Има теми, житейски и професионални, които са болезнено откровени – например да говориш за ревматологията с очите на твореца проф. Златимир Коларов. За неговото лекарско и творческо амплоа трябва да се разказва единствено в множествено число: хиляди пациенти, десетки проучвания, медицински статии, експозета и презентации. От-
гърнем ли интелектуалната страница и извървим ли заедно хлъзгавия път „По тънката повърхност на леда”, откриваме същото: сборници с много-
бройни разкази, романи, сценарии.
Броят винаги има значение, но само за статистиката. За самочувствието и за историята важни са посланията – тяхната дълбочина и искреност, важни са житейските истини и преоткритите закони на човешкото общуване.
Самото заглавие на последния роман на Златимир /така се назовават приятелите, към които изпитваш респект!/, е не само литературно събирателно, а метафора за почти всички човешки дела. „Форум Медикус” за пореден път ще изпълни своята просветителска мисия, като подава ръка на човек с естествен интелект. Няма да преразказваме романа – той е рамкиран в своите 318 страници с приблизително една и съ-
ща картина – на природата и на човешката философия. Между тези два образни свята е затворена загадката, наречена же-
на. Колко пъти сме опитвали да проникнем в душата и в мислите ѝ. Това прави и Златимир Коларов – за всичките свои жени: любящи като майка и сестра, обичани като съпруга или дъщеря, любени с мисълта за вечност и сътворение. До голяма степен авторът успява, доколкото това е посилно за един мъж.