Изискванията, заложени в Приложение №18 „Клинични пътеки”, се разминават с критериите на медицинските стандарти по съответните специалности. За това отново алармираха от Сдружението на общинските болници в България на пресконференция на 8 февруари т.г. Изготвените 3 допълнителни указания, които променят правилата за сключване на договори по някои клинични пътеки, не са елиминирали всички несъответствия, подчерта д-р Иван Димитров – председател на сдружението и управител на болницата в Попово. Той коментира, че общинските болници са най-ощетени от този проблем. Поради новите правила общинските болници няма да могат да сключат договори за някои клинични пътеки и съответно – да извършват рутинни дейности, които са практикували години наред.
Болниците в населени места с до 25 хил. души население ще успеят да покрият изискванията за 45 до 100% по-малко дейности, отколкото през 2010 г., твърди д-р Димитров. Според него това ще доведе до фалит на голяма част от тях. В резултат рязко ще се влоши медицинското обслужване в малките градове и села, в които живее най-бедното население с ниски доходи. Освен това няма да има институция, която да поеме обществените и социални функции, които общинските болници изпълняват.
Пред журналистите болничните мениджъри определиха като абсурдни някои изисквания по клинични пътеки. Като пример посочиха критериите за изпълнение на клинична пътека за оперативна интервенция на диабетно стъпало, за която се изисква хирургично или ортопедично отделение с второ ниво на компетентност. От сдружението не виждат логика защо ако манипулацията се извършва в хирургично звено, са необходими 6 специалисти, а ако се извършва в ортопедично – 4. Според управителите за тази масова операция са необходими един хирург/ортопед и един анестезиолог. Представителите на сдружението не приемат и изискването за наличие на интензивно отделение за клиничните пътеки за лечение на инсулт, диабетно стъпало, диария, вирусни инфекции. Според тях на този етап това е невъзможно, а и не е рентабилно.
От сдружението отхвърлиха твърдението, че нямат претенции към медицинските стандарти. Д-р Ат. Атанасов – управител на болницата в Нови пазар, акцентира върху факта, че на практика в едно лечебно заведение отделните отделения имат различни нива на компетентност, което създава допълнителен хаос при покриване на изискванията по клинични пътеки. Според него част от завишените изисквания в стандартите няма да доведат до повишаване на качеството на болничната медицинска помощ, а ще затруднят достъпа.
Мениджърите на общинските болници изразиха позиция и по новите правила за разпределяне на бюджетите за болнична помощ. Д-р К. Маналова – управител на болницата в Казанлък, подчерта, че е некоректно прогнозните стойности за тази година да се изчисляват на базата на данните от 2010 г., когато финансови рестрикции доведоха до ограничаване на плановия прием и до хоспитализиране основно по спешност. От сдружението предложиха за база да се вземат данните за изплатените средства на болниците през 2009 г. Мениджърите настояват още да отпадне думата „задължителни” за прогнозните стойности, както и да бъде дадена възможност за тяхната корекция, когато не съответстват с реалната необходимост от болнична помощ за даден район.
Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването коментира, че връщането на бюджетното финансиране на болниците, съчетано с напълно необоснованите от медицинска гледна точка изисквания за сключване на договори по клинични пътеки, няма да осигури по-високо качество на медицинското обслужване, а ще доведе до влошаване на качеството и ограничаване на достъпа до медицински услуги. Според него все още не е късно отговорните институции да вземат мерки, а управляващите да си дадат сметка, че са сгрешили.
От сдружението цитираха данни, според които общинските болници ползват едва 14% от обществения ресурс за болнична помощ, докато университетската болница „Св. Георги” в Пловдив например изразходва 7% от ресурса. Представена бе и информация за неравномерното разпределение на средствата в отделните райони на страната, която кореспондира с драстична разлика в средния разход за болнична помощ на жител в общините.
От сдружението отхвърлиха твърденията, че в здравната система са настъпили ред и спокойствие. Според мениджърите на общинските болници зрее остър сблъсък в съсловието, както и между лекар и пациент. Д-р Димитров подчерта, че ролята на общинските болници в българското здравеопазване е незаменима. Ако бъдат допуснати фалити, населението ще бъде изложено на риск и ще се стигне до трагични инциденти. Управителите на общинските болници призоваха отговорните институции за адекватно поведение, като предложиха да бъде изготвен задълбочен анализ и да бъдат намерени конструктивни решения на наболелите проблеми.
ФМ
