са в болница, например в онкологично отделение, и междувременно са тествани положително за SARS-CoV-2.
А защо се нуждаем от антитела, когато вече има ваксини? Дан Барух, директор на Центъра за вирусология и ваксини в Медицинския център „Бет Израел” и изследовател в проучването на Regeneron, заяви, че подходите са „допълващи се“. Към момента все още има значителен брой хора, които не са напълно ваксинирани. Нещо повече, някои хора, включително тези с компрометирана имунна система, е възможно да не генерират достатъчно антитела и биха могли да се възползват от антителата, които директно се инжектират в организма им. При някои обстоятелства, например при огнище в старчески дом, моноклоналните антитела, които започват да действат веднага, може да бъдат по-добрият подход.