Ваксината на Pfizer/BioNTech срещу COVID-19 с над 90% ефективност във фаза III на клиничното изпитване.
На 8 ноември т. г. вечерта в апартамента си в Манхатън, Ню Йорк, Катрин Янсен и съпругът й вдигат чашите с шампанско – току-що се е обадил изпълнителният директор на Pfizer Алберт Бурла, за да съобщи обнадеждаващите първи междинни резултати от клиничното изпитване на ваксината с кодовото име BNT162b2. От месеци Катрин Янсен е начело на 650-членен екип в рамките на проекта „Светлинна скорост“ и координира работата по разработката и изпитването на ваксината между американския фармацевтичен гигант Pfizer и германската биотехнологична компания BioNTech.
По същото време и собствениците на BioNTech – съпрузите Угур Шахин и Йозлем Туречи, научават за пробива, постигнат от тяхната ваксина и отбелязват момента с чаша турски чай в скромното си жилище на брега на Рейн, в град Майнц.
На другия ден новината, че ваксината защитава от COVID-19 девет от всеки 10 души, обиколи света, давайки надежда, че сме в началото на края на пандемията. „Разпределението на случаите на COVID-19, възникнали между ваксиналната група и плацебо групата, показва степен на ефикасност на ваксината от над 90%, седем дни след инжектирането на втората доза“, се казва в прессъобщението на BioNTech.
„Днес е един изключителен ден за науката и човечеството. Постигнахме този пробив в момент, когато светът най-много се нуждае от него“, заявява шефът на Pfizer Алберт Бурла.
Ваксината BNT162b2
Част от новоразработените ваксини, достигнали до финалната фаза на клинични изпитвания, са насочени към специфична цел – блокирането на т. нар. S-protein, протеинът на шипа на коронавируса, който той използва за проникването си в човешките клетки. Ваксината на BioNTech е разработена на базата на т.нар. „месинджър РНК“ (mRNA), тази част от генетичния код на вируса, която съдържа инструкциите за създаването на шиповия протеин. След инжектирането на ваксината, в която mRNА e интегрирана в липидни наночастици, човешкият организъм се снабдява с „мини-фабрика“, произвеждаща безопасно количество S-протеин. Той се разпознава като чужд от имунната система, което стимулира изработването на защитни антитела, които след това биха могли да неутрализират истинския вирус в случай на инфекция. Това е много по-бърз начин за разработка от традиционния подход за включването на вируса във ваксина в инактивирана форма, но досега в света няма лицензирана ваксина на този принцип.
Фаза III на клиничното изпитване
стартира на 27 юли т. г. в над 150 локации по света. Първоначално са включени 30 000 здрави възрастни, като впоследствие броят им достига 44 000. Сред включените допълнително са и деца на възраст 12 години, и лица с ХИВ, хепатит В и С. 42% от участниците са с различен расов и етнически произход. Критерият за включване е наличието на риск над средното ниво от COVID-19, например при ползването на масов транспорт или при повишена експозиция на работното място, каквато е налична при здравните специалисти „на първа линия“.
Участниците са рандомизирани в две кохорти – получаващи BNT162b2 или плацебо. Проучването е двойно сляпо, т. е. не само участниците, но и изследователите не знаят дали спринцовката съдържа ваксината. Имунизацията включва 2 дози, инжектирани в интервал от 21 дни. Ключовите крайни точки са поносимостта/безопасността на ваксината и нейната ефективност. Ефективността се оценява по броя на потвърдените инфекции със SARS-CoV-2, настъпили най-рано 7 дни след инжектирането на втората доза, при което се сравнява броят на инфекциите сред ваксинираните с броя в плацебо групата. Според предварителното споразумение с американския лекарствен регулатор FDA междинните резултати се оценяват в момент, когато са налице 92 потвърдени случая на COVID-19. Този праг е достигнат на 8 ноември, когато са регистрирани 94 случая на заболяването. За да се говори за над 90% ефективност, би трябвало поне 86 случая да са в плацебо групата, при максимум 8 случая сред получилите ваксината. В прессъобщението на двете компании не се съобщават точните числа на заболелите в двете групи, а само се посочва, че мнозинството от тях са в групата на плацебо. Междинната оценка обхваща 43 538 участници, 38 955 от които вече са получили и втората доза на ваксината. Като се има предвид големият брой на участниците, резултатът може да бъде оценен като значим, посочват някои експерти.
Ефективност от над 90% свидетелства за висок защитен ефект, подобен на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, където между 93 и 99% от ваксинираните постигат протективен имунитет. Но и Pfizer, и BioNTech предупредиха, че може да настъпят колебания по този показател до окончателното приключване на фаза III. Според предварителния протокол на изпитването то ще се смята за завършено, когато сред участниците настъпят общо 164 случая на инфекция с коронавирус. За да бъде достигнат този брой, липсват още 70 случая, мнозинството от които трябва да са сред получилите ваксината, за да се постави под въпрос ефикасност от поне 50 процента, подобна на ефективността на противогрипните ваксини.
„Трябва да се изчакат окончателните данни, но това не намалява моя ентусиазъм – междинният резултат е фантастичен“, заяви пред сп. Science вирусологът Флориан Крамър от болницата Mount Sinai в Ню Йорк. „В момента се нуждаем от ваксина, която действа, дори да осигурява защита само от няколко месеца или да не спира предаването на вируса. Това е, от което се нуждаем, за да извървим поне половината път към нормалността“. Флориан Крамър е сред доброволците, включили се в изпитването. „Надявам се, че не съм в плацебо групата“, допълва той.
Рано е още за шампанско
предупреждават други експерти и посочват, че все още няма рецензирана научна публикация по темата. „Съществуващите данни не са достатъчни, за да се оцени дали ваксината предпазва от тежко протичане на болестта, както и дали ще бъде достатъчно ефективна и сред рисковите групи като по-възрастните хора например, при които постигането на ваксинален имунитет е по-трудно в сравнение с младите хора със силна имунна система“, казва пред Deutsches Arzteblatt Ерик Зандер, ръководител на изследователски екип по инфекциозна имунология и разработването на ваксини в Charité, Берлин. „Без отговор е и въпросът колко продължава протективното действие на ваксината. Според производителите BNT162b2 няма значими странични ефекти, свързани с безопасността. Трябва обаче да се отбележи, че периодът на наблюдение за съответните странични ефекти все още е твърде кратък“, отбелязва Зандер.
В съответствие с препоръките на FDA Pfizer няма да кандидатства за получаване на разрешение за разпространяването на ваксината, преди да бъде достигнат още един важен етап: когато половината от участниците в изпитването са наблюдавани за някакви проблеми с безопасността в продължение на поне два месеца след втората доза. Този момент настъпи на 17 ноември т.г.
Междувременно в ЕМА (Европейската агенция по лекарствата) вече е в ход ускорената процедура за постоянен или непрекъснат преглед (rolling review), по време на която Pfizer и BioNTech периодично подават данни за хода на изпитването. След като приключи окончателният преглед на данните, компаниите ще подадат официално заявление до ЕМА за получаване на разрешение за употреба на ваксината. Очакванията на този етап са, че до края на годината или в началото на следващата Европа ще разполага с разрешена за употреба ваксина срещу COVID-19.
С голяма вероятност BNT162b2 ще бъде първата ваксина срещу новия коронавирус, която ще получи разрешение от FDA по процедурата за употреба при извънредни обстоятелства. Но почти сигурно е също така, че тя ще бъде сред най-трудните за разпространение заради изискването да бъде съхранявана при минус 70 градуса по Целзий. Представител на федералната програма за разработването на ваксини срещу COVID-19 съобщи, че изискванията за съхранение са били тема на дискусия между правителството на САЩ и Pfizer. „Компанията работи за подобряване на стабилността, включително до стандартните за хладилник температури, и съм сигурен, че решение ще бъде намерено“, каза той. Въпреки логистичните предизвикателства ваксина с 90% ефикасност ще остане достатъчно атрактивна, смятат експерти.
Как Давид се обедини с Голиат
BioNTech (Biopharmaceutical New Technologies) е създадена през 2008 г. в Майнц, Германия. През изминалия период акцент в научната й дейност е разработването на имунотерапии срещу рака, при което се използва генетичен материал – именно споменатата mRNA, която трябва да обучи човешкия организъм сам да атакува раковите клетки. Основателят и изп. директор на компанията Угур Шахин за пръв път научава за новия коронавирус от публикация в Lancet на 24 януари т.г., петък. Още в първия работен ден – понеделник, отпуските на служителите са прекратени и те са информирани, че дейността на компанията ще бъде преориентирана към създаването на ваксина срещу вируса, за който още тогава проф. Шахин подозира, че има голям пандемичен потенциал. От общо 1300 служители е сформиран 500-членен екип, който работи усилено и до март, когато Германия навлиза в своя първи локдаун, са разработени 20 платформи за ваксини, 5 от които предстои да бъдат изпитвани за имунна реакция. В този момент обаче проличава, че колкото са добри в научната работа, толкова им липсва опит в тестването, производството, маркетинга и разпространението на ваксини в голям мащаб, разказва сп. Spiegel. BioNTech не успява да намери партьор в Германия (въпреки икономическата мощ на страната никоя от 10-те най-големи фармацевтични компании в света не е германска) и тогава се отзовава вторият в Топ 10 – американският фармацевтичен гигант Pfizer. Според сделката германската компания трябва да осигури изследванията и ваксината, а американската фирма организира клиничните изпитвания и производството, води комуникацията с регулаторните органи и договаря споразумения за продажби, подобни на рамковото споразумение, сключено с Европейската комисия. В случай на успех на ваксината Pfizer ще заплати на BioNTech 748 млн. долара. Анализаторите очакват двете компании да си поделят приходите от продажбите, които се оценяват на между 10 и 15 млрд. долара за 2021 г. Pfizer има готовност до края на годината да произведе 50 млн. дози от ваксината, а през следващата година – до 1,3 млрд. дози.
„Dream team“ с емигрантски корени
В условията на глобализация може би е нормален фактът, че основни фигури в ръководния екип на проекта са от емигрантски произход. Главният изп. директор на Pfizer, 58-годишният Алберт Бурла, е роден в Солун и завършва ветеринарна медицина в Аристотеловия университет в града. Координаторът на проекта, 62-годишната Катрин Янсен, е родена в бившата ГДР, но родителите й успяват да избягат в Западна Германия малко преди построяването на Берлинската стена. Pfizer има късмет с привличането на К. Янсен – в други две компании тя е участвала в разработването на две от най-продаваните ваксини – срещу човешкия папиломавирус и на пневмококовата ваксина. Според нейни колеги Катрин Янсен е гарант не само за спешността, но и за спазването на стандартите при изпълнението на проекта. „Тя няма да жертва качеството заради скоростта. С други думи, всичко трябва да е по правилата“, казва директорът на департамента по ваксините на Pfizer Уилям Грубер.
Германски медии коментират, че съдбата и постиженията на 55-годишния Угур Шахин и на 53-годишната Йозлем Туречи – деца на турски гастарбайтери, са ярко доказателство за успеха на политиката на Германия в интеграцията на емигрантите. Угур Шахин е роден в град Искендерун на брега на Средиземно море, но се озовава в Германия, след като баща му започва работа в автомобилен завод в Кьолн. Йозлем Туречи, главен медицински директор на BioNTech, израства сред монахини в провинция Долна Саксония, докато баща й, който е роден в Истанбул, работи като хирург в малка католическа болница. От тази есен семейството зае 93-то място в Топ 100 на най-богатите хора в Германия, но продължава да живее изключително скромно – двамата нямат кола и отиват на работа с велосипед.
Въпреки че сме в очакване на окончателните резултати от изпитването на BNT162b2, коментаторите и сега са единодушни, че появата на ваксина само 11 месеца след идентифицирането на SARS-CoV-2 е истински научен подвиг. Тези дни проф. Шахин прогнозира пред Би Би Си, че резултатът от ваксината срещу COVID-19 ще се усети чувствително през следващото лято и вероятно ще можем да се върнем към нормален живот до следващата зима. „Изключително важно е обаче да постигнем високо ниво на имунизация преди есента на следващата година“, допълва той.
Маргарита ШАПКАРОВА
Бел. ред. Междувременно втора компания – базираната в Кеймбридж, Масачузетс Moderna Therapeutics, обяви 94.5% ефективност на своята ваксина във фаза III на клиничното изпитване. Тя е базирана на същата mRNA технология, но има едно голямо практическо предимство пред ваксината на Pfizer/BioNTech – може да бъде съхранявана при минус 20 градуса по Целзий. Подробности за ваксината на Moderna очаквайте в следващ брой.
