Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Шест неправилни схващания за ваксините

Шест неправилни схващания за ваксините

Шестте най-чести неправилни схващания за ваксините, както и аргументираното им отхвърляне първоначално са създадени от Центъра за контрол на болестите в САЩ, а по-късно са редактирани от СЗО. Те са ценна информация за медицински специалисти, както и за обезпокоени и разколебани  родители. В нашия модерен свят на бързи  комуникации се срещат родители с резерви относно ваксините както за своите деца, така и за себе си. Някои отказват по религиозни или философски причини. Други виждат в задължителността на ваксинирането намеса в правото на личен избор. Има и такива, които се съмняват в безопасността и ефикасността на ваксините или смятат, че ваксинопредотвратимите болести не представляват сериозен риск за здравето.

l Инфекциозните болести са започнали да изчезват преди въвеждането на ваксините поради по-добрата хигиена и санитарни условия

Подобни твърдения предполагат, че ваксините не са нужни. Подобрените социално-икономически условия безспорно имат индиректно влияние върху инфекциозните болести. Пълноценното хранене, антибиотиците и други видове лечения подобряват прогнозата им, а по-ниската раждаемост намалява броя на възприемчивите контактни в дома. Но кратък поглед върху честота на някои инфекциозни болести през годините не поставя под никакво съмнение благоприятното влияние на ваксините дори и в днешно време.

Въпреки подемите и спадовете постоянното и реално намаляване на заболяемостта от морбили съвпада с въвеждане на ваксината в САЩ от 1963 г. С изключение на хепатит В други ваксинопредотвратими  инфекции показват подобен ход (кърмачетата, имунизирани с ваксина срещу хепатит В планово, няма да бъдат рискови, докато не станат тийнейджъри. Ето защо трябва да се очаква поне 15 години интервал от началото на масовата планова имунизация и значителното намаляване на заболяемостта). Ваксината срещу Haemophilus influenzae b (Hib) е друг пример. Hib инфекциите сред кърмачетата превалират до средата на 90-те години на ХХ век, но след въвеждането на конюгираната ваксина честотата им рязко спада.

Нека да си спомним за горчивия опит на някои страни, които допуснаха редуциране на имунизационния обхват. Три страни – Обединеното кралство, Швеция и Япония, намалиха използването на коклюшната ваксина поради опасения от странични ефекти. Ефектът бе драматичен и непосредствен. В Обединеното кралство последва епидемия от коклюш със 100 000 заболели и 36 смъртни случая през 1978 г. В Япония почти по същото време заболелите достигат 13 000 с 41 смъртни изхода (1974 г. – 393 заболели), а в Швеция през 1985  г. заболелите от коклюш се 5-кратно повече в сравнение с 1981.

От интерес е епидемията от дифтерия през 1994 г. в бившия Съветски съюз с 50 000 случая, от които 1700 смъртни в резултат на влошената инфраструктура след падането на комунизма.

През миналата година в Таджикистан се разрази епидемия от полиомиелит в резултат на спад на ваксиналния обхват на 87% за 2008 г., т.е. малко под препоръчителния от СЗО 90%. Това е първата епидемия след сертифицирането на Европейския регион на СЗО за свободен от полиомиелит през 2002 г. Регистрирани са 458 потвърдени случая с разпространение в съседни страни  – 14  случая в Русия, 1- в Казахстан, 3 – в Туркмения.

l Повечето от заболелите от определена инфекциозна болест са имунизирани срещу нея

Това е друг често срещан аргумент в антиваксиналните твърдения – предполагащ, че ваксините са неефективни.

Наистина при епидемия заболелите ваксинирани често преобладават над заболелите неимунизирани – дори и при морбилна ваксина, която е ефективна в 98%, ако се приложи както трябва. Този на пръв поглед парадокс се обяснява с 2 фактора: нито една ваксина не е 100% ефективна и в много икономически развити страни преобладават ваксинираните.

l Някои серии ваксини се свързват с повече нежелани реакции и смъртни случаи в сравнение с други. Родителите трябва да намерят номерата на тези серии ваксини и да не позволяват децата им да бъдат имунизирани с тях

Това твърдение се ползва с голяма публичност.То е неправилно по 2 причини:

- повечето регистрирани странични реакции са временно свързани с приема на ваксината; те не трябва да се интерпретират като причинно свързани. Страничната реакция след ваксиниране не означава, че е причинена от самата ваксина.

- Различните серии ваксини не са еднакви по големина и могат да варират от десетки хиляди до няколко милиона дози, като  някои се дистрибутират по-продължително от други. Същевременно повечето смъртни случаи, съвпадащи с приложението на ваксини, са през първата година след раждането, когато детската смъртност е най-висока. Когато странични реакции от дадена ваксинална серия са по-чести от очакваните, тя се изтегля от употреба. В повечето страни по света има добре развити системи на надзор и мониториране на подобни реакции.

l Ваксините могат да доведат до много опасни нежелани реакции, дори смърт, и до различни остатъчни прояви в по-далечен план

Ваксините, въпреки многобройните антиваксинални публикации, са безопасни. Повечето от страничните реакции са незначителни и краткотрайни – лека локална болка или температура. По-сериозните са много редки (от порядъка на 1/1000 на 1 млн. дози), а някои са толкова редки, че рискът им не може да се оцени точно, особено ако се касае за смъртен случай. Всички фатални инциденти се съобщават на здравните министерства и задълбочено се анализират. Дори ако след обстойно проучване се окаже връзка с ваксината, обикновено това е програмна грешка (грешка в непосредственото приготвяне на ваксината за имунизиране, съхранение или при самото приложение).

Сравняването на риска от инфекциозна болест с този от ваксината категорично показва ползата от ваксиниране на децата, представено на таблицата.

l Ваксинопредотвратимите заболявания са елиминирани в моята страна, затова не е нужно да имунизирам детето си”

Наистина, благодарение на ваксинациите в много страни повечето ваксинопредотвратими заболявания са редуцирани до минимум. Същевременно в други части на света някои от заболяванията са често срещани, дори имат епидемично разпространение. Завърналите се от тези страни туристи могат да „внесат” тези заболявания в родината си. Ако обществото не е защитено чрез ваксина, те бързо могат да се разпространят и да доведат до епидемия.

Същевременно някои лица не могат да бъдат ваксинирани (например поради тежка алергична реакция към съставките на ваксината), а една много малка част не развиват имунитет след ваксинирането. Тези лица са възприемчиви и тяхната единствена надежда да не заболеят е околните да бъдат  имунни и да не ги заразят. Успешната ваксинална програма зависи от сътрудничеството на всеки индивид в обществото.

l Прилагането на много ваксини по едно и също време повишава риска от нежелани реакции и претоварва имунната система

Децата се срещат с различни антигени всеки ден чрез храната, а много бактерии колонизират (населяват) устата и носа, предоставяйки на организма „среща” с още антигени. Вирусните респираторни инфекции добавят 4-10, а стрептококовите допълнително  25-50 антигена. На фона на тези нормални събития няколко отделни антигена, съдържащи се в детските ваксини, едва ли ще бъдат допълнителен товар върху имунната система. Наличните научни данни показват, че едновременното прилагане на няколко ваксини няма неблагоприятен ефект върху нормалната имунна система на детето. Още повече че проучвания показват, че едновременното прилагане на различни комбинации от ваксини е еднакво ефективно, то е без повече странични реакции в сравнение с  моноваксините (единичните). Това дава по-голяма възможност да се имунизират децата до 1 година от раждането – най-ранимия период от техния живот. От друга страна се спестява време на лекарите и родителите и травма на децата.

Познаването на тези  най-разпространени неправилни схващания от медицинските специалисти ще даде възможност те да ги опровергаят аргументирано. Така не само ще се успокоят колебаещите се родители, но добрата информираност ще даде възможност те да направят най-правилния избор за децата си

Доц. Радка КОМИТОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.