Малко са личностите, за които всепризнатият родолюбец Иван Вазов е декларирал признателност и почитание. За доктор Иван Андреев Богоров – видния български енциклопедист от Възраждането, Иван Вазов е написал: „Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число, грешим против чистотата на езика.“
С тези думи се описват приносите на доктор Богоров в областта на езикознанието. Но народният будител с диплома на лекар е постигнал успехи и в много други сфери: журналистика, география, икономика както и за решаване на редица конкретни стопански въпроси. За заслуги през 1884 г. д-р Иван Богоров е избран за почетен член на Българското Книжовно Дружество и от тогава до наши дни е титулуван като академик.
Иван Богоров е роден в Карлово около 1820 година. От майка си, останала рано вдовица, е приучен на упорит и всякакъв труд. Детството му е преминало в родния град, бил е ученик на прочутия даскал Райно Попович, който му вдъхнал от дете вярата във всемогъщата сила на знанието. По-късно в Цариградската „Велика народна школа“ на Коручешме Богоров се запознава с Георги Раковски, заедно с когото се въодушевяват от патриотичната проповед на Неофит Бозвели и заедно страдат „заради заспалата българска народност, която по това време едвам се пробуждаше“.
Учението в гръцката гимназия не задоволява амбициозния младеж и той изоставя Цариград. Заминава за Одеса, където се записва в Ришельовския лицей. Там под покровителството на заможните и просветени българи Васил Априлов, Николай и Спиридон Палаузови се подготвят за учителска и книжовна дейност Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев, Никола Михайловски, бащата на Стоян Михайловски, а също и първите ни поети – Найден Геров, Добри Чинтулов, Елена Мутева. Попаднал в такава среда, Богоров се вълнува от въпроса дали може да се създаде български литературен език, какъвто дотогава не е съществувал. Превежда руския учебник „Математическа география“ от Бардовски като отбелязва изрично: „Написано по новобългарски!“ Още в предговора Богоров проповядва норми на литературен език върху основата на говоримата реч и защитава правописа на превода си. Като доказателство на тази теза издава самостоятелна сбирка „Български народни песни и пословици“ (1842 г.) и с това пръв дава израз на събудения интерес към фолклора сред младата българска интелигенция.
Нетърпелив и жаден за деятелност, през 1843 г. Богоров е вече в България. Учителства, издава учебници, бори се срещу гърцизма и привържениците на гръцкото образование. Написва замислената в Русия граматика и я отпечатва в Букурещ през 1844 г. със заглавие „Първичка българска граматика“. Застъпниците на говоримия език в литературата са все още малко, повече са тези, които смятат, че езикът, който говори народът, е „развален“, че трябва да се ползва „майката“ – старославянския език.
Трудно е било тогава да се повярва, че „говорът на безкнижните орачи и овчари“ може да се използва в литературата. Заслугата на Богоров е, че той пръв формулира тенденциите в бъдещото развитие на литературните практики и дава пример за това. В края на „Първичка граматика“ е приложен „Словарник“, в който са преведени редица турски и гръцки думи, навлезли в езика ни, с хубаво звучащи български думи – навик (вместо адет), цвят (вместо боя), гледка (вместо сеир), лекарство (вместо цяр). Когато познатите му народни говори не помагали, Богоров изобретявал съставена от него самия дума: вестник, часовник, цветарник.
Неспокойният и любопитен дух на будителя го отвежда в Лайпциг, където записва да учи химия. Поради липса на средства не успява да завърши следването, но точно поради немотията в него се родила идеята да издава вестник, с който да осигури съществуването си. На 20 април 1846 г. се появява брой първи на първия български вестник „Български орел“ – „известник гражданский и книговен“. Под внушителното заглавие стои програмната статия „Свиквание“, в която Богоров заявява: „Всички съседни нам народи вдигат глава, виждат какво става по света и намират своя път, само българите ли ще останат „живи умрели“? Не! Това не може да остане тъй занапред! И ми българите трябва да започнем да се усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи, ми трябва да държим здраво езика си и вярата си!“
Въпреки благородната идея за национално свестяване, гражданско възпитание и културно издигане на народа, вестник „Български орел“ не успява да отговори на назрелите обществени нужди. Той е бил посрещнат добре от приятели в Сърбия и Русия, но от българските земи не се записал нито един абонат. След излизането на още два броя, издаването спира и Богоров решава да продължи дейността си в Цариград, където българската колония от занаятчии и търговци е благоприятна среда за събуждането на по-активен обществен живот. Новата рожба „Цариградски вестник“ (1848-1862) става най-популярното и най-дълготрайното възрожденско периодично издание.
В трудните времена Богоров разбира, че „както къща не се прави без тесла, така и вестник не се прави без пари“. С амбицията да разшири народополезната си дейност заминава за Париж, където следва и завършва медицина (1855-1858). Завръща се като дипломиран лекар и се установява в Цариград и Пловдив. Едновременно с медицинската практика издава „Журнал за наука, занаяти и търговия“ – първото българско икономическо списание, „Селски лекар“, „Книговище за прочитание“, „Чисто българска наковалня за сладкодумство“. Съзрял идеята, че забогатяването на народа може да се осъществи чрез развитието на индустрията и търговията, той предприема пътувания по селищата на България, за да се запознае с тяхното икономическо състояние. Като резултат написва книгата „Няколко дена разходка по българските места“, която е първият български пътепис, издаден самостоятелно.
Доктор Иван Богоров е даровит полиглот. Свободно е говорил руски, сръбски, румънски, старо- и новогръцки, турски, френски и немски език. Той е съставител на първия Френско-български (1869 г.) и Българо-френски (1871 г.) речник. По време на Руско-турската война е служил като преводач. Енциклопедичните му познания са основата за съставения от него „Академичен български речник“. До края на живота си (починал е на 1 ноември 1892 г.) той се отдава на безкористна служба в името на народа, най-вече с езикови занимания и борба с чуждите думи в литературния език.
Д-р Иван Богоров е живял винаги крачка преди времето си. Повечето от начинанията му са оценени едва от потомството. Поради това акад. Александър Теодоров – Балан, негов изтъкнат последовател, го е характеризирал като „Баща на българското вестникарство“, неуморим санитар на езика“, като „най-ексцентричния будител първопроходец“!
