Вие сте в: Начало // Всички публикации // Ранното откриване е разковничето

Ранното откриване е разковничето

Съгласно данните от епидемиологията ракът на дебелото черво – колоректалният карцином, в световен мащаб заема между второ и трето място. В България през изминалата година се наблюдава увеличение на броя на случаите спрямо предходните години. При карцинома на колона се увеличава и смъртността, докато при карцинома на ректума има увеличение на заболяемостта, но без увеличение на смъртността. Обясненията на такива данни могат да бъдат в много насоки, но първо – подобри се лечението на рака на ректума, по-рано се диагностицира заболяването, съществува и по-добро разбиране на пациентите по отношение на симптомите.

Според статистиката от ректален карцином страдат повече мъже, отколкото жени, но без да бъде съществена разликата. От 1986 г. до 2007 г.  според Националния раков регистър е налице постепенно увеличаване на случаите на колоректален рак. Това ни задължава да повтаряме, че един от вариантите за ранно откриване на тази локализация на рака на първо място е скринингът – световнопознат метод. Идеята е заболяването да се открие още в предклиничен стадий, преди изявена клинична симптоматика. Скринингът трябва да се прави по метод, който е привлекателен, евтин и не травмира болния. В нашата страна е разработена една европейска програма „Спри и се прегледай“, организирана от ЕС и МЗ, за рака на гърдата и за колоректалния карцином. В момента програмата е в напреднал етап на организация, предстои стартът й. За колоректалния карцином е планирано да бъдат включени хора на възраст от 50 до 60 години, защото това е една от най-рисковите групи. Надявам се, че програмата ще допринесе за намаляване на заболяемостта и смъртността.

Всички колеги онколози смятаме, че ранното откриване на което и да е заболяване е възможно, когато при всеки дискомфорт човекът отива на лекар. Всяка болка в корема, коликообразни болки, слуз в изпражненията, запек, разстройство /особено при възрастни хора/ могат да бъдат симптом за рак на ректума. Там кървенето е безсимптомно и в малко количество, като първата изява е световъртеж, отпадналост, дори анемия. Често тези хора попадат в хематологията и после се насочват към онкологията. Става дума за група от симптоми, на които семейният лекар трябва да обърне внимание. Ето защо семейният лекар трябва първо да се насочи към онкологично състояние, ако то бъде изключено, тогава да започне да лекуваме всички останали заболявания.

За съжаление в България все още не отчитаме ранен стадий на откриване на рака на дебелото черво. Ранното откриване може да бъде случайна находка при друго изследване. В нашата страна най-често диагностицираме заболяването в III стадий. Много се говори за II стадий, но за мен това не е реално потвърдено, а се получава от неадекватното изследване на хистопатологичната находка. В причините включвам и хирурзите, които трябва да направим дисекцията както трябва, да извадим определен брой лимфни възли, които да определят стадия на заболяването. Така или иначе у нас заболяването се открива в III и в IV стадий. За съжаление в такъв късен етап резултатите ще бъдат лоши. Извършихме проучване само за България, само за колоректалния карцином – петгодишната преживяемост общо за всички стадии е около 40%. Това е много жалко, защото има нови методи за лечение, които са доказали своята ефективност.

В лечебната схема водеща е хирургичната интервенция, а след това според  стадия и броя на лимфните възли (колко са положителни и колко отрицателни) се включва химиолечението. При карцином на ректума се извършва и лъчелечение, наред с хирургичната интервенция и химиотерапията. И при двата вида рак се прилага и имунолечение. Лечението е мултидисциплинарно, комплексно. Затова онкологичните комитети работят с голяма отговорност, съобразяват подхода със съпътстващите заболявания на пациента, с възрастта, стадия на заболяването, както и с желанието на болния да се лекува. Винаги е важен пациентският отговор на лечението, защото е свързан с психологически , социално-икономически и културни фактори. Всичко трябва да се вземе предвид при лечението и проследяването на болния в бъдеще.

Модерната терапия на онкологичните заболявания е израз на новите открития в биологията, химията, физиката, в генетиката, в молекулярната биология. Вече се произвеждат т.нар. таргетни препарати, които атакуват определена цел в клетката. Таргетната терапия е много добра, много скъпа и се прилага успоредно с другите терапии. Човечеството напредва много бързо, но все още цените на медикаментите са много високи. Разбирането за рака като цяло вече доказва, че подходът трябва да бъде строго индивидуален. Отговорът на терапията при всекиго е различен. Не можем да говорим за шаблонизиране на лечението. Индивидуалната терапия се определя от различни маркери, които да гарантират ефективността.

Целият процес на туморната генеза включва появата на полип, малигнизиране на полипа и образуването на рак, както и разпространение на туморния процес. Отстраняването на полипа предполага и приключването на туморния процес при ранно откриване. Всеки човек над 50 години трябва да си направи фиброколоноскопия, за да се хване рано евентуално заболяване. Развитието от появата на един полип до образуването на ракова лезия е с продължителност 10 години – т.е. природата ни дава шанса да предотвратим това заболяване. Възможно е след 10 години да се появи нов полип, което означава наблюдение върху пациента. Ако има генетично обусловено заболяване, тогава изследванията трябва да се извършват на по-кратък интервал.

Околната среда, храненето и движението са с голяма важност при профилактиката на рака. Факторите за поява са много, но за съжаление ние знаем твърде малко. Не знаем механизма и как промените в човешкия организъм водят до образуването на лезии. Карциногените са повече от 4000 и да искаме, не можем да се предпазим от всички. Човешкият организъм така е създаден по време на милионите години еволюция, че има имунозащитни реакции. Там, където имунната система е здрава, не би трябвало да се развива туморният процес. При едни хора имунната система се справя с туморните клетки, при други не. Неспецифичните имуностимулатори, които са свързани с храната, са много, у нас храната е разнообразна и не трябва да се взимат допълнително препарати.

В заключение ще повторя, че всеки човек, който има дискомфорт и е почувствал, че това не е нормално, трябва да отиде на лекар – и то при специалист: гастроентеролог, хирург, онколог. Най-важното е засегнатият да не си стои вкъщи и да чака. Следващото е всяка година да се ходи на контролни прегледи. Ще повторя също така, че през последните 2-3 години в нашето лечебно заведение постъпват болни в доста напреднали стадии, което ме кара да препоръчам хората да се изследват там, където колегите имат опит и познания в тази специфична сфера.

Доц. Панайот КУРТЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.