След четири съобщения за повторни инфекции със SARS-CoV-2 отново е актуален въпросът колко дълго продължава имунитетът срещу COVID-19.
Само 48 дни след положителен тест за SARS-CoV-2 и впоследствие два отрицателни теста 25-годишен американец отново се е заразил с COVID-19, втория път дори по-тежко, отколкото при първото заболяване. Случаят, предаден на Lancet за публикуване, е четвъртият в рамките на няколко дни, в който е документирана втора инфекция със SARS-CoV-2.
Първият подобен случай бе докладван от екип от Университета в Хонконг на 25 август т. г. в Clinical Infectious Diseases. Става дума за 33-годишен мъж, който за първи път се разболява от COVID-19 на 26 март. Той е страдал от кашлица, възпалено гърло, треска и главоболие в продължение на 3 дни, но е бил хоспитализиран за 3 седмици като предпазна мярка. След два отрицателни PCR-теста той е изписан от болницата. На 15 август мъжът се връща в Хонконг от Испания и при скрининга на летището тестът му се оказал положителен. От първата инфекция са изминали 142 дни. Пациентът отново е хоспитализиран, но този път заболяването протича безсимптомно. Леко повишен е само С-реактивният протеин (CRP) - 8,6 mg/l. С изключение на хипокалиемия, лабораторните стойности са нормални. Повторните рентгенови изследвания не откриват данни за пневмония.
Тестът за антитела при първата инфекция е отрицателен 10 дни след появата на симптомите. В първия ден от втората хоспитализация пациентът няма антитела. Пет дни по-късно в кръвта се появяват IgG антитела.
Учените успяват да секвенират генома на вирусите от двете инфекции и установяват ясни генетични различия. В първия случай пациентът е заразен с щам 19А, циркулиращ в Китай. Вторият вирус е от американски, съответно от европейски произход – 20A. Латентна инфекция е изключена – разликата във вирусните геноми, дългият интервал, откриването на активна (макар и безсимптомна) инфекция с повишен CRP и последваща сероконверсия говорят ясно в полза на втора инфекция с различна версия на SARS-CoV-2.
Скоро след публикацията за хонконгския пациент, вирусолози от Католическия университет в Льовен огласиха пред белгийските медии случая на 51-годишна жена, която през март се обърнала към личния си лекар с оплаквания от температура, кашлица, болки в мускулите, затруднено дишане и загуба на обоняние. След положителния PCR-тест пациентката е лекувана амбулаторно в продължение на три седмици. През юни – 93 дни след първата инфекция, същите симптоми се появяват отново, но не толкова интензивни и пациентката е излекувана за една седмица. През юли са констатирани антитела на SARS-CoV-2 във висока концентрация. Нов PCR-тест през август е отрицателен за COVID-19. При молекулярния анализ са доказани 11 мутации и двата вирусни изолата са класифицирани в различни SARS-CoV-2 линии.
След случая в Белгия вирусологът Марион Купманс от Университета „Еразъм“ в Ротердам съобщи, без да дава подробности, за случай на повторна инфекция и в Нидерландия. Касае се за възрастен пациент с компрометирана имунна система.
Последният съобщен случай от тази поредица е на 25-годишен американец от щата Невада, който дава положителен резултат за SARS-CoV-2 в края на април. Наличните симптоми – кашлица, главоболие, разстройство, отшумели бързо. След два негативни резултата на 9 и 26 май карантината е вдигната, но само два дни по-късно симптомите се появили отново и на 31 май младежът потърсил медицинска помощ с оплаквания от висока температура, главоболие, замаяност, кашлица, гадене и разстройство. Рентгенографията на гръден кош е отрицателна за пневмония и пациентът е насочен за домашно лечение. След 5 дни обаче той е приет в болница с хипоксия, миалгия и кашлица. Рентгенографията на 5 юни показала двустранни интерстициални засенчвания, насочващи към вирусна или атипична пневмония. На 6 юни е установено наличието на IgG/IgM антитела на SARS-CoV-2. Предположенията са, че става дума за втора инфекция, въпреки краткия времеви интервал. В случая генетичните различия са твърде големи, за да може новият вирус да се е развил от мутации в първия патоген по време на латентна фаза. В този случай скоростта на мутация би трябвало да бъде 83,64 замествания годишно. До момента при SARS-CoV-2 се наблюдават 23,12 замествания годишно. И двата вируса принадлежат към един и същи клад 20С, който в момента е разпространен в Невада. Защо пациентът се е заразил отново и този път се е разболял по-сериозно, не е ясно. Той не е имал имунна недостатъчност, бил е ХИВ отрицателен и не е приемал имуносупресивни лекарства.
Получилите известност в рамките само на седмица четири случая на реинфекция повдигат въпроса дали става дума за зачестяващ феномен. Отговорът може да се търси в проучвания върху други коронавируси, които свидетелстват, че имунитетът се губи след една до три години.
За 229E, един от четирите широко разпространени безобидни коронавируси, това е експериментално доказано още преди 30 години. При проведения във Великобритания експеримент, описан в Epidemiology and Infection, 15 доброволци са заразени с 229E. Осем от тях се разболели от настинка (те били с най-ниска концентрация на антитела преди инфекцията). При всички участници е наблюдавано увеличение на титрите на антителата, които обаче започват да намаляват 12 седмици по-късно. Една година по-късно доброволците отново са изложени на 229E. Инфекция е открита при 6 от 9 души, които са били заразени първия път, но този път никой не се разболял.
И при инфекция с първия SARS-CoV се е стигало до подобно намаляване на титрите на антителата, както съобщава през 2006 г. научен екип от Института по респираторни заболявания в Гуанджоу, Китай. В публикация в Respirology изследователите излагат данни от серологичния скрининг, според които титрите на IgG антителата се повишават рязко от 15-ия ден на заболяването и достигат своя връх на 60-ия ден. Следва плато до 180-ия ден и след това постепенно намаляване до 720-ия ден. Учените заключават, че имунитетът срещу SARS-CoV-1 продължава до 2 години. Налични доказателства за това няма, тъй като след бурна, но кратка пандемия вирусът изчезна трайно, което засега не се очаква от SARS-CoV-2.
