На 27 януари т.г. Народното събрание бе домакин на кръгла маса, посветена на профилактиката и лечението на рака на маточната шийка. Инициативата е на Парламентарния консенсус за борба със социалнозначими заболявания, Националния раков регистър, Българската асоциация по онкогинекология, Европейската асоциация срещу рак на маточната шийка. Форумът премина под патронажа на председателя на парламента Цецка Цачева.
В дискусията участваха д-р Стефан Константинов – министър на здравеопазването, Десислава Атанасова – председател на Комисията по здравеопазване, д-р Лъчезар Иванов – съпредседател на Парламентарния консенсус, Филип Дейвис – председател на Европейската комисия за борба с рака на маточната шийка (ECCA), доц. Здравка Валерианова – изпълнителен директор на СБАЛО, проф. Генка Петрова – зам.-ректор по научната дейност в МУ в София, депутати, експерти, лекари, представители на неправителствени организации и др.
- В България липсват адекватни мерки по отношение на превенцията и профилактиката на рака на маточната шийка, заяви при откриването министър Константинов. Той отбеляза, че една от възможностите е средствата по проекта „Спри и се прегледай” да бъдат използвани за изграждането на инфраструктура, която да послужи като основа за реализацията на национална програма за профилактика не само на рака на маточната шийка, но и на други онкологични заболявания. Д-р Константинов потвърди амбицията на МЗ да превърне такава програма в основа на цялостната профилактика в България.
„Превенция на рака на маточната шийка – напредък в условия на икономическа криза” – бе заглавието на презентацията на д-р Филип Дейвис. В началото д-р Дейвис започна с факт, който не изненада участниците във форума. А именно, че в рамките на ЕС България и Румъния са сред страните с най-лоши показатели по разпространение на заболяването. Според експерта, за да бъде променена негативната тенденция, е необходимо у нас да бъдат приложени адекватни скринингови програми.
- Програмата ще има успех, ако бъде постигнат контрол и качество по цялата верига, като се обхване по-голям процент от застрашеното население, подчерта лекторът. Той допълни, че в Европа отдавна съществуват guide lines за алгоритъма на действия.
Тревожно прозвуча и друга констатация от доклада – в страните от Източна Европа липсва капацитет както за реализацията на подобни проекти, така и за добра организация на ваксинацията.
От доклада стана ясно още, че една от задачите пред ECCA е изграждането на европейска мрежа за превенция и скрининг на рака на шийката на матката. Целта на мрежата е да се повиши експертността не само при организиране на скрининга, но и при ваксинациите. В рамките на инициативата се предвижда обучение на всички видове специалисти, като идеята е част от източноевропейските експерти да бъдат обучени и на свой ред да станат обучители в своите страни.
- По този начин познанието ще достигне до повече хора, коментира д-р Дейвис и допълни, че през следващите години у нас предстои да бъдат проведени и практически курсове.
Председателят на ECCA отдели внимание и на структурните фондове като възможност за финансиране на националните програми.
- Известно, че по време на криза много от страните съкращават именно социалните и здравните услуги, посочи експертът. Но подчерта, че точно в такива условия профилактичните програми имат голям смисъл, защото лечението винаги струва по-скъпо, отколкото превенцията.
- В България е налице трайна тенденция към повишаване както на заболяемостта, така и на смъртността от рак на маточната шийка, алармира доц. Здравка Валерианова. В подкрепа на думите си специалистката запозна участниците в кръглата маса с последните данни от Националния раков регистър, както и със статистиката за разпространението на болестта в световен мащаб.
Цифрите сочат, че през 2008 г. ракът на маточната шийка заема около 7% в структурата на всички злокачествени заболявания при жените. Всяка година у нас се регистрират над 1100 нови случая, а починалите жени са около 340. Сравнителен анализ на данните показва, че в периода между 1968 и 2008 г. абсолютният брой на засегнатите от болестта жени е нараснал над три пъти. Тревожно звучи и статистиката, според която за същия период смъртните случаи са се увеличили от 131 на 346 годишно.
- Прогнозите за 2011 г. също не са оптимистични, като се очаква новорегистрираните болни да бъдат около 1200, обясни доц. Валерианова.
Епидемиологичните проучвания показват, че в България болестта е най-широко разпространена в област Перник, където засегнати са 42 на 100 хил. жени. Не по-малко тревожни обаче са данните за областите Варна, Шумен, Сливен и Враца.
От доклада стана ясно, че в страните от Западна Европа, в които от години е въведен масов скрининг, е налице тенденция към ограничаване на случаите на рак на шийката на матката. За съжаление обаче в България се наблюдава точно обратният процес – на трайно увеличаване на заболяемостта.
- Във всички европейски държави са въведени национални скринингови програми, докато у нас функционира единствено опортюнистичен скрининг, коментира доц. Валерианова и допълни, че в по-голяма част от страните провеждат задължителни имунизации на момичета от определени генерации. В заключение специалистката подчерта, че едновременното приложение на дейностите по първична и вторична профилактика дават най-голям ефект на популационно ниво за предотвратяване на заболяването.
Обосновани ли са разходите и какъв ще бъде ефектът от разширяване на обхвата на ваксинацията срещу рака на шийката на матката? Отговор на този въпрос се постара да даде проф. Генка Петрова.
Според цитираните в доклада изчисления страната губи около 288 хил. лв. от преждевременната смърт на всяка жена с цервикален карцином или общо 86 млн. лв. За сметка на това цената на един спасен живот на ваксинирана жена в България е 62 хил. лв.
- На практика ползите за обществото за всеки спасен живот са равни на 225 хил. лв., обясни проф. Генка Петрова.
Тя цитира данни от епидемиологичните проучвания, според които извършването на масов скрининг ще предотврати около 75% от случаите на рак на шийката на матката, а останалите 25% ще останат като загуби за обществото. От друга страна, въвеждането на ваксинациите ще доведе до 95% покритие на населението. Статистиката сочи още, че:
l ваксинацията против човешки папиломен вирус е особено ефективна в държави с висока честота на заболяването, към които спада България;
l смъртността от цервикален карцином е ограничена в държави с въведен скрининг и ползата от ваксинирането се изразява в ограничаване на заболяемостта, на разходите за проследяване и лечение на карциномите, както и на прегледите при ОПЛ.
- Най-сериозни са загубите при пасивно поведение – каквото се наблюдава в момента у нас, защото това е свързано с изключително високи индиректни разходи поради преждевременна смърт на жените с късно установен цервикален карцином, обобщи проф. Петрова.
Интерес предизвика и презентацията на д-р Лъчезар Иванов, който акцентира върху необходимостта от създаване на система за ранно известяване при онкологични заболявания.
- Провежданите до момента профилактични действия не са достатъчно ефективни, данните не се съхраняват в регистър и по този начин не могат да бъдат проследявани във времето, коментира д-р Иванов. Той се позова на водещи консултантски компании, които препоръчват 5% от годишните разходи за здравеопазване да бъдат инвестирани в проекти за информационно-комуникационни технологии.
В презентацията бе подчертано, че въвеждането на подобна система ще осигури: необходимата комуникация между лабораториите и администрацията, съхраняването на резултатите от различни тестове, автоматичното изчисляване на датите за позвъняване на пациентите, контролиран достъп до база данни, която да гарантира конфиденциалност на информацията, лесно прехвърляне на личния архив, в случай че пациентът смени местоживеенето си, и т.н.
Независимо от добрите перспективи обаче д-р Иванов не пропусна да обясни, че за да заработи ефективно системата – е необходимо да бъде даден отговор на някои въпроси: как ще бъде попълнена и актуализирана базата данни; как ще бъдат реимбурсирани изследванията; как ще бъде направен ефективен маркетинг сред населението; как ще бъдат финансирани софтуерът и компонентите в системата.
След като се запознаха с докладите, присъстващите на форума проведоха задълбочена дискусия. За пореден път бе изтъкната необходимостта от въвеждане на ефективен масов скрининг и осигуряване на възможност за ваксиниране на таргетни групи момичета и млади жени. Сред експертите възникна спор дали имунизациите да бъдат включени в задължителния имунизационен календар веднага или това да стане след необходимите проучвания сред населението. Всички обаче бяха категорични, че времето за приказки е свършило и е крайно наложително да бъдат предприети действия.
В заключение участниците в кръглата маса приеха меморандум, в който бе записано, че са необходими:
- Изготвяне, приемане и изпълнение на ефективна Национална скринингова програма за рак на маточната шийка според установените в ЕС стандарти.
- Предприемане на допълнителни мерки за популяризиране на профилактиката на заболяването.
- Обсъждане на възможността за включване на ваксината срещу рак на маточната шийка в задължителния имунизационен календар през 2012 г.
- Подпомагане на Националния раков регистър, който да бъде основата за поставяне на реални цели и постигане на прогрес в работата за ограничаване на заболяемостта.
l Създаване на ефективни механизми за мониторинг за изпълнение на програмата „Спри и се прегледай”.
l Създаване на национален регистър за отчитане на проведените профилактични прегледи, установени предракови състояния, проследяване на лечението.
