Люксембург, 17 септември 2025 г.
От години се наблюдава непрекъснат недостиг на лекарства в целия ЕС, но съюзът все още не разполага с добре работеща система за преодоляването му. Това се заключава в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Въпреки че мерките на ЕС през последните години са били полезни, продължават да съществуват структурни проблеми и едва отскоро се предприемат действия за справяне с първопричините за недостатъчните наличности. Тъй като вероятно е необходимо известно време, докато тези действия дадат резултат, европейците ще продължават да бъдат изложени на риск от недостиг на лекарства, включително недостиг на често срещани антибиотици и недостатъчно предлагане на други жизненоважни терапии.
Случаи на недостиг могат да възникнат при всички категории лекарства, включително иновативни патентовани лекарства, незащитени с патент генерични лекарства или ваксини. Недостигът се превръща критичен, когато дадена държава не разполага с подходящи алтернативи. В ЕС докладваните случаи на недостиг на лекарства са достигнали най-високото си ниво през 2023 г. и 2024 г., като в периода от януари 2022 г. до октомври 2024 г. държавите от ЕС са изпитали критичен недостиг по отношение на 136 лекарства.
- Недостигът на лекарства може да има сериозни после-
дици за пациентите, да застраши общественото здраве и да струва скъпо на лекарите, аптеките и държавите като цяло, заяви Клаус-Хайнер Лене, член на ЕСП, който ръководи одита. – ЕС се нуждае от ефективни мерки, за да се справи със случаите на критичен недостиг, като следва да насочи усилията си към преодоляване на първопричините за тях, включително с оглед на стратегическата автономност на Европа при доставките на лекарства.
Одиторите констатираха, че е необходимо да се подобри системата за предотвратяване и смекчаване на критичния недостиг на лекарствени продукти, тъй като липсват подходяща правна рамка и навременна и оперативна информация. Ролята на Европейската агенция по лекарствата (EMA) е нараснала през последните години, особено по време на пандемията от COVID-19, като тя осъществява важна координация, която допринася за намаляване на последиците от недостига. Въпреки това агенцията все още няма законови правомощия да подпомага държавите от ЕС извън ситуации на здравни кризи. Освен това ЕМА не получава достатъчно информация относно случаите на недостиг на лекарства, за да може да вземе мерки за пре-
дотвратяваното им. Одитът ус-
танови също така, че EMA не разполага с данни, които да ѝ позволят да допринася систематично за намаляване на съществуващия недостиг, тъй като уведомленията от промишления сектор често се получават със закъснение и са непълни.
Европейската комисия е установила много първопричини за недостига на лекарства, като например уязвимости във веригата на доставки, поради това че части от производството – особено на антибиотици и болкоуспокояващи лекарства – се възлагат в голяма степен на външни изпълнители в Азия. Работата по преодоляването обаче едва сега започва, а предизвикателствата пред комисията са многобройни. Например задължението на промишления сектор да осигурява непрекъснатост на доставките не се реализира добре на практика. Вследствие на нарастващия недостиг редица държави от ЕС са започнали да се запасяват с лекарства, което би могло да влоши ситуацията с наличностите в други държави от ЕС поради липсата на координация помежду им. Съставянето на първия списък на лекарства от критично значение за целия ЕС е важна стъпка, но предприетите досега мерки не са достатъчни, за да гарантират достатъчни наличности. Одиторите установиха, че всъщност има остър недостиг на някои лекарства.
Единният пазар на лекарства в ЕС е фрагментиран, което възпрепятства свободното им движение и осигуряването на достатъчни наличности, което е и една от причините за неравния достъп до тях. Повечето лекарства са разрешени за употреба на национално равнище, а тези, които са разрешени в целия ЕС, не се предлагат на пазарите във всички държави. Също така опаковките се различават в отделните държави. Освен това комисията не е предприела ефективни действия за отстраняване на трансграничните пречки пред търговията. В резултат на това е трудно да се намали недостигът на лекарства чрез евентуалното им преразпределение.
Комисията е предприела първоначални стъпки за разрешаване на този проблем, като е предложила промени в законодателството на ЕС. Ако бъдат приети, те биха могли да доведат до значително подобрение на системата. Въпреки това одиторите предупреждават, че тези промени може и да не помогнат за преодоляването на всички проблеми, включително на необходимостта от своевременно докладване на случаи на недостиг или оказване на влияние върху действията на промишления сектор при възникване на критичен недостиг.
Обща информация
Държавите от ЕС имат свобода при вземането на решения относно предоставяните от тях здравни услуги, а лекарствата в ЕС се закупуват основно от тях. Разходите за здравеопазване на отделните държави варират от 5,5 % до 12,6 % от икономическото им благосъстояние, измервано чрез БВП. През 2022 г. държавите са разходвали общо 1,648 трилиона евро за здравеопазване. Комисията и EMA подпомагат държавите и осигуряват доброто функциониране на единния пазар на лекарства. Законодателните предложения, отправени от комисията, понастоящем са все още в процес на обсъждане от законодателите на ЕС, включително Актът за критично важните лекарства от 2025 г. и предложенията за ново законодателство в областта на фармацевтичните продукти от 2023 г. Промишленият сектор е отговорен за осигуряването на непрекъснатост на доставките на лекарства. От 629 лекарства, които от 2015 г. насам са разрешени за употреба на централно равнище, в отделните държави от ЕС се предлагат от 107 (Малта) до 521 (Германия) на брой, като между държавите има значителни разлики в цените и липсва достатъчно прозрачност относно формирането им.

Източник: Пресслужба на ЕСП