- Който умира от COVID-19 така и така е щял скоро да си умре поради напредналата си възраст и съпътстващи заболявания

- При ограничаването на икономическата активност младите жертват своя просперитет и благосъстояние, за да поживеят старите и болните малко по-дълго

- Подобно противопоставяне по линията „млади срещу възрастни“ и „болни срещу здрави“ е недопустимо от морална гледна точка, но освен това е и научно необосновано

Вярно е, че младото поколение дълго ще търпи икономическите последици от безпрецедентните противоепидемични мерки. Вярно е също така, че при сегашната епидемия по-възрастните са особено застрашени – средната възраст на починалите от COVID-19 в Германия е 81 години. Но и по-младите не са недосегаеми. И, ако не бяха наложени строги мерки за ограничаване на разпространението на вируса, много от тях също можеше да умрат. В страни, където капацитетът на здравните системи беше поставен на изпитание, средната възраст на починалите е шокиращо ниска. Без ефективните мерки това можеше да се случи и в страни като Германия.

Освен това е погрешно да се обобщава, че един възрастен и вече болен от друго заболяване човек губи само няколко месеца или даже седмици живот след срещата си с новия коронавирус. По-близо до истината са някои изчисления, според които става дума за загуба на между 5 и 13 години. Невероятно е, но е факт: дори с болест може да се живее добре в богата страна, стига да не се намеси някой вирус.

В Германия има около 20 – 30 милиона души с високо кръвно налягане; три четвърти от тях са на възраст над 70 години,  ето защо не е чудно, че сред починалите от COVID-19 има много пациенти с хипертония. Но и с високо кръвно налягане човек може да доживее до 90 и повече години, ако има добър лекар. Същото важи и за хората с други заболявания – от диабет през ХИВ/СПИН до рак. Почти всички са „предварително болни“ от определена възраст нататък, но има и 20-годишни с автоимунни заболявания, и 30-годишни с левкемия.

Позоваването на предишни заболявания е цинично – съществува риск животът на човек със заболяване да бъде смятан за по-малко ценен.

Изследователи от Университета в Глазгоу, Шотландия, са направили сравнителен анализ на данните на Световната здравна организация за очакваната продължителност на живота за различните възрастови групи и данните за смъртността от COVID-19 в Италия и Великобритания.

Те стигат до извода, че мъжете, жертви на коронавируса, губят средно 13 години живот, а жените – 11.

В проучването специално се проследява ефектът от заболяванията, които пациентите са имали преди инфекцията с COVID-19 – фокусът е върху хора със сърдечни заболявания като ритъмни нарушения или сърдечна недостатъчност, както и пациенти с инсулт, високо кръвно налягане, диабет, деменция, ХОББ, рак, чернодробна недостатъчност и бъбречни заболявания. Данните от Италия сочат, че най-честото съпътстващо заболяване е високо кръвно налягане – 73% от починалите, следвано от диабет – 31,3%, и сърдечни заболявания – 27,8%.

Авторите на проучването изтъкват, че шансът за оцеляване зависи и от други обстоятелства, като например възможностите на здравните системи в отделните региони. По-специално за Италия се предполага, че броят на смъртните случаи е толкова голям, защото не всички страдащи са успели да получат възможно най-доброто лечение.

Средната възраст на починалите, обхванати в проучването, е 81 години. Въпреки тази напреднала възраст авторите предупреждават срещу прибързани изводи: от една страна от COVID-19 умират и по-млади, до този момент здрави хора, от друга – налично заболяване не означава автоматично по-ранна смърт. Повечето хора губят заради инфекцията със SARS-CoV-2 значително повече години живот от често споменаваните една – две години, обобщават учените. Това оставащо време живот намалява, колкото по-възрастен е човек и колкото по-многобройни са съпътстващите му заболявания. Но 80-годишен мъж в добро здравословно състояние губи средно 11 години живот заради коронавируса.

В крайна сметка интересите на възрастните и на младите, на все още здравите и на вече болните не са чак толкова различни. При всички тях става въпрос за здраве, за пари и за възможно най-дълъг живот в общество, в което не се чертаят разделителни линии по време на криза.