„Пиша ви от Италия, от вашето бъдеще. Ние сега сме там, където вие ще бъдете след няколко дни“ – така започва писмото до германците на италианската писателка Франческа Меландри, публикувано в германското издание Der Spiegel в средата на март т.г., когато епидемията в Северна Италия бушуваше с пълна сила. Поради редица обстоятелства пророкуваното от писателката бъдеще в Германия не се състоя. Въпреки че е в първата десетка в света по абсолютен брой на потвърдените случаи на SARS-CoV-2, страната сравнително успешно устоя на напора на първата вълна и премина през пика на епидемията без тежки последици за здравето на населението. А здравната система защити реномето си на една от най-добрите в света.
По данни от 9 юни т.г. потвърдените случаи на коронавирусна инфекция в Германия от началото на пандемията са 186 938, излекувани са 170 134 души, смъртните случаи са 8904.
Засега не се оправдават опасенията на някои експерти по повод започналото преди малко повече от месец планово и поетапно смекчаване на противоепидемичните мерки. Не се наблюдава предричаното от някои скокообразно нарастване на новите случаи, нито пък рязко увеличаване на прословутото, следено с голямо внимание в Германия ефективно репродуктивно число R. През последните дни институтът „Роберт Кох“ съобщава средно за 200 до 700 нови случая на инфекция, докато в някои дни в началото на април т.г. те стигаха до 6000. Сега един инфектиран заразява средно един човек, като по този начин през последните седмици R варира между 0,77 и 1,03.
Рано е още за окончателни заключения. Но наблюдателите са единодушни, че основната заслуга за плавното развитие на епидемията в Германия е на населението като цяло, което в голямата си част сериозно е възприело опасността от новия коронавирус и е спазвало противоепидемичните мерки.
Задължението да се носят маски на закрито и в обществения транспорт и сега до голяма степен се спазва. Ново проучване, публикувано в реномираното издание Science, доказва, че това е една от мерките, които най-ефективно се отплащат – страните, в които е въведено задължително носене на маски, са преминали сравнително по-успешно през епидемията. Маските, когато са поставени правилно, особено ефикасно предотвратяват разпространяването на инфекцията от асимптоматични лица, посочват учените. В това отношение първоначалното становище на института „Роберт Кох“ беше очевидна грешка, изтъква епидемиологът Карл Лаутербах, водещ здравен експерт на Социалдемократическата партия. „Още тогава беше ясно, че носенето на предпазни маски трябва да бъде задължително, но нямахме достатъчно в наличност“, посочва той.
Друго мнение, което все повече се утвърждава сред учените, е, че разпространението на вируса по въздушен път, чрез микроскопични аерозоли е значително подценявано. В началото на март т.г. 30 души от 80-членен църковен хор в Берлин се заразиха със SARS-CoV-2, въпреки че са спазвали отстояние по време на певческата сбирка. Управата на катедралата констатира, че „дългото време, прекарано в едно помещение, омаловажава факта колко далеч сте един от друг“.
„Трябва да приемем, че вероятността от заразяване на закрито е 18 до 20 пъти по-висока от тази на открито. Сега хората прекарват повече време на чист въздух, но съм загрижен какво ще се случи през есента, когато може да се стигне до експоненциално развитие на епидемията“, посочва Карл Лаутербах.
В пандемията най-добре се справиха страни, които са управлявани от жени, установиха световни издания. И посочиха примера на Нова Зеландия, Тайван и, разбира се, Германия. В труден спор с правителствата на 16-те провинции, в чийто компетенции са въпросите на здравеопазването, канцлерът Ангела Меркел, едновременно учен и политик, успя да наложи своята стратегия. Важен е и моментът, в който политиците ще се намесят, констатира проучване на института „Макс Планк“. В Германия това стана навреме, за разлика от САЩ например. Забавяненето само с 5 дни на мерки като забраната на масовите събирания, затварянето на детските градини, училищата и университетите, ограничаването на движението и контактите, би довело до повече от 30 000 нови случая дневно, показват учените с помощта на математически модели.
„Ние успяхме напълно ефективно и със сравнително неболезнени мерки да спрем пандемичната вълна“, констатира Кристиан Дростен – директор на Института по вирусология към берлинската клиника Charité, в интервю за Der Spiegel. „Без навременната информация от науката към политиката и без създадените големи възможности за тестване, сега можеше да имаме от 50 000 до 100 000 смъртни случая“, смята вирусологът. Според него съществува „теоретична възможност“ да се избегне втора вълна на епидемията. „Сега знаем повече за вируса и за начина, по който се разпространява“, посочва той и изтъква ролята на т. нар. Superspreader, които предават заразата едновременно на много хора. Инфектирани лица могат да се превърнат в суперразпространители, когато са в контакт с много хора в барове, клубове или по време на други масови събирания. И затова е много важно решението за спиране на масовите мероприятия. „Подобно разпространение по-лесно подлежи на контрол, за разлика от равномерното разпространение „под радара“, както първоначално предполагахме, че се случва“, каза Дростен.
Важно е своевременно да се отчете опасността и евентуалното огнище да бъде ограничено, като се поставят в карантина всички контактни лица, без да се изчаква да бъдат тествани. „Времето за изолация обаче може да бъде значително намалено до една седмица, тъй като инкубационният период и периодът, в който човек е заразен, са значително по-кратки, отколкото първоначално се смяташе“, подчерта Кристиан Дростен.
Забраната на масовите прояви е изиграла решаваща роля за ограничаване на скоростта на разпространение на епидемията, смята и директорът на Института по вирусология на Университетската клиника в Бон Хендрик Щрек. Той също не очаква Германия да бъде залята от втора вълна, но предполага, че с настъпването на есента по-често ще се появяват локални огнища на заразата. Според Хендрик Щрек възможно е изобщо да не бъде открита ваксина срещу коронавируса. „Срещу ХИВ/СПИН бяха изпробвани над 500 варианти и никой от тях не проработи. Вирусът ще продължи да бъде сред нас и трябва да се настроим за това съвместно съществуване, като го държим под контрол“.
Здравните заведения в Германия са добре подготвени да посрещнат евентуална втора епидемична вълна по отношение на подготовката на персонала, наличието на защитни облекла и апаратура, констатира Уве Янсенс, президент на Асоциацията по интензивна и спешна медицина. „През февруари започнахме от нулата, но тази ситуация повече няма да се повтори“, каза той в интервю за радио Bayern 2. В страната особено внимателно се следи състоянието на нещата в интензивния сектор. Към 9 юни т.г. са били налични 32 088 легла в интензивни отделения, свободни са били 11 468 от тях (36%). На интензивно лечение са 533 пациенти с COVID-19.
„Системата на амбулаторно лечение и регионалните здравни инспекции са ключът за сравнително доброто представяне на Германия по време на сегашната пандемия“, смята здравният експерт от Техническия университет в Берлин Райнхард Бусе. Според представените от него данни на видеоконференция, организирана в края на май т.г. от London School of Hygiene & Troрical Medicine, само 20% от германците, инфектирани с COVID-19, са лекувани в болниците. Във Франция този процент е 70, в Испания 50, а във Великобритания 33. Във Франция също така 80% от тестовете за SARS-CoV-2 са правени в болниците. „На много ранен етап институтът „Роберт Кох“ разпространи своите указания за действията на лекарите при съмнение за COVID-19. Навреме беше казано, че хората трябва да си останат вкъщи: тестовете трябва да се правят по домовете им, а инфектираните може да излизат само при крайна необходимост“. Същевременно много от болните са лекувани в интензивните отделения. „Всеки трети хоспитализиран в Германия е лекуван в такова отделение, за разлика например от Испания, където само един от 10 пациенти е приеман в интензивно отделение, или от Италия, където това съотношение е 1:8. Предпоставка за това е наличният по-голям капацитет в интензивния сектор в Германия. В Холандия, както и в италианската област Ломбардия този капацитет се оказа недостатъчен. Освен това в италианската здравна система се появиха и регионални различия: в областта Венето, подобно на Германия, само един от пет пациенти с коронавирусна инфекция е лекуван в болница, докато в съседната Ломбардия това се е случвало с всеки втори.
Друг позитивен аспект в Германия е броят на направените тестове, смята берлинският здравен експерт. „В страната ни са тествани 14 пъти повече хора, отколкото са откритите положителни случаи. В Италия и Франция например тестваните са само 4 пъти повече от потвърдените случаи“.
Успехът на германската стратегия се потвърждава и от данните за смъртността над средното за страната. По време на пандемията смъртността в Германия се е повишила с 6% в сравнение със същия период на предходната година. В Италия това повишение е с 49%, в Испания – 60%, а във Великобритания – 63%.
