Архитектът на либералния шведски модел – епидемиологът Андерс Тегнел, обясни по-високата смъртност в Швеция от COVID-19 в сравнение със съседните й страни с подценяване на положението в социалните домове и по-конкретно – в домовете за възрастни хора.

- Големият проблем, с който се сблъскваме в момента, е около домовете за грижи за възрастни хора, където за нещастие регистрирахме много огнища на коронавируса. Водят се разследвания, защото трябва да разберем кои препоръки не са спазени и защо, но и трябваше да упражняваме по-строг контрол, каза Андерс Тегнел в интервю за „Nature“.

70 души от общо 270 обитатели на Дом за възрастни ветерани от войните в щата Масачузетс, САЩ, починаха от короновирусна инфекция. Други 80 са с положителен тест, както и 83 души от персонала.

За подобни случаи се съобщава от Франция, Италия, Испания, Белгия. В Германия по данни на Института „Роберт Кох“ над 1400 души – около една трета от смъртните случаи на COVID-19 в страната, са на обитатели на домове за възрастни и други медико-социални заведения. 17%, т. е. почти всеки пети от инфектираните в тези домове, умира. Като в тази статистика не са включени лицата, които са починали в болница.

Във Великобритания през последните дни се води остра дискусия, в която властите са обвинявани, че са съсредоточили вниманието си единствено върху NHS – Националната здравна служба, а социалните домове са изоставени на произвола на съдбата. Директорка на дом за възрастни в Нюпорт споделя пред ББС, че никога през 40-годишния си трудов стаж не е виждала такава трагедия: в дома, в който живеят около 70 души, средно месечно умират един – двама, а през последния месец са починали 15. Всички те са били със симптоми на заболяването, но така и не са тествани.

В Англия и Уелс има над 15 000 институтиции, осигуряващи подкрепа за възрастни хора и хора с увреждания, като над 400 000 души се ползват от техните услуги. По данни на управляващия орган – Care Quality Commission, в периода 10-24 април са регистрирани 4343 смъртни случаи, като половината от тях са през последните пет дни, т.е. налице е тенденция на рязко покачване. Една от службите, предлагащи такива услуги – Care UK, съобщи за 244 смъртни случая в нейните 122 поделения /74% ръст само за 6 дни/.

Здравният секретар Мат Хенкок заяви, че смъртните случаи в домовете вече ще бъдат проследявани по същия начин, както в болниците, „за да се запази фокусът върху случващото се там“. Досега данните бяха съобщавани на седмична база.

В някои домове успяват да предотвратят това трагично развитие с инициативата „никой да не влиза и никой да не излиза“. Вече 5 седмици 37-годишната Кристи Скот не е виждала семейството си и заедно с колегите си, общо 8 души, повечето доброволци, живее в дом за хора с деменция в Шефилд. Никой от 23-мата обитатели не се е разболял. „Близките им казват, че това е саможертва и може би е така. Но ние преценихме, че това е разумното, което трябва да се направи, защото нашите пациенти не могат да спазват социална дистанция“, обяснава Кристи Скот.

Често казваме, че доколко е хуманно едно общество се оценява по отношението към децата, възрастните, болните, хората с увреждания.  „Умират само възрастните, които така и така щяха да си умрат“ – това е една от тезите на скептиците, които не вярват, че има пандемия. Изглежда обаче, че в условията на криза ценностите се пропукват, щом и политици озвучават подобна теза. Известният с волнодумството си кмет на Тюбинген от Партията на зелените Борис Палмер заяви в интервю за SAT-1, че „в Германия изглежда спасяваме хора, които така или иначе може да умрат след 6 месеца поради възрастта си и налично заболяване.“ Изказването предизвика буря от негодувание в страната. „Никога не бих отказал на по-възрастните или болни хора правото на живот“, каза по-късно Палмер пред DPA и обясни, че е искал да каже, че хората в риск трябва да бъдат защитавани, но не с цената на спиране на икономиката.

Представител на „Лекари без граници“ заяви, че когато всичко свърши,  „като общество ще трябва да се запитаме защо болниците и другите медицински заведения са приоритет в тази пандемия, а най-слабите сред нас са пренебрегвани“. Организацията попълва със собствени сили дефицита на персонал в медико-социални заведения в Испания, Франция, Белгия и в други страни.