Макар че Европа започна да разхлабва ограничителните мерки, глобално пандемията още е в детския си период – с повече от 160 хил. нови случаи на ден от 25 юни насам. Всяка страна брои случаите по различен начин, затова и директните сравнения са трудни, но числата илюстрират тревожна картина. На национално ниво пейзажът е нюансиран, с локални горещи точки, но глобално всичко е ясно – светът е свидетел на многополюсна пандемия.
САЩ, Бразилия и Индия поотделно докладват за по повече от 100 хил. нови случая от 26 юни до 3 юли. Но пандемията се разраства и в Русия, като се формира пояс на инфекцията, който включва Централна Азия, Близкия Изток и Индийския субконтинент. Ръстът на случаите в Южна Африка означава, че пандемията има силен ход в Субсахарна Африка – това е твърде алармиращо като се има предвид, че в някои части на Африка планират възобновяване на вътрешните полети до края на месеца. Въпреки твърденията на президента Тръмп на 4 юли, че „99 на сто от случаите са безопасни”, че „стратегията се доказва като правилна”, в САЩ се регистрират най-много нови случаи в света – 53 213 на 4 юли, и общо 128 481 починали от заболяването – почти една четвърт от смъртните случаи в глобален план. Тези сигнални лампи на инфекцията сочат неустойчивостта на какъвто и да е прогрес…
В първите дни на юли Казахстан отчете рекордно висок брой нови случаи в Европа, след Русия. Съобщенията от големите авторитарни централноазиатски страни не са съвсем надеждни. Туркменистан засега съобщава за единични случаи на COVID-19, а Таджикистан все още не информира СЗО за заразата. За съжаление здравните и икономическите данни от региона са мрачни. В тези страни се отчита най-висок процент на заплащане „от джоба” за здравни грижи, отнесено към общите разходи за здравеопазване в света, което допълнително допълва неяснотите за истинския брой на болните с COVID-19. В началото на пандемията от 2,7 до 4,2 млн. мигранти от тези страни работят в Русия. Много от тях бяха ограничени в зони с висок инфекциозен риск, което означава, че тепърва завръщане на вируса може да стане проблем.
В края на юни в региона на Източното Средиземноморие се достигна до 1 млн. случая на COVID-19. От Иран, Пакистан и Саудитска Арабия продължават съобщенията за голям брой инфектирани. Повечето страни се борят с предизвикателството да балансират между ограничаването на вируса и опита да предпазят от нищета доказаните 66% от населението, които са класифицирани като бедни или на прага на бедността. В Саудитска Арабия отделиха на практика нелимитиран бюджет, за да увеличат легловия капацитет на интензивните звена и да открият стотици т. нар. „клиники за треска” със свободен достъп за пациенти със симптоми, както и виртуално да обучат допълнително здравни специалисти. Едновременно с това в Ирак се борят с недостиг на кислород, а Йемен е изправен пред хуманитарна катастрофа от COVID-19 в нестабилните зони на конфликти.
В Индия – след отпускането след 3-месечната каранатина, случаите се увеличават. Махаращра, Делхи и Гуджарат са сред най-засегнатите щати, където се наложи армията да помага в претъпканите здравни центрове. Но в други големи щати тепърва предстои значим ръст на случаите – ето защо страната се подготвя за по-нататъшно бързо разпространение на вируса. Въпреки че стриктната карантина гарантира време, за съжаление то не бе използвано ефективно за увеличение на капацитета на здравната система в Индия – нито бе направено системно преструктуриране на начина на медицинско снабдяване, нито бе преквалифициран медицински персонал. При по-малко от 8 лекари на 10 хиляди души население ефикасното използване на ресурсите ще бъде критично за идващите месеци.
В Централна и Южна Америка Бразилия държи „първенството” за най-много нови случаи. Но Мексико, Колумбия, Перу, Чили и Аржентина също отчитат хиляди заразени, което е класическо предаване на инфекцията в цяла Латинска Америка. Наскоро The Lancet публикува писмо от Панамериканската здравна организация – те алармират, че ще прекратят съществуването си, защото страните не внасят своите вноски. Никога досега обаче такъв регионален координиращ орган не е бил толкова необходим.
Две проучвания – от Испания и от Женева, публикувани в The Lancet, разкриват серопревалентност от 5 процента на национално ниво /10% в някои райони/. Дори ако антителата доказват имунитет, повечето от населението на планетата остава суспектно за SARS-CoV-2. Пет месеца след като СЗО обяви заразата със SARS-CoV-2 за глобална здравна опасност, вирусът продължава да бъде значима и комплексна заплаха. За голяма част от света най-лошото вероятно предстои.
