Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Д-р Цветан Райчинов пред „Форум Медикус” – Промените са само на думи, главното предстои

Д-р Цветан Райчинов пред „Форум Медикус” – Промените са само на думи, главното предстои

- Уважаеми д-р Райчинов, нееднократно сте изразявал тревога от факта, че все повече лекари и медицински сестри напускат страната. Очевидно е, че тенденция продължава. Предстои ли криза в системата?

- Кризата не предстои, а вече е факт. В редица области е налице сериозен недостиг на специалисти – анестезиология, патоанатомия, усеща се липса на кадри и в педиатрията, и в хирургията, и т.н. От друга страна, повечето от специалистите са във или наближават пенсионна възраст. Не бива да забравяме и забавянето на специализациите през годините. На практика съвсем скоро се очаква сериозен недостиг на специалисти. Най-лошото е, че една голяма част от колегите ще се пенсионират едновременно, което буквално ще обезлюди болниците. В същото време младите, кадърни хора – които имат качества и владеят езици – масово заминават на работа извън България.

Данните показват, че всяка година страната напускат средно 500-600 лекари, което не е никак малко. За сравнение през предходните години техният брой е бил 200-300 души. Още по-сериозен е процентът на медицинските сестри, които заминават.

- В отворено писмо от 8 февруари т.г. БЛС предупреждава, че ако обществото не изисква от политиците да вземат необходимите решения и не се промени статуквото, ще продължи „войната“ срещу съсловието. Вие имате предвид медийния натиск, но прозира и политически. Води ли се война срещу българския лекар и защо? Възможно ли целта да бъде смяна на модела?

- Налице са доста причини за оказвания натиск върху лекарите в България. В никакъв случай не мога да отправям обвинения към медиите, които да отразяват реалните факти. И няма как да се сърдим, че са казали или написали нещо.

Чувства се обаче и друг натиск, който не идва от правителството и управляващите. Струва ми се, че идва от застрахователни компании, които търсят по-добър пазар и крайната цел е лекарите да се осигуряват с доста по-високи суми и стойности за „професионален риск”. Не искам да кажа, че това е нещо лошо.Такава практика съществува и в други европейски страни – има много дела срещу лекари и в действителност осигуровките „професионален риск” са доста по-високи. Това е в интерес и на самите колеги, тъй като никой не е застрахован от грешки. В този смисъл натискът е в помощ на лекарите, за да установим къде грешим. Това ще бъде и тема на кръгла маса, която ще проведем на 7 април т.г. Надявам се, че там доста от въпросите да бъдат анализирани с предложения за решения.

Предвиждаме също така на следващия събор на БЛС да въведем промени в етичния кодекс, които да дадат ясна формулировка какво е лекарска грешка, коя грешка е индивидуална и коя – системна.

Евентуално може да бъде създаден регистър на лекарските грешки, който, разбира се, няма да бъде поименен. Ще обсъждаме грешките, което да бъде от полза за колегите, за да не ги повтарят.

На този етап не виждам да се предприемат действия за смяна на модела. Предимно се говори, заявяват се цели и намерения – продължаваща реформа, внедряване на диагностично свързани групи, нови методи и начини на финансиране и т.н. Засега това са просто подхвърлени в пространството идеи. Според мен все още нищо съществено не се прави. От няколко седмици е създадена комисия към Министерския съвет, която се очаква да започне работа. Но кога и как това ще стане, зависи от нейния председател – министъра на здравеопазването. Тази комисия трябва да набележи всички аспекти на реформата – както какво трябва да се случи, така и как ще бъде финансирано. Надявам се, че комисията ще заработи.

- Когато стане дума за промени в здравеопазването, много често чуваме израза „работа на парче”…

- Точно това имам предвид. Ние вече минахме по този път – стартирахме с доболничната помощ, на следващата година бе предвидено да започнат реформи в болничната помощ, здравната вноска трябваше да бъде поне 12%, да стигнем 6% от БВП за здравеопазване, както е в нормалните европейски страни. Но нищо от това не се случи. Стартира един етап и до там спряхме.

На практика здравеопазването остана най-тежкия и най-нереформиран сектор.

- Как бихте подредили приоритетите за оздравяване на системата?

- Преди всичко реформата трябва да започне от спешната и неотложната помощ, за да бъде осигурен достъпът на пациентите до качествено лечение. Това е най-важното – да бъде създадена ефективна, работеща, достатъчно гъвкава, притежаваща необходимия капацитет от специалисти и оборудване спешна и неотложна помощ. Необходимо е да бъде решен въпросът с кадрите – дали ще работят само лекари, фелдшери, или както по света ги наричат лекарски асистенти или парамедици – името не е от значение. Важно е как ще бъдат подготвени тези хора. Много по-лесно е да бъдат закупени оборудване и линейки. Но създаването на кадри е труден и продължителен процес, който трябва да стартира още сега. За обучението на един фелдшер са необходими минимум три години. Бихме могли да използваме факта, че разполагаме с 5-6 хил. завършили фелдшери, които могат да преминат по-кратък курс на обучение по спешна медицина, за да започнат работа. Към тези звена би трябвало да бъдат създадени спешни центрове, в които да практикуват лекари – като постоянно присъствие или за консултация при нужда. Модели съществуват много, чужд опит има и бихме могли да го използваме.

Всичко това не може да се случи без участието на Министерството на финансите, тъй като някой трябва да направи разчетите – какво ще струва, за колко време могат да бъдат осигурени средствата и откъде.

За радост в доболничната помощ сериозни промени не са наложителни. Необходимо е просто да бъдат подобрени контактите между общопрактикуващите лекари, специалистите, лабораториите и т.н. Разбира се, в същото време би трябвало повече дейности да бъдат изнесени в доболничната сфера, която е по-евтина и по-лесно достъпна. И ако съществува ясен регламент, доболничната сфера може да поеме по-голямата част от случаите. Такива са практиките в другите страни, но у нас това продължава да не се случва.

Най-сериозни и мащабни реформи е необходимо да бъдат осъществени в болничната помощ, която е и най-тежката сфера. Съществуват много неща, които трябва да бъдат променени. Какъв модел ще изберем зависи и от постигнатото обществено съгласие. Но никой не бива да тръгва да прави сам реформите. Опасно е да бъдат предприемани действия без достатъчно обсъждане и популяризация – всеки гражданин трябва да бъде наясно какво предстои да се случи.

- Но нали бе обявено, че Националната здравна карта е вече готова?

- Новата здравна карта е незаконна, защото не е спазена процедурата за изработването й. Така например, според закона в комисиите по създаване на картата трябваше да участват представители на специалистите по здравни грижи, но такива нямаше. По същия начин стои въпросът с пациентите, а на много места не участваха и представители но БЛС. На практика картата представлява по-скоро снимка, която отразява моментната ситуация, не допринася с нищо и няма как да бъде ефективен инструмент.

По същия начин стои и въпросът с нивата на компетентност. В някои специалности нещата са добри изработени, но в другите не са съобразени със стандартите и не отговарят на реалните нужди. Така например се изискват определен брой лекари с определена специалност, без да е мотивирано и обосновано. Не е преценено необходими ли са толкова специалисти. От друга страна излиза, че не е важно какви са възможностите на лекаря, колко и какви дейности е обучен да извършва или е извършвал, а е важно да има специалност. Едва ли 10 хирурзи с току що придобита специалност могат да се сравняват с един специалист с 15-20-годишен стаж, който владее почти всичко в оперативната дейност. Именно индивидуалните качества на лекарите трябва да бъдат основният критерий за разрешително за дейност.

- От дълго време се говори за въвеждането на диагностично свързаните групи. Подходящо ли е времето за реализацията на такава идея? И дали финансовото състояние на здравеопазването може да понесе нова промяна?

- Въпросът е доста сложен и многостранен. Според мен страната ни  безкрайно много закъсня и е крайно време диагностично свързаните групи (ДСГ) да бъдат въведени. Европейският и световният опит обаче показват, че за това са нужни между 3 и 5 години. На първо място трябва да установим не кой модел е най-добър, а кой е най-подходящ за България. Необходимо е също така да знаем цената на модела, защото се изискват средства – свързано е както с внедряване на програми, така и с обучението на хора, които от своя страна да обучат работещите в сферата. Това показва, че става дума за наистина дълъг и по-сложен процес, чийто първи етап е задължителното наличие на електронна здравна карта на пациента. Затова е несериозно да се говори, че до края на годината въвеждането на ДСГ ще бъдат факт.

Свидетели сме на най-различни упреци и обвинения между МЗ и НЗОК, но това са несериозни неща. Осъществяването на ДСГ е задължение на държавата и така или иначе целеви средства трябва да бъдат планирани – към министерството или към здравната каса. Според мен е редно тези средства да бъдат насочени към МЗ, за да може продуктът да бъде използван и от частните фондове, които евентуално ще се включат в пазара.

В последно време се заговори за прилагане на австралийския модел у нас. Но доколкото разполагам с информация, има само принципно решение на правителството за внедряване на ДСГ – от къде и как да бъдат закупени не е уточнено. А и до момента австралийският модел с нищо не ме убеждава, че е най-подходящият за България. Познавам френския и немския опит в това направление, преди време идва и група от Кембридж, които предлагат продукт, който е внедрен в много страни и е значително по-евтин. Възможности съществуват, но се изисква сериозна работа и да се знае, че минималният срок за масово въвеждане в страната е не по-малко от 3 години. Всичко друго, което се твърди по този въпрос, засега е спекулация. Да не говорим, че до момента нито са заделени целевите средства, нито е започнала някаква подготовка.

Още със създаването на НЗОК там бе сформиран екип, който работеше по въпроса с ДСГ, там бяха напреднали – имаше готовност за въвеждане. Но тогавашните разчети показаха, че е необходим много сериозен финансов капитал – 6% от БВП, за които стана дума. Не вярвам нужният ресурс да бъда по-малък и сега. По наши изчисления това означава поне 500 млн. лв. в повече, а на този етап не се вижда откъде ще дойдат тези средства. Ако един модел бъде въведен, без да бъде финансиран, ще остане само на книга и няма да бъде ефективен. Затова, преди да говорят от МЗ и от НЗОК, необходимо е да чуят финансовия министър – възможно ли е да бъдат отпуснати още 500 млн. лв. Ако той потвърди, тогава вече ще има надежда, че нещо може да се случи.

Според мен не е толкова трудно да бъдат осигурени нужните средства. Както е известно, през тази година 340 млн. лв. от бюджета на НЗОК ще бъдат прехвърлени към МЗ. Ако тези пари бъдат върнати в НЗОК, а държавата осигури министерството чрез средства от данъците, то здравните осигуровки ще се използват за здравеопазване. Тогава има шанс да започнем въвеждане на ДСГ с наличния финансов ресурс.

- Вярно ли е, че Министерството на финансите е прехвърлило остойностяването на медицинските услуги към БЛС?

- Не, тази задача не е прехвърляна към нас. От финансовото министерство се отказаха още през миналата година. Имаше няколко изявления на министър Дянков, как до 14 февруари м.г. остойностяването ще бъде готово. След това срокът беше удължен до средата на лятото. Впоследствие през декември м.г. се появиха цени на дейности, без да е налице нищо конкретизирано като остойностяване. Откъде дойдоха тези цени, кой ги определи и мотивира, не стана ясно. Представени бяха някакви методики, които са повторение на стари неща и не отразяват нищо реално. Така или иначе МФ не направи нищо. Бе създаден консултативен съвет, в който участвах и аз като представител на БЛС. Целта на съвета бе да определи цените на медицинските услуги, но на практика се говореше само за крайни цифри. Проведохме две заседания и с това нещата приключиха. Необходимо бе остойностяването на дейностите да бъде осъществено съвместно от НЗОК и от БЛС – експертите на двете институции да изчислят реалната стойност и да достигнат до средна цена.

Без да сме наясно кое колко струва и най-вече, без крайната стойност да е разделена на двете си съставни части – цена за труд и цена за всичко останало – няма как реално да въведем ДСГ.

- Правилата за добра медицинска практика са тема, която през годините не се слизаше от дневния ред. БЛС обеща да ги създаде и избра американските правила. Защо?

- Говорихме с представители на американското посолство, тъй като те имат система от задължителни правила, които са по-скоро пътеводител на лекаря в практиката. Става дума за стъпките, мероприятията и действията, които при съответното заболяване всеки лекар е длъжен да предприеме. Те са унифицирани и отклоненията от тези мерки трябва да бъдат мотивирани – защо е извършено нещо повече или по-малко. Смятам, че това е един добър модел. Малко е вероятно да получим тези неща безплатно, въпреки обещанието на посолството. Надявам се все пак на съдействие от тяхна страна.

Вчера (22 март т.г.) проведохме среща с ръководствата на университетските болници, които ще предоставят списъци с техни кадри по всяка специалност, имаме предварителен договор и с научните дружества, за да започнем работа по изработване на правилата за добра медицинска практика. Защото процесът безкрайно закъсня.Това е задължение на БЛС от самото му създаване, но мога да кажа, че до момента на практика не е работено по въпроса.

Сега съществуват общи правила, които по-скоро представляват етични норми, но и те все още не са подписани от министъра. Предстои да бъдат изработени правила по всяка специалност. Впоследствие всяко лечебно заведение – базирайки се на общите правила, ще изработи свои, които да съответстват на профила му.

Надявам се до края на годината да имаме изработени правила поне по няколко специалности. Проблемът отново опира до финансирането. БЛС е организация, която се издържа от членски внос и не е никак лесно да плащаме труда на тези хора, който е огромен, отнема много време и е изцяло на доброволни начала. Ако държавата и МЗ ни помогнат и работим съвместно, процесът може да бъде ускорен. А без правила, трудно да бъдат въведени ДСГ.

- Какво е необходимо да се направи за решаване на проблема със специализациите?

- По този въпрос също работим сериозно и опитваме да упражняваме натиск върху МЗ. Нашето виждане е, че е редно самите болници да определят от какви кадри се нуждаят – колко на брой, в какви срокове – и да получат възможност те самите да заявяват специализанти. Разбира се, по време на обучението лечебните заведения трябва да поемат разходите по заплащане на труда на специализиращия.

Съвсем спокойно например областните лечебни заведения могат да поемат първите 2-3 години от подготовката на специализантите и едва последната година, когато трябва да се достигнат върховите нива на обучението, да се премине в университетска болница.

Възнаграждението на специализиращите също трябва да бъде адекватно – поне колкото на начинаещ лекар. Не е възможно с 400 лв. тези колеги да живеят и да се издържат в София, а и да нямат осигуровки.

Необходимо да бъде помислено за някакви преференции за специалностите, в които се усеща най-сериозен недостиг на кадри: зачисляването да става по желание, а не чрез конкурс. По време на обучението вече може да бъде преценено дали колегата е подходящ за съответната специалност.

- Чешката медицинска камара постигна повишаване на заплатите на лекарите от спешната помощ и болниците чрез протестна кампания. У нас протестите като че ли не постигат такива категорични резултати…

- Чешкият протест бе много специфичен. Проведе се под мотото „Довиждане, ние заминаваме”, колегите масово напускаха, изпратиха писмо и до нас с искане за подкрепа. От своя страна ние ги подкрепихме изцяло като писахме до тяхното министерство и до камарата. Трябва да кажа, че Чешката република реагира изключително бързо, бяха постигнати исканията на лекарите. Съответно получихме обратни писма както от тяхната камара, така и от чешкото здравно министерство, в които ни благодарят.

Това трудно може да се случи в България. Тенденциите са същите, но изглежда никой не се притеснява от проблемите. Много по-лесно е да се говори, че здравето на пациентите е последната грижа на лекарите. За съжаление това са реалностите у нас, но хората трябва да си дадат сметка, че, ако лекарите не се чувстват комфортно и не могат да упражняват професията си както трябва, те ще заминат.

- В края на миналата година проведохте среща със Съюза на българските медицински специалисти. Това бе определено като първа стъпка към създаване на лекарска камара. Има ли развитие по този въпрос?

- Да, работим по този въпрос и сме планирали провеждане на събор, който е предвиден за средата на април т.г. На 25 и 26 март т.г. УС на БЛС ще се събере и ще реши окончателно датите. Съществува възможност да бъде отложен с един месец, но събор, на който да променим устава в посока камара, ще има.

Разбира се, това не означава, че ще сменим името и вида на организацията. Но е необходимо да изградим структури, адекватни на лекарските камари в Европа. Защото в момента лекарите сякаш не са заинтересовани и стоят настрана от организацията. Това е наше задължение и смятам, че до края на мандата на сегашния управителен съвет ще успеем да го постигнем. Нормално е да има вътрешна съпротива, но времето изисква своето.

- Благодаря Ви за това интервю.

Разговаря Георги ГЕОРГИЕВ

1 Отговор to " Д-р Цветан Райчинов пред „Форум Медикус” – Промените са само на думи, главното предстои "

  1. Фелдшер казва:

    Пет- шест хиляди фелдшери стоят неизползвани!!!Това е кощунство! При тази криза на медици вие не искате да ни признаете!Ние и сега обслужваме половин България! Да, така е. Ако приемем, че в София живее 3 милиона население, то другата половина от българите живее в провинцията и се обслужва в Спешните центрове изключително от фелдшери!Защо този факт се прикрива!Кой се страхува от фелдшерите!До кога ще заравяте глави в пясъка, г-да управляващи?Защо се колебаете да признаете нашето съществуване?!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.